гл. ас. д-р Анна Алексиева

anna_alexieva.jpg

Анна Алексиева е главен асистент, доктор в Института за литература към БАН, секция „Литература на Българското възраждане“. Изследователските ѝ интереси са в областта на българската литература от XIX–XX в., литературния канон, маргинализираните автори и текстове; културните изследвания, изграждането на „големите“ исторически разкази и националния героичен пантеон; официалния, баналния и субкултурния национализъм. Носител е на наградата на БАН за млади учени „Проф. Марин Дринов“ (2013). Уредник (2007-2016), редактор (2021-2024) и и. д. главен редактор (от 2024) на сп. „Литературна мисъл“. Член на управителния съвет на „Българско общество за проучване на XVIII век“. Автор е на монографията „Българската литература от 40-50-те години на XIX век. Роли на субекта“ (2012). Съредактор на „Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. дфн Николай Аретов“ (2016), „Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII-XIX в.)“ (2018), „Наслади и забрани“ (2018), „Книгите като събития в Европа и Османската империя (XVII-XIX век)“ (2020) и др.

Област на научните интереси

Българска литература (XIX–XX век), възрожденска поезия, литературен канон, маргинализирани автори и текстове; изграждане на „големите“ национални разкази, създаване на българския героичен пантеон; „официален“, „банален“ и „субкултурен“ национализъм.

 

Образование
 

  • 2007 – Доктор по българска литература – 05.04.02 (литература на Българското възраждане). Тема на дисертацията: „Идентификации и роли на субекта в българската поезия от 40-50-те години на XIX век“.

  • 2003 – 2006 – Редовен докторант в Института за литература – БАН, секция „Литература на Българското възраждане“.

  • 1996 – 2001 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, специалност „Българска филология“, магистър.
     

Длъжности
 

  • 2010 – настоящия момент – Главен асистент в Института за литература – БАН, секция „Литература на Българското възраждане“.

  • 2007 – настоящия момент – сп. „Литературна мисъл“: и. д. главен редактор (от 2024), член на редакционната колегия (2021-2024), уредник (2007-2016).
     

Преподаване

  • 2018 – 2020 – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, организатор и лектор (съвместно с д-р Сирма Данова) на семинарите „Възраждането: трансгресии и банализации“ и „Чий е Ботев?“

  • 2006-2009 – Американски колеж в София, преподавател по български език и литература.
     

Награди
 

  • 2013 – Награда на Българската академия на науките за млади учени „Професор Марин Дринов“ в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

  • 2011 – Селекция за най-добър текст в „Euro-Mediterranean Forum for Young Researchers“ (Истанбул) за статията „The Traumatic Heritage: Images of the Oriental within Bulgarian culture”.

 

Членства в научни организации

  • Българско общество за проучване на XVIII век – член на управителния съвет на организацията.

  • Академичен кръг по сравнително литературознание (АКСЛИТ) – член.

Публикации

Монография

  • Алексиева, Анна. Българската поезия от 40-те и 50-те години на XIX век. Роли на субекта. София: Кралица Маб, 2012, 360 с. ISBN 978-954-533-116-9.

