доц. д-р Радослава Илчева

radoslava_ilcheva.jpg

Родена на 14.01.1961 г. в г. Хасково. Завършва Първа езикова гимназия с преподаване на руски език в г. Хасково (1979) и специалността «Руски език и литература» в Кубанския държавен университет (Кубанский государственный университет), г. Краснодар, СССР (1985). Специализира в Института за руска литература на Руската академия на науките (Институт русской литературы – Пушкинский дом РАН) в Ленинград, СССР (1990) и Санктпетербургския държавен университет (Санкт-Петербургский государственный университет) в Санкт Петербург, Русия (1997). Доктор по филология (к.ф.н., 1993), доцент (ст.н.с. II ст., 2002).

От 1991 г. работи в Института за литература – БАН, секция «Руска литература», а след закриването й – в секция «Сравнително литературознание».

Административен секретар на Специализирания научен съвет по литературознание – ВАК (2004-2010).

Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ (1998-1999; 2004-2005; 2008, 2020-), ПУ „Паисий Хилендарски“ (1999-2001), НБУ (1999-2001; 2004-2013; 2015-).

Член на редколегията на сп. «Литературна мисъл». Заместник главен редактор на сп. «Болгарская русистика».

Работи в следните научни области: Руска литература: поетика, история. Литературни митове. Културология. Българо-руски литературни взаимоотношения. Литературна антропонимика. Руска емиграция в България.

Постижения в изучаването на културното и литературно наследство на руската военна емиграция в България, нов прочит на поемата на А.С. Пушкин «Медният Конник», проучване на връзките между старата руска литература и литературата на руския романтизъм (първата трета на XIX век).

По-важни пубикации за периода 2011 – 2021 г.:

  • Петербург в поэме А.С. Пушкина «Медный Всадник» В: Русская литература XI-XXI веков: проблемы типологии, поэтики, интерпретации, перевода. Стамбул: Изд-во Фатих университета, 2011, ISBN 978-975-303-111-0, с. 119-130.

  • Драмат(ург)ичните страсти и Българското средновековие. – В: «... първа радост е за мене». Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения. С.: Кралица Маб, 2012, ISBN 978-954-533-113-8, с. 136-151.

  • Императорът-антихрист. – В: Beati Possidentes. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на проф. Дфн Боряна Христова. С., 2012, ISBN 978-954-523-131-5, с. 369-377.

  • 18 статии за издания на руската военна емиграция в България и казашки организации у нас в: Периодика на руската емиграция в България (1920-1943). Енциклопедичен справочник. Отг. ред. Радостин Русев, София, 2012, ISBN 978-954-8712-81-1; ISBN 978-954-8712-80-4,

  • Монументалните сюжети на руската култура. - В: Литературознанието като възможност и избор. Сборник в чест на Рая Кунчева. Пловдив, 2012, С. 410-421, ISBN 978-954-8238-40-3

  • "Кубанец-Алексеевец" (1924-1925): к вопросу о кубанской печати в Болгарии. - Голос минувшего. Кубанский исторический журнал. Краснодар, № 1-2, за 2015 год. Издательство - Кубанский государственный университет. ISSN: 2073-2081, С. 181-193.

  • Концептът спасение на страниците на изданията на казаците-националисти у нас през 30-те години на ХХ век (Социално-политически аспект) – В: Културни концепти на политическото. Сборник статии. С., Изд. За буквите – О писменахъ, 2013, с. 209-219. ISBN 978-954-2946-80-9

  • Меч и кръст. Свещенослужители сред военната руска емиграция в България. – В: Религии: култура и политики. Балканите XX – XXI в. София, изд-во Ан-Ди, 2015, ISBN 978-619-7221-04-6, с. 26-36.

  • Меч и лира. К вопросу о поэтическом творчестве в среде русской военной эмиграции в Болгарии. – В: Petra philologica: профессору Петру Евгеньевичу Бухаркину ко дню шестидесятилетия. СПб.: Нестор-История, 2015 (Литературная история России XVIII века. Выпуск 6), ISSN 2310-5569, с. 458-470.

  • Паруса русской литературы. От одиноко белеющего паруса до бригантины, подымающей паруса. – В: Светът е слово, словото е свят. Сборник от юбилейната международна конференция на филологическия факултет – 25 години филология. Благоевград, Университетско издателство «Неофит Рилски», 2016, ISBN 978-954-00-0085-5, с.313-320.

  • Корниловският полк в България (По повод 100-годишнината от основаването му). – В: България и Русия (XVIII-XXI век) – пътища и кръстопътища. С., Издателски център «Боян Пенев», 2017, ISBN 978-619-7372-05-2, с. 109-154.

  • Русское бытие английского телесериала «Хорнблауэр» - В: Русистика: русский язык, культура и литература. С., Издателство на Нов български университет, 2017, ISBN 978-954-535-980-4, с. 192-201.

  • Предвозвестник славянофильства С. Н. Глинка: штрихи к портрету. – В: LIMES SLAVICUS 2. Културни концепти на славянството. Шумен, Университетско издателство «Епископ Константин Преславски», 2017, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), с. 210-228., sshu.bg/faculties/fhn/izdaniq/limes-slavicu

  • 8 статии по въпросите на взаимодействието на писмените култури на южните и източните славяни през ХІ-ХХІ в. - https://sesdiva.eu/virtualni-stai/

  • После "Тихого Дона". Герои М.А.Шолохова в Болгарии. – В: Болгария и Россия (ХVІІІ - ХХ вв). Стеоретипы: возникновение, бытование, разрушение. М., 2019, ISBN 978-5-7576-0427-5, с. 237- 265.

  • Владимир Иванович Даль: болгарские страницы. – В: Болгарская русистика, 2019, № 3, с. 21-39.

  • Демон Мороз. – В: За смисъла на догадките. Сборник в чест на доцент д-р Румяна Евтимова. С., 2019, ISBN 978-954-07-4911-2, с. 66-76.

  • Класици на българската литература – преводачи на Пушкинови поеми. – В: Маршрути на книжно сътрудничество между източните и южните славяни (XI – XX век). Междунар. науч. конф., 21–22 ноември 2019 г., София. София: ИЦ "Боян Пенев", 2020. ISBN 978-619-7372-24-3, с. 307-321.

  • България и българите в руската литература от първата половина на XIX век: въпроси и (възможни) отговори. – В: Литературна мисъл, 2020, № 2, с. 75-121.

  • А.А. Бестужев-Марлинский и Н.М. Карамзин. (К истории творческих противоречий). – В: Болгарская русистика, 2020, № 2, с. 28-42.

  • Св. Александр Невский. По поводу 800-летия со дня рождения. – В: Limes Slavicus. Свитък А. Културни концепти на славянството. Университетско издателство «Епископ Константин Преславски», Шумен, 2021, ISSN 2603-3127 (Print), ISSN 2603-3135 (Online), c. 45-58.

  • Солнце земли Русской. – Болгарская русистика, № 2, 2021, с. 68-84.