Представянето на три първи книги на млади изследователи

Издателство „Кралица Маб” и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” имат удоволствието да Ви поканят на представянето на три първи книги на млади изследователи

Анна Алексиева. Българската поезия от 40-50-те г. на XIX век. Роли на субекта

Николета Пътова. Драматургия на българското: Националната идентичност във възрожденската драма

Николай Папучиев. Фолклор и национална култура

С участието на проф. Боряна Христова
и проф. Николай Аретов (редактор на книгите)

16 октомври 2012, 17.00
Заседателна зала на НБКМ

Монографията на Анна Алексиева е първото самостоятелно проучване на едно неясно и пренебрегвано от специалистите явление – възрожденската поезия от средата на XIX век. През този период фигурите на поети като Стефан Изворски, Тодор Хрулев, Кръстьо Пишурка, Никола Икономов, Йордан Хаджиконстантинов, М. Лазаров, Сп. Зафиров, Петър Протич и пр. са не по-малко популярни от присъствията на Петко Славейков и Добри Чинтулов. А поетическите текстове, издържани в стила на т. нар даскалска поезия или на анакреонтичната и еротична лирика, определят в най-голяма степен облика на книжовната продукция на периода, свързан с началото на новобългарското поетическо слово.

Изследването на Николета Пътова разглежда целият корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обръщение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на своето и чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Проследен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и "Шуми Марица" се превръщат в национални символи.

Познаваме ли собствената си култура? Какво означава автентичен фолклор и кога е създаден? Защо нацията търси „автентично-българското”, за да легитимира себе си? Как модерната българска държава „открива” фолклора?

Това са част от въпросите, към които трудът на Николай Папучиев предлага новаторски поглед. Авторът тръгва от водещите идеи в съвременната антропология и представя политиките на държавата, насочени към съхраняването, експонирането, експлоатирането и въобразяването на фолклора. Трудът анализира академичните изследвания, публикациите в медиите, етнографските изложби и музеи като механизми за формиране на модерните представи за автентична култура и традиция.