Студии и статии

  • Алексиева, Анна. „Примитивна наслада“ или патриотично оръжие? За идеологическото моделиране на популярните любовни песни от XIX век. – Литературна мисъл, бр. 1, 2023, с. 3-35. ISSN 0324-0495.
  • Алексиева, Анна. Христо Ботев като биографичен герой. – Български език и литература, LXV, кн. 5, 2023, с. 476-494. ISSN 0323–9519.
  • Алексиева, Анна. Ботев и Венета – идеологически трансформации на разказа. – Годишник на Академичния кръг по сравнително литературознание. Т. 11 „Жени и войни“, 2023. ISSN 2603-5332. Достъпно на: https://calic-bg.eu/conferens/women-and-wars/159-botev-and-veneta.html (видяно на: 23.12.2023).
  • Алексиева, Анна. За изследователския подход на Лиляна Минкова и книгата ѝ „Захари Княжески – един от първите“. – Дзяло, X, 2022, бр. 24. ISSN 1314-9067.
    Достъпно на: https://www.abcdar.com/magazine/XXIV/Dzl_2022_br24_03a_Anna_Aleksieva_Za_izsledovatelskia_podhod_na_Liliana_Minkova.pdf (видяно 02.01.2024).
  • Алексиева, Анна. Да преживеем Възраждането: исторически възстановки на националния метаразказ. – Българска етнология, 2021, кн. 3, с. 360-377. ISSN 1310-5213.
  • Алексиева, Анна. Разногласия около възгледите на Ботев за религията. – Дзяло, г. VIII, 2020, бр. 16. ISSN 1314-9067. Достъпно на: http://www.abcdar.com/magazine/XVI/08_Anna%20Alexieva.pdf (01.09.2020).
  • Атанасов, Д., А. Алексиева. Османски каубои, национални герои и малко траки. – Лулева, А., Б. Алексиев, В. Пенчев и др. (съст.). Етнологията в променящия се свят. Сборник в чест на 80-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Радост Иванова. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020, с. 295-317. ISBN (твърди корици): 978-619245-016-8. ISBN (меки корици): 978-619245-017-5.
  • Алексиева, Анна. Героят и музеят. Сюжети от туристическите книги за впечатления. – Критика и хуманизъм, кн. 50, бр. 1, част II, 2019, с. 59-70. ISSN 0861-1718.
  • Алексиева, Анна. Христо Ботев: канонизиране и комерсиализиране на образа. – Slavica Lodziensia. Bułgaria i bułgarystyka w zmieniającym się świecie. 2018, Vol. 2, pp. 245-263. ISSN: 2544-1795.
  • Alexieva, Anna. Bulgarian National Culture: Debates during the National Revival Period. “Ex-centrism”, “Ego-centrism”, Ottoman Context. – Siyasal Bilimler Dergisi. Journal of Political Science, 2018, Vol. 6, pp. 55-72. ISSN 2147-6926.
  • Алексиева, Анна. Христо Ботев след 1989 г.: реставрации, инерции, контратези. – В: Заимова, Р., Н. Александрова, А. Алексиева (съст.). Дългият осемнадесети век. Т. I. Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII-XIX в.). София: Българско общество за проучване на XVIII век, 2018, с. 167-182. ISSN: 2603-4492, ISBN 978-619-91614-1-8. Достъпно на: http://bulgc18.com/wp-content/uploads/2020/08/Dalgiat-osemnadeseti-vek-1.pdf (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. „Страшен Ботев постави Левски на колене!“. Употреби на Възраждането във футболната субкултура. – Литературен вестник, 26.09.-02.10.2018, бр. 31, с. 12-13.
  • Алексиева, Анна. 1935 г. – повествования за Ботев. – Литературна мисъл, 2018, кн. 1, с. 68-91. ISSN 0324-0495.
  • Алексиева, Анна. „Богини поднебесни” и „сладки гадинки”: два модела на женското в популярните песни и стихотворения от средата на XIX век. – В: Малинова, Л., Кр. Йорданова, М. Димитрова (съст.). Жените в българската литература и култура. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 149-162. ISBN 978-954-07-4363-9.
  • Алексиева, Анна. Еволюционисти и революционери – поетически легитимации и йерархични пренареждания. – В: Дамянова, Р., Е. Томова, В. Баева и др. (съст.) Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции. Сборник с материали от Колегиума, посветен на 100 години от рождението му. София: ИК „Мултипринт“, 2018, с. 442-453. ISBN 978-954-362-231-3.
  • Alexieva, Anna. Bulgar Milli Kahramanların Yaratılması. – In: Kafkasyali, M (Ed.) Balkanlarda İslâm: Miadı Dolmayan Umut. Vakti Azizden Vakti Zelalete. Volume 4. Ankara, 2016, pp. 171-202. ISBN: 978-605-9642-11-8 – Takım; ISBN: 978-605-9642-15-6 – Cilt-4.
  • Алексиева, Анна. „Турското време“ в културната памет на българите. – В: Статуите на мисълта. В чест на професор Иван Младенов. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, с. 453-467. ISBN: 978-954-322-832-4; ISBN: 978-954-8712-96-5.
  • Алексиева, Анна. Христо Ботев: идеологическо моделиране на образа в социалистическата поезия. – В: Литературата: привилигировани гласове, потиснати гласове. Колегиум на направление „Литература на Българското възраждане, 2016. Достъпно на: http://balkansbg.eu/bg/content/privileged-voices/539-botev-ideological-modeling-of-the-image2.html (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Чий е Ботев? – Littera et Lingua, 12, 2015, кн. 1-2. Достъпно на: http://slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2015/12/1-2/aaleksieva (01.09.2020). Както и в: Александрова, И., Й. Тишева и др. (съст.). Филологическият проект – кризи и перспективи. Велико Търново: Фабер, 2016, с. 472-491.
  • Алексиева, Анна. Възрожденски дебати за облика на националната култура. – В: Годишник на Академичния кръг по сравнително литературознание. Т. 4. „Българската литература: сравнимо и несравнимо“, 2015. Достъпно на: https://calic-bg.eu/conferens/bulgarian-literature-the-comparable-and-the-incomparable/18-the-debate-about-national-culture-in-the-age-of-national-revival.html (31.07.2024).
  • Alexieva, Anna. The Heroes of Bulgarian National Movement into the “Grand Narrative” during the Socialist Epoch. – В: Балканот: луѓе, војни и мир. Материјали од меѓународната научна конференција по повод 65 години од основањето на Институтот за национална историја (Скопје, 4–5 ноември 2013). Скопје: Институт за национална историја, 2015, с. 287-301. ISBN 978-9989-159-68-8.
  • Алексиева, Анна. Епическа героика и национален метаразказ: Негош и Раковски. – В: Од косовског завета до Његошевог макрокозма: Петар II Петровић Његош (1813-2013). Међународни тематски зборник. Косовска Митровица: Филозофски факултет Универзитета у Приштини, 2014, с. 177-192. ISBN 978-86-6349-026-0.
  • Алексиева, Анна. Христо Ботев в националния разказ на българите. – В: Историографија и савремено друштво. Зборник радова, Ниш: Издавачки центар Универзитет у Нишу, 2014, с. 65-81. ISBN 978-86-7379-346-7.
  • Alexieva, Anna. Ottoman Dominion Epoch in the Cultural Memory of Bulgarian People. – In: Balkan Tarihi Araştırmalarına Metodolojik Yaklaşımlar. Ed. Abidin Temizer. Istanbul: Libra, 2014, pp. 157-179. ISBN 978-605-4326-87-7.
