1 minute
На 25 ноември, вторник, от 9.30ч., в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Метдоий”, Заседателна зала, ще се състои Националната научна конференция „1914: измерения на трагичното”, организирана от Института за литература, направление „Нова и съвременна българска литература”. Участие в конференцията ще вземат учени от Института за литература, Нов български университет, Национален литературен музей, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, Национална галерия за чуждестранно изкуство.
Докладите ще се фокусират върху трагичното като неизбежен излаз от индивидуализма, както и върху различните видове боравения с него, върху неговите трансформации, върху трагичното като край и възвестяване на нещо ново, като намиране и припознаване на нова идентичност – всичко това ще отключи нови проблемни полета, нови полоси на издирване и вникване в преломната година, ще преоткрие и създаде нови полемични напрежения, нови продуктивни гледни точки и тълкувания. Смъртта на Пейо Яворов през 1914 година затваря един цялостен свят, окръгляйки период на сравнително равновесие и покой, на интимна интериорност, на албумни радости, разриви и меланхолии. Именно поради това усилията ще бъдат съсредоточени върху тази повратна и гранична година, чието начало своеобразно е ознаменувано с Иван–Вазовата, надмогваща усета за разруха и катастрофичност книга „Под гърма на победите”, а нейният край – от повторното Яворово самоубийство. Годината, през която българските символисти наистина спонтанно, неидеологически се обединяват посредством краткотрайното издание „Звено”; годината, когато започва да излиза Димитър–Бабевото списание „Листопад” – специфичен реквиемен отглас на европейския пролетно-виталистичен сецесион; когато се появяват емблематичните книги „Видения на кръстопът” на Л. Стоянов и „Плачущи върби” на Емануил Попдимитров. Година, в която личният трагизъм вече изглежда приключил, завършен цикъл.
[widgetkit id=47]ПРОГРАМА
9.30 ч. Откриване на конференцията
10.00 – 13.00 Сутрешно заседание
Водещ Бисера Дакова
- 10.00 – 10.20 Михаил Неделчев (Нов български университет). „Ритуален и традиционен смисъл на Яворовата година на траура“
- 10.20 – 10.40 Пламен Антов (Институт за литература). „1914 година и краят на Българското възраждане“
- 10.40–11.00 Румен Шивачев (Институт за литература). „1914 – кървавата сватба на Дон Кихот и Санчо Панса и техните медени години“
- 11.00– 11.20 Константин Делов (Шумен). „Концепти на трагичното у Яворов“
- 11.20 – 11.40 Мария Огойска (Нов български университет). „Панихида за поета П. К. Яворов” (Гео Милев, 1914) – химнична служба, славословеща новомъченичеството на „извънредната личност”
- 11.40 – 12.00 Катя Зографова (Национален литературен музей). „Яворовата 1914: след втората балканска война и втората Дора“
- 12.00 – 12.20 Николай Кирилов (Институт за литература). „За триумфите на реториката и пораженията на поетиката. Опит за разследване на случая „Старият воин” (Кирил Христов)
- 12.20 – 12.40 Мариета Гиргинова (Институт за литература). „1914: трагика и мистика в модерната българска драма
- 12:40 – 13.00 Дискусия
- 13.00 – 14.00 Обедна почивка
14.00 – 17.00 00 Следобедно заседание
Водещ Николай Кирилов
- 14.00 – 14.20 Сава Сивриев (ШУ „Константин Преславски“). „За трагичното в „Легенда за разблудната царкиня” на Д. Дебелянов („Звено”, 1914)“
- 14. 20 – 14. 40 Бисера Дакова (Институт за литература). „Излази от трагичното: поезията на Николай Лилиев в „Звено” (1914)“
- 14. 40 – 15.00 Надежда Цочева (ШУ „Константин Преславски“). „Естетически измерения на трагичното между изкуството на албума („Плачущи върби” на Емануил Попдимитров) и епистоларното („Литературно-художествени писма от Германия” на Гео Милев)“
- 15.00 – 15.20 Цветанка Атанасова (Институт за литература). „Манифести на българския модернизъм на страниците на сп. „Звено”
- 145.20 – 15.40 Надя Славова (ШУ „Константин Преславски“). „Два спомена на страниците на „Звено”
- 15. 40 – 16.00 Росица Чернокожева (Институт за литература). „Културната договореност със смъртта. Психоаналитични аспекти в добруджанската анкета на Петър Габе“
- 16. 00 – 16.20 Калин Николов (Национална галерия за чуждестранно изкуство, София). „Картината, която надпревари българския модернизъм. „Сънят на Мария Магдалена” (Гошка Дацов, 1914)“
- 16.20 – 17.00 Дискусия
- Закриване на конференцията