1 minute
(13. 11. ‒ 17.11. 2017)
От 13 до 17 ноември 2017 в Словенската академия на науките и изкуствата в Любляна бе показана изложбата „България – светилище на словото“, организирана от Института за литература – БАН и Института за словенска литература при Научноизследователския център ‒ САНИ по двустранния проект между двата института. Автори на изложбата са проф. Анисава Милтенова и проф. Мария Йовчева, експозицията бе представена от доц. Елена Томова. На откриването присъстваха представители на словенски научни институти, партньорите по проекта, преподаватели и студенти от Люблянския университет, музейни специалисти, български културни дейци, живеещи в Словения. От българското посолство бе секретарят Пламен Христов, който поздрави посетителите от името на посланик Димитър Абаджиев и цялата дипломатическа мисия, и благодари на Института за литература за организирането на това важно културно събитие в словенската столица. С приветствени слова към всички се обърнаха: от името на проф. Марко Юван, директор на Института за словенска литература – доц. Аленка Корон, ръководител на проекта от словенска страна, и доц. Елена Томова от Института за литература. Доц. Томова предаде поздравите на директора на Института за литература доц. Елка Трайкова и на колегите от БАН като посочи, че изложбата се посвещава на Деня на Института за литература (21 ноември) и на предстоящото председателство на България в Европейския съюз. Е. Томова подчерта, че това е третата изложба на Института за литература в Словения (след експозициите за Супрасълския сборник и за д-р Франц Миклошич) и че изложбата е станала достояние на културната общественост в Брюксел, Киев, Рим и София.
Изложбата бе включена в културната програма на 36-ия международен симпозиум „ „Obdobja”/„Епохи” и бе посетена от чуждестранни учени – участници в симпозиума. Тя бе обявена в словенския научен портал „Слово’’, на интернетните страници на Института за словенска литература, на българското посолство в Словения и на Министерството на външните работи на Република България.
Изложбата бе високо оценена от словенската научна общност и от страна на български културни дейци в Словения в лицето на доц. Матия Огрин, първия ръководител на проекта, проф. Марко Юван, маг. Петра Виде-Огрин, проф. Аленка Шивиц, проф. Миран Хладник, проф. Вера Смоле, проф. Александър Белчевич, маг. Мариян Руперт и д-р Аленка Кавчич-Чолич от НУК, проф. Леон Стефания, доц. Ванда Бабич, доц. Бояна Малтарич, висш библиотекар и изкуствовед Анка Солнер-Пердих, висш библиотекар Кристина Притекел, преподавател Андрея Херлец, преводачката Станислава Кокот, д-р по медицина Борут Прайнфалк, пианистката Недка Петкова, оперната певица Магдалена Дамянова (Люблянска опера и балет) и др. Експозицията бе разгледана и от участниците във всекидневните семинари, провеждани в залата, където се намираше българската изложба.
Благодарим на ръководството на Института за литература и лично на директора доц. Елка Трайкова, на ръководителя на проекта проф. Анисава Милтенова и на колегите от Секция по стара българска литература, на словенските партньори и на САНИ, на българското посолство за голямата подкрепа, която ни оказаха за популяризирането на средновековната българска култура и литература сред западните славяни.
Специална благодарност дължим на г-н Михаил Новак от Института за литература за ценната професионална помощ при изработването на дипляната за изложбата.
Сайтове с информация за изложбата:
Приветствено слово на доц. Елена Томова при откриването на изложбата
„България – светилище на словото” в Любляна
Уважаеми представители на българското посолство в Словения,
уважаемо ръководство и колеги от Института за словенска литература,
скъпи колеги и студенти от Люблянския университет,
драги българи, приятели и гости,
Добре дошли на българската изложба, която след Брюксел, Рим, Киев и София, вече е в словенската столица. Позволете ми най-напред да ви предам сърдечните поздрави и пожелания за успех от директора – доц. д-р Елка Трайкова и всички колеги от Института за литература при БАН.