  • Алексиева, Анна. Портрет на зловещото: Ботев според Макдъф. – В: Годишник на Академичния кръг по сравнително литературознание. Т. 3. „Портрет на една непозната: присъствието на изобразителните изкуства в литературата“, 2014. Достъпно на: https://calic.balkansbg.eu/conferens/portrait-of-an-unkown-woman/34-portrait-of-the-sinister.html (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. „Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров”: социалистически визии за възрожденските герои. – Литературна мисъл, 2013, кн. 1-2, с. 44-58. ISSN 0324-0495.
  • Алексиева, А., Д. Атанасов. Поп фолкът в културата на българите. – В: Годишник на Академичния кръг по сравнително литературознание. Т. 2. „Музиката преди всичко… Останалото е литература“, 2013. Достъпно на: https://calic.balkansbg.eu/conferens/de-la-musique-avant-toute-chose/41-pop-folk-music-in-culture-of-bulgarian-people.html (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Езици на националното в българската възрожденска литература. – В: Езиците на културата. Т. II. Съст. Г. Григоров. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски”, 2013, с. 243-255. ISBN 978-954-680-867-7.
  • Алексиева, Анна. Образи на врага в българската лирика за войната. – В: Први балкански рат 1912/1913 године: друштвени и цивилизацијски смисао. T. 2. Ниш: Издавачки центар Универзитет у Нишу, 2013, с. 115-127. ISBN 978-86-7379-290-3.
  • Алексиева, Анна. Възрожденският бунтовник в културната памет на българите – изобретяване и митологизиране. – В: Хуманизација универзитета. Зборник радова. Ниш, Издавачки центар Универзитет у Нишу 2013, с. 131-141. ISBN 978-86-7379-297-2.
  • Алексиева, Анна. Дисциплината „славистика” – утопии и маргинализации. – В: Zbornik radova. Prva međunarodna znanstvena konferencija u oblasti kniževnosti i jezika. Travnik: Univerzitet Edukaciјski fakultet, 2013, с. 295-305. ISBN 978-9958-640-36-0.
  • Алексиева, Анна. Чуждата история в „История славянобългарска” – Научни трудове. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Филология. 250 години "История славянобългарска", Пловдив, 2 - 3 ноември 2012. Том 50, кн.1, Сб. А, 2012, с. 141 - 152. ISSN 0861-0029.
  • Alexieva, Anna. La poésie bachique bulgare du XIXe siècle à travers le prisme des Discours de Jean-Jacques Rousseau. – Etudes balkaniques, 2013, № 1, pp. 51-62. ISSN 0324-1645.
  • Алексиева, Анна. Съвременната криза в хуманитаристиката и българските ѝ измерения. – Philologia Mediana, 2013, V, Vol. 5, pp. 437-449. ISSN 1821-3332.
  • Alexieva, Anna. Le modèle du rituel courtois dans la poésie lyrique bulgare du milieu du XIXe siècle. – Revue des études sud-est européennes, 2012, L, № 1-4, pp. 61-77. ISSN 0035-2063.
  • Alexieva, Anna. Bulgarian Bacchic Poetry from 19th Century: Context, Specific Characteristics, and the Lyrical Subject. – SJANI. Journal of Literary Theory and Comparative Literature, Tbilisi, 2012, № 13, pp. 162-175. ISSN 1512-2514.
  • Алексиева, Анна. Емоциите във възрожденската поезия: експлицитна и имплицитна публичност. – В: ...първа радост е за мене. Емоционалното съдържание на българската национална идентичност. Съст. Н. Аретов. София: Кралица Маб, 2012, с. 152-169. ISBN 978-954-533-113-8.
  • Алексиева, Анна. Емоционални употреби на миналото: Възраждането като Златен век. – В: ...първа радост е за мене. Емоционалното съдържание на българската национална идентичност. Съст. Н. Аретов, София: Кралица Маб, 2012, с. 281-298. ISBN 978-954-533-113-8.
  • Алексиева, Анна. (Анти)романтически реплики на/за Възраждането. – В: Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева. Съст. М. Янакиева и др. Пловдив, Контекст, 2012, с. 603-617. ISBN 978-954-8238-40-3.
  • Алексиева, Анна. Непрестижните връзки: османски модели в българската културна интимност. – В: Годишник на Академичния кръг по сравнително литературознание. Т. 1. „Опасни връзки / Престижни връзки“, 2012. Достъпно на: https://calic.balkansbg.eu/conferens/liaisons-dangereuses/56-ottoman-models.html (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Поетически маргиналии на Възраждането: даскалската поезия. – В: Маргиналното в/на литературата, съст. Р. Кунчева, София: Издателски център Боян Пенев, 2011, с. 270-282. ISBN 978-954-8712-76-7.
  • Алексиева, Анна. Любовната поезия от периода на Българското възраждане. – В: Човекът и вселената. Сборник с доклади. Смолян, 2011, с. 107-117. ISBN: 978-954-397-025-4.
  • Alexieva, Anna. The Traumatic Heritage: Images of the Oriental within Bulgarian Culture. – In: Young Minds Rethinking the Mediterranean. Ed. Mensur Akgün, Lenka Peťková. Istanbul: Istanbul Kultur University - Global Political Trends Center, 2011, pp. 29-47. ISBN 978-605-4233-66-3.
  • Alexieva, Anna. “Turkish Pasha”, or the Misfortune of Virtue. – In: Literary Knowledge and Open Horizons. Expectations and Prospects. Ed. R. Kuncheva. Sofia: Boyan Penev, 2011, pp. 96-108. ISBN 978-954-8712-68-2.
  • Алексиева, Анна. „Турски паша”, или неволите на добродетелта. – Литературна мисъл, 2010, кн. 2, с. 188-196. ISSN 0324-0495.
  • Алексиева, Анна. Дионисовият човек в българската възрожденска поезия. – Електронно списание LiterNet, 26.06.2009, № 6 (115). Достъпно на: http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/dionisoviiat.htm (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Възрожденската вакхическа поезия като проекция на радостта. – В: Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане. Сборник в чест на Румяна Дамянова. София: Изток-Запад, 2009, с. 368-382. ISBN 978-954-321-650-5.
  • Алексиева, Анна. Еротичната поезия на П. Р. Славейков и българското канономоделиране. – Електронно списание LiterNet, 02.01.2007, № 1 (86). Достъпно на: http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/erotichnata.htm (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Мнемоничният субект в българската възрожденска литература. – Критика и хуманизъм, 2007, 24, с. 39 – 60. ISSN 0861-1718.
  • Алексиева, Анна. Поемата „Стоян и Рада” от Найден Геров – разделението на културните езици. – Литературна мисъл, L, 2007, кн. 2, с. 19-31. ISSN 0324-0495.
  • Алексиева, Анна. Мнемоничният субект в българската поезия от средата на XIX век – пътувания във времето. – В: Пътища и граници: утъпкани и нови, 2006. Достъпно на: https://bulgc18.com/?p=699 (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Симптоматика на меланхоличното в българската поезия от 40–50 –те години на XIX век. – Литературна мисъл, XLVV, 2005, кн. 2, с. 176-191. ISSN 0324-0495. Също и в: LiterNet, 06.05.2006, № 5 (78). Достъпно на: http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/melancholy.htm (01.09.2020).
  • Алексиева, Анна. Даскалската поезия в модусите на срама и страха. – Български език и литература, XLIV, 2004, кн. 5, с. 16 – 22. ISSN 0323-9519. Същo и в: LiterNet, 26.02.2005, № 2 (63). Достъпно на: http://liternet.bg/publish14/a_aleksieva/daskalskata.htm (01.09.2020).


