Time to read
less than 1 minute
Read so far
Конференция по повод кръглите годишнини на списанията „Мисъл” (1892), „Хиперион” (1922) и „Crescendo” (1922)
Направление „Нова и съвременна българска литература” на Института за литература при БАН.
15 ноември 2012 г.
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
Организатори: доц. д-р Бисера Дакова, доц. д-р Елка Димитрова
Конференцията е посветена на годишнините от създаването на три знакови печатни трибуни на българския литературен модернизъм. По случайно съвпадение те представят трите основни негови етапа: естетически индивидуализъм, символизъм, авангарди.
Ще набележим някои от общите посоки на мислене, към които предразполага темата на конференцията:
- Модернизмът продължава да поражда дебати и интерпретации. Трудно е да бъде подложен на устойчива и универсална класификация – поради принципно динамичната си и противоречива природа. Трудно е да се говори и за единен модернизъм – поради разнородността и противоборството на отделните му течения. Достатъчно ли е модернизмът да се мисли само като концептуално направление в литературата, изкуството, културата? Доколко и как може да се говори за него? Кои биха били опорните точки в това говорене? Как се развива отношението модернизъм – модерност?
- Спецификата на българския модернизъм зарежда литературните и социокултурните анализи с допълнителни напрежения и въпроси. Известно е, че българският модернизъм съществува в непрекъсната и напрегната връзка с редица важни извънлитературни - социокултурни и политически, процеси. Неговото битие не е определимо единствено чрез литературната и естетическата си значимост. То е обвързано с тенденции от други редове, като например скъсването с възрожденската култура, която се осъзнава от модернистите като националноцентрична и традиционна; определянето и разбирането на отношенията между българската и европейската култура; националното културно самоосъзнаване; обособяването на различни слоеве в рамките на българската култура.
- Развоят вътре в границите на българския литературен модернизъм – от кръга „Мисъл”, през символизма, до авангардите – демонстрира своеобразно движение от преводност към автентизъм. Това движение е симптоматично в социокултурен план, но е важно то да бъде изследвано и „отблизо”, с фокус върху самите процеси на еманципиране на естетическото и литературното.
- Статутът на всяко от трите издания („Мисъл”, „Хиперион” и „Crescendo”) сам по себе си също е провокация. Доколко и по какъв начин списание „Мисъл” е именно модернистично – въпреки безспорните си функции на трибуна на българския модернизъм? Как „Хиперион” се вписва в полето на българския модернизъм – като закъсняло догматично издание на символизма или като явление с по-мащабни културни послания? Типично или извънредно явление е появата на „Crescendo” (мислена примерно в паралел с Гео-Милевото списание "сп. Везни")?
- Спектърът на авторите и почерците в трите издания до голяма степен дава отговори на набелязаните въпроси. В този ред на мисли обаче: кой, как и с каква нагласа участва в представителната периодика на българския модернизъм?
- И пак в този ред на мисли: познаваме ли достатъчно автентичните текстове, формиращи корпуса на българския модернизъм, и не ги ли подценяваме в полза на един абстрактен, постфактум моделиран канон?