1 minute
„Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка”. Идея, съставителство и научна редакция на доц. д-р Пламен Антов. Консултант - проф. Румен Стоянов. София: Издателски център „Боян Пенев”, 2015 – 384 с. ISBN 978-954-8712-95-8
Сборникът „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка” е том първи от двутомника „Америките ни”, осъществен в рамките на научния проект „Литература и география” на Института за литература - БАН. Основа на сборника е научната конференция по повод годишнините на Борис Шивачев и Светослав Минков, организирана в края на 2012г. Автори в сборника са литературоведи, университетски преподаватели, специалисти по българо-латиноамерикански отношения.
Изданието е първи по рода си опит да се обхване и обгледа южноамериканската тема в българската литература през XXв, а и след това. Изследванията в сборника се развиват на различни равнища и посоки не само в литературата, но и в ред други области извън литературата: социология и етнология, пътешествия и географски изследвания, философия и изобразително изкуство. На дълбинни прочити е подложено творчеството на „класиците” на южноамериканската тема – Борис Шивачев, Матвей Вълев, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Тодор Ценков, Александър Карпаров, Иван Аржентински, както и на по-късни автори, докосвали се до нея в различни жанрови парадигми като Васил Попов, Иван Радоев, Любен Христофоров, Петър Бобев, Ангел Сарафов. Вниманието е фокусирано и върху българската литературна диаспора в страните от Латинска Америка, очертано е присъствието на малко познати в родината си автори като Самуил Стрезов, Стефан Кинчев, Христо Бояджиев, Георги Шпатов, Жорже Косиков, Омар Ценов, Илко Минев, Хорхе Цанев, Люба Басан, Марио Несторов и др. Разгледани са и сложните употреби на южноамериканската метафорика в най-младата постмодерна българска литература от края на XX и началото на XXI в. Томът включва текстове, които представят и дискутират нови биографични факти и документи.
Сборникът е концептуализиран чрез архитектониката на сложна, разноредово и мрежовидно разгръщаща се структура с различни равнища, което избягва двудяловото композиране според ясноочертаното тематично разграничение между „визитатори” и „емигранти” ; стремежът да се възпроизведе сплитането в общ разказ, подчинен, от една страна, на хронологичния принцип, а от друга – на разтварянето на литературното към различни сфери на нелитературното. Композицията на сборника се придвижва, първо, от строго литературното към по-широки сфери на нелитературното и, второ, от дълбинния литературоведски анализ към емпиричното събиране на „суров” материал. Изследванията се вглеждат и в автобиографичното, документално-пътеписното, репортажно-очерковото, бележещи литературата на междувоенната епоха, но особено ясно изразени в т.нар. южноамериканско направление, което се разгръща в жанровите параметри на белетристиката. Очертан и осмислен е „дискурсивният синкретизъм” на литературата, създавана в емиграция, силната доминация на извънхудожественото в нея, оста на напрежение между старата родина, запазена в бляна, и новата – в грубите екзистенциални проблеми; между необходимостта от културна адаптация и запазването на родната идентичност, които отварят интенциите към резервоарите на колективната памет и колективните идентификации.