Изложбата „България – светилище на словото” е реализирана по двустранния проект между Института за литература при БАН и Института за словенска литература при Научноизследователския център на САНИ. Тя е плод на дългогодишното отлично сътрудничество между двата института и е осъществена с подкрепата на много български и словенски институции и библиотеки, братствата на Рилския и Зографския манастир, материали от частни колекции.
След изложбите за Супрасълския сборник и за д-р Франц Миклошич словенската столица отново е гостоприемен домакин – за трети път – и на изложбата, която откриваме днес.
Основната идея на авторите на експозицията ‒проф. Анисава Милтенова и проф. Мария Йовчева ‒ е да даде възможно най-пълна представа за разцвета на културата и литературата на средновековна България от края на XIII до края на XV век. На първо място, това е епохата на Второто българско царство, известна в българската история като Втори златен век или Сребърен век (след Златния век на българската култура по време на управлението на цар Симеон Велики). Друга важна цел на изложбата е да хвърли светлина върху българската литература и книжнина в условията на османското владичество, когато огнища на българската духовност и идентичност са манастирите – преди всичко Рилският манастир, Бачковският манастир, манастирите около Търново, в Западна България и на Атон.
В изложбата са подчертани огромните заслуги на българските владетели цар Петър, цар Иван Асен I, цар Калоян, цар Иван Асен II, цар Иван Александър, по времето на които българската култура и литература достигат високи върхове. Българските царе продължават политиката на владетелите от Първото българско царство, за които културата е сила, която може да издигне българите до европейско ниво. Ще видите изключително ценни старобългарски оригинални и преводни ръкописи (Драганов миней и Банишко евангелие от XIII в., Манасиева хроника от 1344/45 г., Четвероевангелие на цар Иван Александър от 1355/56 г. и други), редки ктиторски портрети на българските царе, царски монети, надписи на владетелите, миниатюри-шедьоври на средновековното българско изобразително изкуство.
Илюстрация на средновековната християнска символика в българските земи е почитането на мощите на известни светци и светици, принесени в столицата Търново (св. Иван Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски, св. Филотея Темнишка и други). Светците са не само пазители на България, но и на целия Балкански полуостров. За тях във Византия, България, Сърбия, Румъния и Русия са създадени нови литературни корпуси от жития и служби, а култът към тях се разпространява из целия източноправославен свят.
Специално внимание в нашата изложба сме отделили на две известни в българското Средновековие книжовни школи – Търновската и Рилската, оставили дълбоки следи в европейската култура. В тях творят най-забележителните книжовници Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин и други. Авторите са се постарали да представят в пълнота опазването на книжовното наследство на славянските първоучители св. Константин-Кирил Философ и св. Методий в източноправославната ръкописна традиция (в Сърбия, Молдова, Влахия, Русия и други).
Важно място в експозицията заемат илюстрациите на средновековното българско изкуство, показано в икони, стенописи, портрети, миниатюри в различните ръкописи – на цар Иван Асен II, цар Иван Александър и неговото семейство, Патриарх Евтимий, св. Иван Рилски, св. Петка Търновска и много други.
Надяваме се нашата изложба да обогати познанията на словенската общественост за средновековна България, за нейната история, материална и духовна култура, за важното място, което те заемат в европейската култура.
Позволете ми да изразя нашата сърдечна благодарност към ръководството на Словенската академия на науките и изкуствата, към българското посолство в Република Словения и лично към българския посланик Димитър Абаджиев, към нашите партньори - колегите от Института за словенска литература и към колегите от всички институти на САНИ, към вас – колегите, студентите и приятелите от Люблянския университет, към българите в Любляна и към всички гости за подкрепата, която ни оказахте.
Представяме изложбата „България – светилище на словото” в навечерието на Деня на Института за литература (21 ноември) и я посвещаваме на предстоящото председателство на България в Европейския съюз през 2018 година.
Днес тук, в изложбената академична зала „Атрий” витае древният и вечно млад славянски дух и нека той да ни обединява винаги!