Енциклопедични статии:

Енциклопедия Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища. <Т. 1. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2014. ISBN 978-954-322-727-3 (т. 1):

  • Боженци – с. 94-95;
  • Брацигово – 118-119;
  • Бърнев, Янко (Венко) – с. 150-151;
  • Горна Джумая – с. 228;
  • Груев, Георги – с. 234;
  • Даскалска поезия – с. 250-251;
  • Давидов, Петър – с. 241;
  • Живков, Георги – с. 327-328.

Съставителство и редакция

  • Спасова, А., Н. Желев, Сл. Неделчева, А. Алексиева, Б. Илиева, Н. Александрова (съст. и ред.). Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2024. ISBN 978-619-7372-84-7.
  • Александрова, Н., А. Алексиева, Р. Заимова (съст. и ред.), Дългият осемнадесети век – 4: Близост и другост в културата на XVIII-XIX в. София: Българско общество за проучване на осемнадесети век, 2021, 158 с. ISBN 978-619-91614-3-2. Достъпно на: http://bulgc18.com/wp-content/uploads/2021/12/Dalgiat-osemnadeseti-vek-4.pdf (30.12.2021).
  • Алексиева, А., А. Спасова (съст. и ред.). Разногласия през/около Възраждането. // Дзяло, год. VIII, 2020, бр. 16. Тематичен брой с материали от XXV Колегиум по възрожденска литература. ISSN 1314-9067. Достъпно на: http://www.abcdar.com/magazine_XVI.php (01.09.2020).
  • Александрова, Н., Р. Заимова, А. Алексиева (съст. и ред.). Дългият осемнадесети век. Т. 3. Книгите като събития в Европа и Османската империя (XVII-XIX век). София: Българско общество за проучване на XVIII век, 2020. ISSN 2603-4492, ISBN 978-619-91614-0-1. Достъпно на: http://bulgc18.com/wp-content/uploads/2020/08/Dalgiat-osemnadeseti-vek-3.pdf (01.09.2020).
  • Заимова, Р., Н. Александрова, А. Алексиева (съст. и ред.). Дългият осемнадесети век. Т. 2. Наслади и забрани. София: Българско общество за проучване на XVIII век, 2018. ISSN: 2603-4492, ISBN 978-619-91614-2-5. Достъпно на: http://bulgc18.com/wp-content/uploads/2020/08/Dalgiat-osemnadeseti-vek-2.pdf (01.09.2020).
  • Заимова, Р., Н. Александрова, А. Алексиева (съст. и ред.). Дългият осемнадесети век. Т. 1. Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII-XIX век). София: Българско общество за проучване на XVIII век, 2018. ISSN: 2603-4492, ISBN 978-619-91614-1-8. Достъпно на: http://bulgc18.com/wp-content/uploads/2020/08/Dalgiat-osemnadeseti-vek-1.pdf (01.09.2020).
  • Алексиева, А., Н. Данова, Н. Чернокожев (съст. и ред.). Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, 567 с. ISBN 978-954-322-870-6.

Участие в научноизследователски проекти

  • 2022 – настоящия момент – Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Национален координатор: доц. д-р Елка Трайкова.
    Финансиран от Министерството на образованието и науката, договор № ДСД-0/28.10.2022 Проект на Института за литература – „Литературни мостове“. Ръководител: доц. д-р Елка Димитрова. Позиция в проекта: член на научния екип.
  • 2023 – 2023 – „Виртуална история на българската литература (IX–XXI в.)“. В рамките на проекта „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, процедура BG05M2OP001-1.001. Ръководител: доц. д-р Пенка Ватова. Позиция в проекта: член на научния екип.
  • 2019 – 2020 – Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. Източник на финансиране: Министерството на образованието и науката с изпълнение на Решение № 577 от 17 август 2018 година на Министерския съвет за одобряване на национални научни програми (ННП). Партньор: Българска академия на науките, Институт за литература. Позиция: член на научноизследователския екип на модул „Интерактивно учебно помагало“.
  • 2018 – 2024 – „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“. Източник на финансиране: ФНИ (Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, 2018 г.), договор № КП-06-ОПР05/13 от 17.12.2018 г. Базова организация: Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Ръководител: гл. ас. д-р Димитър Атанасов. Позиция в проекта: член на научния екип.
  • 2016 – 2020 – „Меката власт“ на популярната музика в медиите (по примери от България и Балканите)“. Източник на финансиране: ФНИ (Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания, 2016 г.), договор ДН05/16/16.12.2016. Базова организация: „Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител: доц. д-р Венцислав Димов. Позиция в проекта: член на научния екип.
  • 2015 – 2019 – „Българска литература, създадена от жени – история, статус, тенденции”. Проект на Института за литература (БАН). Ръководител: доц. д-р Людмила Малинова. Позиция: член на научноизследователския екип.
  • 2014 – 2016 – Международен проект “Balkanlarda İslam. Miadı Dolmayan Umut“ [„Islam in the Balkans. Unexpired hope“]. Източник на финансиране: Türk İşbirliği ve Koordinasyon Ajansı Başkanlığı (Агенция за международно сътрудничество на Република Турция). Ръководител: Dr. Muhammet Savaş Kafkasyalı. Позиция: член на научноизследователския екип. Съвместно с учени от САЩ, Германия, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Косово, Унгария, Македония, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Турция и Гърция.
  • 2014 – 2017 – „Осъвременяване и подобряване на квалификацията на учителите по български език и литература в средните училища“. Проект на Института за литература (БАН). Ръководител: доц. д-р Нина Гагова. Позиция: член на научноизследователския екип.
  • 2014 – „Национална идентичност и всекидневие“. Източник на финансиране: Югозападен университет „Неофит Рилски“; Наредба 9 – Проект SRP - B1/14; от 2014 г. Ръководител: доц. д-р Стефан Дечев. Позиция: член на научноизследователския екип.
  • 2011-2012 – Индивидуален проект „Българската поезия от 40-те и 50-те години на XIX век. Роли на субекта“. Източник на финансиране: ФНИ – МОН по конкурс „Научни монографии, тематични сборници, справочници, енциклопедии и българска научна периодика“; ДНИМ 01/50 11.12.2011 г. Позиция: автор на монография.
  • 2011-2012 – „Енциклопедия Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища”. Източник на финансиране: ФНИ – МОН по конкурс „Научни монографии, тематични сборници, справочници, енциклопедии и българска научна периодика“; ДНИЕ 01/1 от 9.12.2011. Ръководител: проф. д.ф.н Р. Дамянова. Позиция: член на научноизследователския екип.
  • 2010 – настоящия момент – „Литературни и социокултурни проблеми на Българското възраждане“. Проект на Института за литература (БАН). Ръководител: проф. д.ф.н. Р. Дамянова. Позиция: член на научноизследователския екип.
  • 2009-2011 – Проект № BG051PO001-3.3.04/61 „Подкрепа за развитие на научния потенциал на млади учени хуманитаристи и укрепване на професионалните им контакти със световно утвърдени учени в тяхната научна сфера”. Финансираща институция: ОП „Развитие на човешките ресурси”, ЕСФ, ЕФРР и националния бюджет. Ръководител: доц. д-р Р. Кунчева. Позиция: член на научноизследователския екип, млад учен.
  • 2008-2012 г. – „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения“. Финансираща институция: ФНИ – МОН по конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания; ДО 02-165/16.12.2008. Ръководител: проф. д.ф.н. Н. Аретов. Позиция: член на научноизследователския екип, млад учен.

