НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА МОДЕРНИЗМА В БЪЛГАРСКАТА И МАКЕДОНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

На 27 и 28 септември в София се проведе втората българо-македонска научна конференция по програмата на „Европейски ценности в творчеството на български и македонски литературни творци през ХХ век“. Проектът е включен в научните планове на Института за литература и в него вземат участие учени от направление „Нова и съвременна българска литература“. Ръководители на проекта са академик Милан Гурчинов - от Македонската академия на науките и изкуствата и доц.д-р Александър Йорданов от Института за литература при БАН.

Първата конференция по проекта се състоя през месец април т.г. в Охрид (Р Македония).

Тема на втората съвместна конференция, която се проведе в „Драгалевци Cпа хотел“ в полите на Витоша, бе „МОДЕРНИЗМЪТ КАТО ЕВРОПЕЙСКА ЦЕННОСТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИ И МАКЕДОНСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ТВОРЦИ ПРЕЗ ХХ ВЕК. СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ“. Конференцията бе открита от доц.д-р Елка Трайкова – Директор на Института за литература, която подчерта важното значение, което Институтът отделя на двустранното сътрудничество с Македонската академия на науките и изкуствата и същевременно изтъкна постиженията на Института в проучването и изследването на литературното наследство на българския модернизъм.

С доклади и изказвания в дискусиите взеха участие 12 учени от двете страни. Анализирани бяха основни проблеми от развитието на модернизма в българската литература, както и модернистичните търсения в македонската литература в началото на 50-те години на ХХ век. В конференцията от българска страна участваха: проф.дфн Никола Георгиев – с наблюдения върху противоречията в „природата“ на българския и европейския модернизъм; доц.д-р Александър Йорданов – с анализ на модернистичното литературнокритическо самосъзнание на българската литература на ХХ век; доц.д-р Цветанка Атанасова - с наблюдения върху културното мисионерство на кръга "Мисъл“; доц. д-р Сава Сивриев от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ - с анализ на „Съня на Пенчо Славейков и "Автобиография" в "Епически песни"(1896); гл.ас.. д-р Иван Христов – с доклада „Яворов и Македония: историята на последния хайдутин“, доц. д-р Бисера Дакова – с анализ на „спотаеното“ в антимодернисткия памфлет на Ст. Младенов "Декаденти и семковщина"; доц. д-р Мариета Гиргинова – с наблюдения върху модерната българска драма през войните.

Специален акцент в конференцията представляваше научната презентация на дигитализацията и концептуализацията на литературното наследство на българския модернизъм, изнесена в доклад от доц.д-р Елка Димитрова.

Участниците в конференцията от македонска страна изнесоха малко познати у нас факти от историята на съвременната македонска литература. Така академик Милан Гурчинов представи живота и творчеството – между революцията и модернизма - на рано загиналия поет Ацо Караманов, успял да създаде творчеството си на литературен български език. Проф. Елизабета Шелева анализира основни ценности на модернизма в творчеството на Коста Рацин и Богомил Гузел; Проф. Анастасиа Гурчинова представи „Модерното и модернизмът в прозата на Димитър Солев; Проф. Лидия Капушевска – Драгулевска изложи теза за значението на цикъла „Крали Марко“на Блаже Конески.

На работна среща след закриването на конференцията, участниците в Проекта анализираха възможностите за разширяването на изследователската проблематика. Обсъден бе планът за работа през следващата година, утвърдена бе и редколегия на подготвяния сборник с научни изследвания от конференциите в Охрид и София, за участие в който ще бъдат отправени покани и към други учени от двете страни.