Приветствено слово на доц. д-р Аленка Корон
В словото си при откриването на изложбата ръководителят на проекта от словенска страна доц. д-р Аленка Корон поздрави присъстващите от името на директора на Института за словенска литература и литературни изследвания при САНИ проф. Марко Юван и от свое име. Д-р Корон посочи, че изложбата „България – светилище на словото” е подготвена по тригодишния двустранен проект между двете академии на тема: „Словенската и българската литература и култура в контекста на световната литература”. Тя подчерта, че проектът е единствено по рода си дългогодишно успешно сътрудничество между САНИ и БАН и представя продължение на съвместните академични проекти, ръководени от доц. д-р Матия Огрин и посветени в голяма степен на изследването на ръкописните паметници. Доц. Аленка Корон обърна специално внимание на факта, че изложбата за богатата българска традиция на средновековното ръкописно наследство сполучливо съвпада с провеждането на 36-тия международен научен симпозиум „Obdobja”, посветен на словенското ръкописно наследство от средните векове до нашето съвремие. Сред организаторите на симпозиума е и Институтът за словенска литература, а българската изложба е включена в съпровождащите културни събития на международното научно събитие. Доц. Корон също посочи, че преди две години отново в зала „Атрий” бе представена изложбата за знаменития словенски езиковед и почетен член на БАН д-р Франц Миклошич, подготвена с активното участие и открита от доц. Елена Томовa. Доц. Аленка Корон пожела на изложбата на добър час и благодари на българските партньори по съвместния проект за техния висок професионализъм и успешно сътрудничество.
Впечатления от изложбата
Анка Солнер, директор на библиотеката на Катедрата по словенистика и Катедрата по славистика в Люблянския университет
Благодарим ви за специалната покана, която ни изпратихте за вашата изложба. Събитието беше обявено и от проф. Миран Хладник в интернет. Това е един специален ден, който вие, авторите и организаторите на изложбата посветихте на словенците, лично на мен и моите колеги. Благодарим ви за обясненията, които ни дадохте към всеки постер, силно впечатлени сме от богатата история, култура и литература на Второто българско царство, на Търновската и Рилската книжовна школа, възхитени сме от украсата и илюстрациите в ръкописите, които разкриват майсторството на старобългарските книжовници. Вашата изложба ни помогна да разберем по-добре българската история. Хубаво е тази изложба да бъде показана на студентите по време на ежегодния празник на славянската култура - 24 май във Философския факултет на Люблянския университет. На добър час на изложбата!
Борут Прайнфалк, лекар
В понеделник, 13 ноември бях поканен на изложбата: „България ‒светилище на словото”, представена от доц. д-р Елена Томова в изложбената зала на НИЦ при САНИ в Любляна. Темата на изложбата е разкриване на ролята на средновековна България за опазване на световното културно наследство. От представените текстове получих ясна представа за културната и литературната дейност на средновековните манастири в България в епохата на Второто българско царство от XII‒XIV век. Много интересни бяха сведенията за дейността на книжовните школи в манастирите и за книжовното наследство на св. Кирил и св. Методий, които известно време са развивали дейност и на територията на днешна Словения, и имат съществен принос за началото на ограмотяването на славянските народи, живели в тези райони. Бях изненадан и впечатлен от развитието на средновековната култура на България. Подобен културен обмен, каквато е настоящата изложба, ми се струва много полезен и необходим, защото по този начин се опознаваме взаимно по-добре, а от друга страна се разбиват вредните стереотипи, които са най-голямата пречка за доброто разбирателство между хората. Бих искал да виждам повече такива културни събития.
Магдалена Дамянова, оперна певица, сестра на известния тенор Димитър Дамянов (Люблянска опера и балет)
Приемете моята благодарност към авторите на изложбата и към екипа, който я представи в Любляна. Експозицията е извор на важни и интересни познания за средновековната българска държава и нейните духовни богатства. Дълбоко впечатлена съм от патриотичната политика на българските владетели Иван Асен II, Калоян, Иван Александър, които са подкрепяли книжовните средища и са продължили традициите на Златния век на българската култура. Силно въздействие оказват образците на изобразителното изкуство, показано в миниатюрите в Лондонското евангелие, Манасиевата хроника и други ценни ръкописи. Изложбата засилва родолюбието и гордостта на нас - българите в чужбина, поддържа нашето самочувствие на народ, чийто принос в европейската култура е безспорен.