Участие в научни конференции

  • Интердисциплинарна научна конференция „Прогрес и предразсъдъци през XVIII-XIX век“ (29-30.03. 2024 г., СУ „Св. Климент Охридски“). Организатор: „Българско общество за проучване на XVIII век“. Представен доклад на тема „Обирач на каси“ или герой? Разноречията на поколенческата памет за Христо Ботев“.
  • Национална научна конференция с международно участие „Леност и скука в българската литература“ (02-03.02.2024 г., СУ „Св. Климент Охридски“). Организатор: СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ, Катедра по българска литература. Представен доклад на тема „Повреждение в умът“ и „болест у просвещенните народи“ – възрожденски рефлексии около меланхолията“.
  • XXVIII Колегиум по възрожденска литература „Радостта и веселието през Възраждането“ (30 ноември 2023 г., Институт за литература – БАН). Организатор: Секция по литература на Българското възраждане към ИЛ – БАН. Представен доклад на тема: „Радостта от фенството. Ботев като футболна емблема“.
  • Международна научна конференция „Възможни и невъзможни истории на българската литература“ (22-23 юни 2023 г., София, Столична библиотека). Организатор: Институт за литература – БАН. Представен доклад на тема: „Филмови интерпретации на литературноисторически и биографични сюжети: Ботев в кинопродукциите на Никола Корабов и Максим Генчев“.
  • Международния научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература „Българският модернизъм в диалог със световния“ (21 юни 2023, Институт за литература – БАН). Организатор: Институт за литература – БАН. Представен доклад на тема „Христо Ботев в социалистическия героичен пантеон“.
  • Научна конференция „Жени и войни“ (14 юни 2023 г., СУ „Св. Климент Охридски“). Организатор: Академичен кръг по сравнително литературознание. Представен доклад на тема „Ботев и Венета: идеологически трансформации на разказа“.
  • Международна научна конференция „Българистични четения – Сегед 2023“ (Сегед, Унгария, 01-02 юни 2023 г.). Организатор: Институт по славянски филологии към Сегедския университет. Представен доклад на тема „Христо Ботев – репрезентации в националистическите субкултури“.
  • Научна конференция „Миналото: разкази, репрезентации, възстановки“ (21 април 2023 г., ИЕФЕМ – БАН). Организатор: ИЕФЕМ – БАН. Представен доклад на тема: „Христо Ботев: филмови реконструкции“.
  • Международен научен уебинар “ON-SCIENCE. Nauka on-line. Przeciwdziałanie wykluczeniu w międzynarodowej przestrzeni wirtualnej” (06 април 2023, проведен online, по платформата Clickmeeting). Организатор: Институт за славистични изследвания към Полската академия на науките. Представена публична лекция на тема „Христо Ботев в културната памет на българите“.
  • Научна конференция „Белетристиката в архивите: подборът на факти и документи в научното изследване“ (27 март 2023 г., СУ „Св. Климент Охридски“). Организатори: „Българско общество за проучване на XVIII век“ и Института за литература – БАН. Представен доклад на тема „Христо Ботев като биографичен герой“.
  • Научна конференция „Историята – употреби, идентификации, преживяване“ (29.11.2022 г., ИЕФЕМ – БАН). Организирана в рамките на проекта „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“. Представен доклад на тема: „Христо Ботев: политически употреби“.
  • Кръгла маса в чест на 90-годишнината от рождението на проф. Лиляна Минкова (27.09.2022 г., София, Институт за литература – БАН). Представен доклад на тема: „За изследователския подход на проф. Лиляна Минкова, приложен в монографията ѝ „Захари Княжески – един от първите“.
  • Международна научна конференция „Литературните поредици – конструиране и деконструиране на канона“ (26-27.11.2020 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ чрез платформата Google Meet. Представен доклад на тема: „Библиотека „Велики българи“ и потреблението на идентичност“.
  • Колегиум по възрожденска литература „Разногласия през/около Възраждането“ (05.12.2019, СУ „Св. Климент Охридски“), организиран от секция „Литература на Българското възраждане“ към Института за литература – БАН. Представен доклад на тема: „Разногласия около възгледите на Ботев за религията“.
  • Международната научна конференция „На терен в културата: автентично, зрелищно, (не)видимо“ (29-30.11.2019, СУ „Св. Климент Охридски), организирана от катедра „Културология“ в СУ, сп. „Семинар_БГ“ и „Мрежа за културни изследвания“. Представен доклад на тема: „Възстановките на „турското време“ и афектирането на националния метаразказ“.
  • Международната научна конференция „Литературната периферия: памет и употреби“ (04-05.11.2019 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Представен доклад на тема: „Центрове, периферии и енциклопедии – или как бива йерархизирана възрожденската литература“.
  • Международната научна конференция „Българистични четения – Сегед 2019“ (13-14.06.2019 г., Сегед, Унгария), организирана от Института по славянски филологии към Сегедския университет. Представен доклад на тема: „Просветеният владетел. Песни за Абдул Меджид от периода на Българското възраждане“.
  • Интердисциплинарната научна конференция с международно участие „Книгите като събития в Европа и Османската империя (XVIII-XIX век)“ (10.06.2019 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Българско общество за проучване на XVIII век. Представен доклад на тема: „История славянобългарская“ – от „на пакост греком“ до „най-първата искра в народната свяст“.
  • Международната научна конференция „От слово към действие: разкази и репрезентации“ (02-04.05.2019 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Представен доклад на тема: „Да преживеем Възраждането! Исторически възстановки и национално „преомагьосване“.
  • Национална конференция с международно участие „Зависимият човек. Фактори на зависимостта“ (15-17.04.2019 г., София, Американски център на Столична библиотека), организирана от Института за литература – БАН. Представен доклад на тема: „Робство“ и „поданство“ – възрожденски рефлекции“.
  • Юбилейна научна конференция с международно участие „Паисиеви четения 2018“, секция „Литература, власт, импровизация“ (08-10.11.2018 г., гр. Пловдив), организирана от ПУ „Паисий Хилендарски“. Представен доклад на тема: „Норма и трансгресия. Официални и субкултурни репрезентации на Възраждането“.
