1 minute
Специалисти по стара българска литература, Възрожденска и нова и съвременна българска литература от Института за литература - БАН взеха участие на Третия международен конгрес по българистика, организиран от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“. Конгресът, с който Софийският университет отбеляза 125-годишнината от основаването си бе финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, младежта и науката и се проведе от 23 до 26 май 2013 г. под почетния патронаж на Президента на Република България, г-н Росен Плевнелиев.Основен партньор на най-старото висше учебно заведение в България бе Българската академия на науките - най-старата научна институция в родината ни.
В програмата на конгреса бяха включени следните доклади на учени от Института за литература: област „История на българската литература”: Вихрен Чернокожев – „Българската антитоталитарна литература през 70-те–80-те години на ХХ в.” , Пламен Антов – „Българско възраждане и немска диалектика”, Александър Панов – „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ – структура и социална функция”, Николай Аретов – „Страхове и желания: смесените бракове в българската литература от XIX в.”, Камен Михайлов – „Пропуснатият“ главен герой в „Бай Ганьо“, Пенка Ватова – „Българската пътеписна традиция след Освобождението. Развойни посоки, пътеписен наратив”, Анна Алексиева – „Идеологически подходи към фигурата и творчеството на Христо Ботев” и Емил Димитров – „Българската литература като квазиекзархия”. В областта „Българската литература в европейски и световен контекст” участие взеха Елка Димитрова–Уилис с „Въпросът за модернизма – въпрос за модерността.
Изследване на българския литературен модернизъм отвъд неговия хронологически и концептуално определен хоризонт” и Александър Йорданов (водещ на панела) с „Интерпретации на „европейското“ и „родното“ в българската литературна критика в периода на Модернизма”. В Кръгла маса „Дигитализации” бе представен докладът на Анисава Милтенова и Дейвид Бирнбаум - „Работното място на медиевиста и информационните технологии в ХХІ в.: електронни корпуси”.