На 5 октомври 2026 г. в Посолството на Черна гора в София се състоя среща, която бе посветена на възможностите за развитие на литературните, издателските и академичните отношения между България и Черна гора. Весна Радонич, министър-съветник в Посолството, прие доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова, ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература – БАН, и гл. ас. д-р Боряна Владимирова, PR на Издателския център.
Конкретният повод за срещата беше дарението на научни издания, свързани с южнославянското книжовно и литературно пространство. Разговорът от своя страна бързо премина отвъд символичния жест на подарените книги. В центъра му се обсъдиха възможностите за изграждане на по-трайни контакти между учени и академични институции от двете страни и конкретни научни инициативи.
Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова представи дейността и издателската политика на Издателски център „Боян Пенев“, създаден към Института за литература – БАН като продължение на научноизследователската работа в Института. Тя представи и неговите периодични научни издания – „Литературна мисъл“, Studia Litteraria Serdicensia, Scripta & e-Scripta и „Старобългарска литература“. Тези издания обхващат различни области на литературознанието, сравнителните и интердисциплинарните изследвания и медиевистиката.
В този контекст беше отправена и покана към черногорски учени за активно присъствие в научния живот на Института за литература – чрез публикации, участия в конференции, гостувания и бъдещи съвместни инициативи. Сред обсъжданите възможности беше създаването на тематичен брой на някое от научните издания, посветен на черногорската литература и на нейните връзки с останалите южнославянски литератури.
Проведеният разговор маркира и още една възможна посока – представяне на съвременната литературна сцена на Черна гора чрез анкети и разговори с писатели и поети. Подобен проект би позволил пред българската публика да бъдат представени не само вече утвърдени имена, но и съвременните авторски гласове.
Особено място в разговора заеха възможностите за непосредствени академични контакти – с учени от Университета на Черна гора и в частност от филологическите среди в Никшич, както и с Черногорската академия на науките и изкуствата. Обсъдени бяха възможности за взаимни научни посещения, участия в конференции, обмен на изследователи и постепенното изграждане на по-устойчиви институционални връзки.
Тези идеи срещнаха жив интерес от страна на Весна Радонич. Тя изрази готовност за съдействие и проследи възможните посоки за тяхното развитие, поемайки ангажимент те да достигнат до съответните академични и културни среди в Черна гора. Тъкмо тази конкретност превърна разговора от протоколна в работна среща с перспектива.
Изданията, които представителите на ИЦ „Боян Пенев“ подариха на Весна Радонич, също очертаха своеобразна карта на възможния българо-черногорски научен диалог.
Сборникът „Маршрути на книжовно общуване между източните и южните славяни (XI–XX век)“ насочи към вековните движения на текстове, книги, ръкописи и идеи между славянските култури. Изследванията в него проследяват средновековната книжнина, културните контакти и различните форми, чрез които писменото наследство преминава отвъд политически и географски граници.
Втората подарена книга – „Четива за миряни в южнославянския репертоар XIV–XVIII в.“ – върна погледа към текстовете, чрез които в продължение на столетия се формират представите за света, вярата и човешкото поведение сред южните славяни.
Третата подарена книга насочи към съвременния литературен диалог между двете страни. Това е том 6 „Балкански литератури“ от многотомното изследване „Преводна рецепция на европейските литератури в България“. В него южнославянските литератури са разгледани през тяхното присъствие и възприемане в България, като специално място е отделено на писатели от Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.
Така подбраните три книги се оказаха свързани не само тематично. Те очертаха от своя страна три пласта на един възможен бъдещ диалог.
В този смисъл подарените издания изпълниха ролята на книги-посланици. Истинското им пътуване ще продължи, ако след тях между България и Черна гора започнат да се движат още по-свободно учени, текстове, идеи, преводи и общи научни проекти. Срещата в София очерта именно такава възможност – близостта между две култури да бъде превърната в работещо и ползоотворно академично партньорство.