  • Колегиум по възрожденска литература „От литературна история към възприемателя на възрожденския текст“, посветен на 90-годишнината от рождението на проф. Дочо Леков (31.10.2018 г., СУ „Св. Климент Охридски“). Организатори: Институт за литература – БАН, Секция „Литература на Българското възраждане“ и СУ. „Св. Климент Охридски“, Катедра по българска литература. Представен доклад на тема: „Турските любовни песни и „културната интимност“ на Българското възраждане“.
  • Кръгла маса „Ботев и българската литература“ (12.10.2018 г., гр. Велико Търново), организирана от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Катедра „Българска литература“. Представен доклад на тема: „Христо Ботев – туристически употреби“.
  • Национална научна конференция „170 години от рождението на Христо Ботев“ (27.09.2018 г., гр. Калофер), организирана от Националния музей „Христо Ботев“ в гр. Калофер с подкрепата на Министерство на културата и община Карлово. Представен доклад на тема: „Героят и музеят. Сюжети от туристическите книги за впечатления“.
  • Националната научна конференция „Футболът: разказан, въобразен, преживян и забранен“ (08.06.2018 г., Нов български университет), организирана от Департамент „Нова българистика“ и Департамент „История“ на Нов български университет. Представен доклад на тема: „Страшен Ботев постави Левски на колене!“
  • Международната научна конференция „Литературознанието: диалогичност и предизвикателства“ (10-11.05.2018 г., Столична библиотека), организирана от Института за литература към БАН по повод 70-годишнината от основаването му. Представен доклад на тема: „Възстановки на Възраждането: инсцениране на литературноисторическия разказ“.
  • Международна българистична конференция „Български форум. България и българистиката в променящия се свят“ (07-08.12.2017 г., Лодз, Република Полша), организирана от Катедра „Славянска филология“ на Лодзкия университет, Посолството на Република България в Полша и Българският културен институт във Варшава. Представен доклад на тема: „Христо Ботев: канонизиране и комерсиализиране на образа“.
  • Koлегиум „Високите“ идеологии на/за Възраждането: динамика и употреби“ (04.12.2017 г. Институт за литература – БАН), организиран от секция „Литература на Българското възраждане“ към Института за литература – БАН. Представен доклад на тема: „Потребление на идентичност: разказът за Ботев в музейните книги с впечатления“.
  • Интердисциплинарна научна конференция „Наслади и забрани“ (10-11.10.2017 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Българско общество за проучване на XVIII век. Представен доклад на тема: „Между удоволствието и забраната: популярни песни на османотурски език“.
  • 5th International Symposium on Balkan History Studies “Economy of Balkans and Daily Life in the Ottoman Empire Era” (27-30.09. 2017 г., гр. Блед, Република Словения), организиран от Mehmet Akif Ersoy University, Ljubljana University, Turkish Cooperation and Coordination Agency. Представен доклад на тема: „Turkish songs in Cyrillic letters: A look at the cultural intimacy of the Bulgarian people during the Ottoman period“.
  • Национална научна конференция „Исторически разкази в литературите: Аналогии и противопоставяния“ (06-07.04.2017 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“), организирана от Академичен кръг по сравнително литературознание. Представен доклад на тема: „1935 г. – исторически разкази за Христо Ботев“.
  • Treća međunarodna znanstvena konferencija u oblasti književnosti i jezika „Andrićevi dani“ (12-13 ноември 2016 г., гр. Травник, Босна и Херцеговина), организирана от Университета в гр. Травник. Представен доклад на тема: „Bulgarian National Heroes from XIX c.: Post-socialist Uses“.
  • Интердисциплинарна научна конференция „Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII-XIX век)“, проведена съвместно с Кръгла маса „Видяна България“, посветена на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Николай Чернокожев (24-25 октомври 2016 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Българско общество за проучване на XVIII век. Представен доклад на тема: „Христо Ботев след 1989 г.: конструкции и деконструкции“
  • Националната научна конференция „Жените в българската литература, култура и история“ (20-21 октомври 2016 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Институт за литература – БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и Българска асоциация на университетските жени. Представен доклад на тема: „Богини поднебесни“ и „сладки гадинки“: два модела на женското в българската поезия от средата на XIX век“.
  • Семинар в помощ на учителите от средните училища (02.07.2016 г., Институт за литература - БАН), организиран от Института за литература – БАН. Представен доклад на тема: „Христо Ботев: изобретяване на каноничния образ”.
  • IV. International Symposium on Balkan History Studies “Balkan Cities during the Ottoman Rule and the Land Registry System” (01-05 юни 2016 г., гр. Сараево, Босна и Херцеговина), организиран от Mehmet Akif Ersoy University (Turkey), Erciyes University (Turkey), Tuzla University (Bosnia-Herzegovina), University of Texas-Rio Grande Valley (USA) и др. Представен доклад на тема: „Urban songs from National Revival Period: mass literary production phenomenon“.
  • Международна научна конференция „Култура – памет – идентичност“ (11 май 2016 г., Благоевград), организирана от Югозападния университет „Неофит Рилски“, катедра „Културология“. Представен доклад на тема: „Битки за литературен канон: Христо Ботев в литературните истории от края на XIX век“.
  • Национална научна конференция „Писателят като преводач. Преводачът като писател“ (08 април 2016 г., СУ „Св. Климент Охридски“), организирана от Академичен кръг по сравнително литературознание. Представен доклад на тема: „Преводи на Априлското въстание“.
  • Национална научна конференция „Премълчаното“ (26-27 март 2016 г, София), организирана от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей (БАН). Представен доклад на тема: „Да е жив Абдул Меджид хан, наш цар и кротък султан“ – маргинализиране на проосмански гласове от периода на Българското възраждане“.
  • Колегиум по възрожденска литература „Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове“ (03 декември 2015 г., гр. София, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“), организиран от направление „Литература на Българското възраждане“ към Института за литература (БАН). Представен доклад на тема: „Христо Ботев: идеологическо моделиране на образа в социалистическата поезия“.
  • Еднодневен семинар в помощ на учителите от средните училища (28.11.2015 г., гр. София, Институт за литература), организиран от Институт за литература, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Асоциация на учителите по български език и литература). Представен доклад на тема: „Христо Ботев в националния разказ на българите“.
  • International Symposium “Ottoman and Turkish Perception in the Balkans” (15 октомври 2015 г, Истанбул, Република Турция), организиран от Marmara University, Faculty of Political Science. Представен доклад на тема: „Bulgarian National Culture: Debates during the National Revival Period. ‘Ex-centrism’, ‘ego-centrism’, Ottoman Context“.
  • Международна научна конференция „Филологическият проект – кризи и перспективи“ (24-25 април 2015 г., гр. София), организирана от СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии. Представен доклад на тема: „Чий е Ботев?“
  • Национална научна конференция „Българската литература: сравнимо и несравнимо“ (24 април 2015 г., гр. София), организирана от Академичен кръг по сравнително литературознание – АКСЛИТ. Представен доклад на тема: „Възрожденски дебати за облика на националната култура“.
  • Национална научна конференция „200 години светско образование“ (15-16 април 2015 г., гр. Свищов), организирана от Община Свищов, Институт за литература (БАН), Международна фондация „Алеко Константинов“. Представен доклад на тема: „Христо Ботев в учебниците – динамика на разказа“.
  • „Меката власт” на културната дипломация: „фабриката” за история vs. „фабриката” за политика“ (05 декември 2014 г., гр. София). Организатор: Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер”. Представен доклад на тема: „Меката власт” на популярната култура”. (В съавторство с д-р Димитър Атанасов).
  • „Andrićevi dani. Druga međunarodna znanstvena konferencija u oblasti književnosti i jezika“ (08-09 ноември 2014 г., гр. Травник, Босна и Херцеговина). Организатор: Университетът в гр. Травник. Представен доклад на тема: “Trauma, national meta-narrative and literary canon”.
  • Колегиум по възрожденска литература „Просвещение и критика” (28 октомври 2014 г., гр. София). Огранизатор секция „Литература на Българското възраждане” към Института за литература (БАН). Представен доклад на тема: „Възраждането като Просвещение? Тези и проблематизации”.
  • „Kültürlerarasi iletişim Bağlaminda Balkanlar ve Türkiye Kongresi“ (25-26 юни 2014 г., гр. Истанбул, Република Турция). Oрганизатор: Mehmet Akif Ersoy Üniversitesi, İstanbul Anadolu Yakası Bosna Sancak Sosyal Yardımlaşma ve Kültür Derneği, Uluslararası Balkan Tarihi Araştırmaları Komitesi (UBTAS). Представен доклад на тема: “Chalga.bg: pop folk music as social and cultural phenomenon – Bulgarian and Balkan dimensions”. (В съавторство с д-р Димитър Атанасов).
  • XIII International Conference Balcanicum “The Ottoman Empire and the Republic of Turkey in the History of Europe” (08-10 май 2014 г., гр. Познан, Република Полша). Организатор: Полската академия на науките и Университетът „Адам Мицкевич” в гр. Познан. Представен доклад на тема: “Canon and marginalia: pro-Ottoman poems dating from the period of so called Bulgarian National Revival”.
  • II. International Symposium on Balkan History Studies „The Ottoman Legacy in the Balkans and the Ottoman Tax Registers” (01-04 май 2014 г., гр. Подгорица, Черна гора). Организатор: университетски партньорски институции от гр. Подгорица (Черна гора) и гр. Балъкесир (Република Турция). Представен доклад на тема: “Ottoman legacy in popular culture of Bulgaria. Chalga music (Part 1)”.
  • Национална научна конференция „Портрет на една непозната: присъствието на изобразителните изкуства в литературата” (10-11 април 2014 г., гр. София, СУ „Св. Климент Охридски”). Организатор: Академичен кръг по сравнително литературознание – АКСЛИТ. Представен доклад на тема: „Портрет на зловещото: Ботев според Макдъф”.
  • Колегиум по възрожденска литература с международно участие „Герои и героично” (12.12.2013 г., София), организиран от секция „Литература на Българското възраждане” в Института за литература към БАН. Представен доклад на тема: „Възрожденският героичен пантеон – изобретяване и употреби“.
  • Mеждународна научна конференция „Наука и савремени универзитет” (16 ноември 2013 г., гр. Ниш, Република Сърбия), организирана от Университета в гр. Ниш. Представен доклад на тема: „Фигурата на Христо Ботев в българския „голям” исторически разказ“.
  • Трета национална среща по балканистика „Култура на паметта: употреби и злоупотреби” (15 ноември 2013 г.), организирана от Института за балканистика. Представен доклад на тема: „Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров”: социалистически визии за възрожденските герои“.
  • Международна научна конференция „The Balkan: People, Wars and Peace. On the Occassion of the 100th Anniversary of the Balkan Wars (04-05 ноември 2013 г., гр. Скопие, БЮР Македония), организирана от Университета „Св. Св. Кирил и Методий” (Скопие) и Института за национална история. Представен доклад на тема: „The heroes of Bulgarian national movement into the “Grand narrative” during the socialist epoch“.
  • Международна научна конференция „Од косовског завета до Његошевог макрокозма: Петар II Петровић Његош (1813-2013)” (01-03 ноември 2013 г., гр. Косовска Митровица, Република Косово), организирана от Университета в Прищина със седалище в Косовска Митровица. Представен доклад на тема: „Епическа героика и национален гранд наратив“.
  • Трети международен конгрес по българистика (23-26 май 2013 г., гр. София), организиран от СУ „Св. Климент Охридски” и Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер”. Представен доклад на тема: „Идеологически подходи към фигурата и творчеството на Христо Ботев“.
  • First International Symposium on Balkan History Studies (26-28 април 2013 г., гр. Балъкесир, Турция), организиран от Университета в гр. Балъкесир. Представен доклад на тема: „Ottoman Dominion Epoch in Cultural Memory of Bulgarian People“.
  • Национална научна конференция „Музиката преди всичко... Останалото е литература” (19-20 април 2013 г., гр. София), организирана от Академичен кръг по сравнително литературознание – АКСЛИТ. Представен доклад на тема: „Поп фолкът в културата на българите“. (В съавторство с д-р Димитър Атанасов).
  • Международна научна конференция „Науката и съвременният университет” (16. 11 – 17. 11. 2012 г., Ниш, Република Сърбия), организирана от Университета в гр. Ниш. Представен доклад на тема: „Възрожденският бунтовник в културната памет на българите – изобретяване и митологизиране”.
  • Международна славистична конференция „Андричеви дни 2012” (08. 11 – 10. 11. 2012 г., Травник, Република Босна и Херцеговина), организирана от Педагогическия факултет на Университета в гр. Травник. Представен доклад на тема: „Дисциплината „славистика” – утопии и маргинализации”.
  • Международна юбилейна научна конференция „250 години „История славянобългарска” (02. 11 – 03. 11. 2012 г., Пловдив), организирана от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Представен доклад на тема: „Чуждата история в „История славянобългарска”.
  • Международна научна конференция „Прочит(и) на Жан-Жак Русо през XIX и XX век” (05. 10 – 06. 10. 2012 г., София), организирана от Българското общество за проучване на XVIII век, Изследователския семинар за XVIII век, Института за балканистика с Център по тракология и в сътрудничеството на Френския културен институт в София и Посолството на Конфедерация Швейцария в София. Представен доклад на тема: „Българската вакхическа поезия от XIX век в контекста на „Разсъжденията” на Жан-Жак Русо”.
  • Международна конференция „Први балкански рат 1912/1913 године: друштвени и цивилизацијски смисао” (01 – 03 юни 2012 г., гр. Враня и манастира „Прохор Пшински”, Република Сърбия), организирана от Университета в гр. Ниш и Вранската епархия на Сръбската православна църква. Представен доклад на тема: „Образи на врага в българската лирика за войната”.
  • Национална научна конференция „Опасни връзки / престижни връзки” (26 – 27 април 2012 г., София), организирана от Академичния кръг по сравнително литературознание. Представен доклад на тема: „Непрестижните връзки: османски модели в българската културна интимност”.
  • Международна кръгла маса „Нощни Балкани” (19 – 21 април 2012 г., Благоевград), организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски”. Представен доклад на тема: „Сън и пробуждане във възрожденската поезия”.
  • Международна научна конференция „Наука и савремени универзитет” (10-11 ноември 2011 г., гр. Ниш, Република Сърбия), организирана по повод 40 години от създаването на Философския факултет на Университета в гр. Ниш. Представен доклад на тема: „Съвременната криза в хуманитарните науки”.
  • Международна интердисциплинарна конференция „Места на памет. Емоции и страсти” (03-04 ноември 2011 г., гр. София), организирана по проекта „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения” Представен доклад на тема: „Емоционални употреби на миналото: Възраждането като Златен век”.
  • Международна научна конференция „Езиците на културата” (28-29 октомври 2011 г., Благоевград), организирана по повод 35 години от създаването на ЮЗУ „Неофит Рилски” и във връзка с юбилей на проф. дфн Надежда Драгова. Представен доклад на тема: „Реторики на националното в българската възрожденска поезия”.
  • Юбилейна научна конференция с международно участие „Човекът и вселената” (06-08 октомври 2011 г, гр. Смолян), посветена на 25-годишнината на Съюза на учените в България – клон Смолян. Представен доклад на тема: „Любовната поезия от периода на Българското възраждане”.
  • Международна лятна школа „Маргиналното на/в литературата” (06 – 10 юни 2011 г., София), организирана от Института за литература (БАН). Представен доклад на тема: „Поетически маргиналии на Възраждането: даскалската поезия”.
  • Euro-Mediterranean Forum for Young Researchers (13 – 16 април 2011 г., Истанбул), организиран от Chios Institute for Mediterranean Affairs, Hellenic Centre for European Studies, Centre for International and European Studies of the Kadir Has University, Global Political Trends Center of the Istanbul Kültür University. Представен доклад на тема: „The Traumatic Heritage: Images of the Oriental in Bulgarian culture”.
  • Международна кръгла маса „Балканите и техните периферии” (24-26 февруари 2011 г., Благоевград), организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски”. Представен доклад на тема: „Даскалската поезия и просвещенският проект”.
  • Национален колегиум „Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции” (11-12 ноември 2010 г., София), посветен на 100-годишнината от рождението на учения. Представен доклад на тема: „(Анти)романтически реплики на/за Възраждането”.
  • Интердисциплинарна научна конференция на тема: „Европеизъм и регионализъм през „дългия XVIII век” (22 – 23 октомври 2010 г., София), организирана от Българско общество за проучване на XVIII век. Представен доклад на тема: „Реторики на регионалното в българската възрожденска поезия”.
  • Национална научна конференция, посветена на 175 години от рождението на Любен Каравелов (30 – 31 октомври 2009 г., София), организирана от Инициативен комитет за отбелязване на годишнината към Министерство на културата. Представен доклад на тема: „Турски паша”, или неволите на добродетелта”.
  • Колегиум по възрожденска литература на тема: „Словесността и представите за миналото”. По случай 150 г. от излизането на поемата „Горски пътник” на Георги Ст. Раковски (26 – 27 ноември 2007 г., София), организиран от Института за литература (БАН), секция „Литература на Българското възраждане”. Представен доклад на тема: „(Ре)конструкциите на миналото”.
  • Интердисциплинарна научна конференция на тема: „Пътища и граници: утъпкани и нови” (10 – 11 април 2006 г., София), организирана от Българско общество за проучване на XVIII век, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии. Представен доклад на тема: „Мнемоничният субект в българската поезия от средата на XIX век – пътувания във времето”.
  • Колегиум по възрожденска литература на тема: „Литературата – топоси и посоки” (24 – 25 ноември 2005 г., София), организиран от Института за литература (БАН), секция „Литература на Българското възраждане”. Представен доклад на тема: „Дионисовият човек в българската поезия от 40–50 – те г. на XIX век – хронотопични и идентификационно-ролеви конституенти”.
  • Десети юбилеен колегиум по възрожденска литература на тема: „Литературата през нормата” (25 – 26 ноември 2004 г., София), организиран от Института за литература (БАН), секция „Литература на Българското възраждане”. Представен доклад на тема: „Любовната поезия на Петко Р. Славейков – между престижното и маргиналното”.
  • Колегиум по възрожденска литература на тема: „Училище и литература” (20 – 21 ноември 2003 г., София), организиран от Института за литература (БАН), секция „Литература на Българското възраждане”. Представен доклад на тема: „Даскалската поезия в модусите на срама и страха”.