гл. ас. д-р Регина Койчева

гл. ас. д-р Регина Койчева

Регина Койчева разработва интердисциплинарното поле между палеославистиката и теорията на литературата. Основното ѝ изследователско поле са оригиналните старобългарски песнопения от IX и началото на Х век, върху които има редица изследвания с теоретичен, литературноисторически и лингвистичен профил. Заедно с проф. дфн Анисава Милтенова е съставител и редактор на сборника „Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция“ (Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina, том 1), ИЛ–БАН: Боян Пенев, 2011. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докторската ѝ дисертация на тема „Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски“ с научен ръководител проф. дфн Георги Попов е защитена през 2005 г.

ИЗБРАНИ ПУБЛИКАЦИИ:         
Научни статии и студия:         
На български език:

  1. Към характеристиката на старобългарския превод на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, с. 68–78.
  2. Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva Ред. М. Димитрова, П. Петков, И. Христова. ISBN: 954-580-177-8. Sofia: Heron Press, 2005, с. 178–181.
  3. Паметта като смислообразуващ фактор в покайната химнография на епископ Константин Преславски. – Старобългарска литература, кн. 37–38, 2007, с. 19–25.
  4. Символният ред на гласовете в триодните цикли канони. – В: ПѢНИЕ МАЛО ГЕѠРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор: Мария Йовчева. София: Боян Пенев, 2010, ISBN: 978-954-91538-8-0, c. 75–86.
  5. Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – В: Маргиналното в/на литературата. Съставител: Рая Кунчева. ИЛ-БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISBN 978-954-8712-76-7, с. 24–39.
  6. В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 12, 2012, с. 50–56. https://pksh.eu/
  7. Раят според старобългарската химнография. – В: 1) Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, ИЛ-БАН, София: Контекст, 2012, ISBN 978-954-8238-40-3, с. 697–707; и 2) Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика. Пролет-Лято/2013. http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/1-2/kojchevar#overlay-context=person/pirinka-penkova
  8. Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 14, 2014, с. 373–389. https://pksh.eu/
  9. Херменевтични бележки за библейските псалми. – сп. "Slavia Meridionalis" (Полша), 2016, брой 16 /“Biblical Text in the South Slavonic Literatures from the Middle Ages to the Modern Times (Functions, Receptions, Interpretations)”/, с. 20–31. DOI: 10.11649/sm.2016.003 https://ispan.waw.pl/journals/index.php/sm/article/view/sm.2016.003
  10. Кога и къде са създадени старобългарските троични стихири с фразов акростих? – Кирило-Методиевски студии. Кн. 25 (100 години кирилометодиевистика в България. Идентифициране на европейски и християнски модели в литературата). ISSN: 0205-2253. София: БАН-КМНЦ, 2016, с. 272–278.
  11. Старобългарският канон за опело в ръкопис от Библиотеката на князете Чарториски. – Старобългарска литература (ИЛ-БАН), кн. 55–56, 2017, с. 11–30. ISSN 0204-868X (print); ISSN 2535-0919 (online).
  12. Койчева, Р. Асиметрия в името на симетрията: композицията на старобългарския анонимен канон за Богоявление. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. Отг. ред. Св. Куюмджиева. БАН-КМНЦ. София: КМНЦ, 2018, с. 654–664. ISBN: 978-954-9787-32-0.
  13. Никола Георгиев, Радосвет Коларов и старобългарската химнография (читателски записки на химнолога). – сп. „Литературна история” (БАН-ИЛ, изд. център „Боян Пенев”, ISSN: 0204-7756), 2018, № 1 („Специално издание”). Тема на броя: (Без)гранично литературознание. В чест на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Водещ броя: Миряна Янакиева. Редакционна колегия на броя: А. Ташев, К. Захова, М. Янакиева, Р. Койчева. С. 105–120. 9https://www.uni-vt.bg/userinfo/1037/pub/21149/d0bbd0b8d182d0b5d180d0b0d…]
  14. Койчева, Р. Звук и смисъл в химнографския текст. – В: Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции. Сборник с материали от Колегиума, посветен на 100 години от рождението му. Съставители: Р. Дамянова, Е. Томова, В. Баева, И. Станева. София, 2018: Мултипринт, с. 301–314. ISBN 978-954-362-231-3.
  15. Старобългарската химнография и епиграфика като езикови документи. – Преславска книжовна школа. Том 20. Шумен: „Фабер”, 2020, с. 38–51. ISSN 2603-4522 (Print); ISSN 2603-4530 (Online). https://pksh.eu/
  16. От вещта към мистиката по пътя на старобългарската химнография. – В: Sapere aude. Сборник в чест на проф. дфн Искра Христова-Шомова. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2019, с. 307 – 314. ISBN 978-954-07-4890-0.
  17. Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение. – В: Наследството на лингвистиката в българската литературна теория. Съставителство и научна редакция: Миглена Николчина. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2020, с. 125 – 131. ISBN: 978-954-07-4977-8.
  18. Sursum corda! от Стоян Михайловски: прекроената композиция. – сп. „Език и литература”, 2020, бр. 3–4 (Българският език и образованието), с. 100 – 111. pISSN: 0324-1270, eISSN: 2535-1036. https://www.ezik-i-literatura.eu/last.html

  19. Sursum corda! от Стоян Михайловски: прекроената композиция. – Език и литература (pISSN: 0324-1270, eISSN: 2535-1036), 2020, бр. 3–4 (Българският език и образованието), с. 100–111. 

  20. Уточнения за произхода на старобългарския Канон за Петдесетница. – В: Кирило-Методиевски студии, книга 33 (Пътят на Кирил и Методий – пространствени и културно-исторически измерения). Отг. ред. С. Бърлиева, В. Желязкова, К. Станев. София: КМНЦ-БАН, 2023, с. 131–142. ISSN 0205-2253; 2815-3855, ISBN 978-954-9787-56-6.
  21. Ужасът във Византино-славянското средновековие и западноевропейската готика. – Studia Litteraria Serdicensia, година ІІІ (2023), книга 4 (Кино, готика, канон. Брой в чест на доц. д-р Огнян Ковачев. Съставителство и ред. К. Спасова, Б. Паскалева, Б. Филипова, Ф. Земярска, Л. Трифонова), с. 151–170. ISSN: 2738-7631; 2815-2999. https://studialiteraria.eu/index.php/bg/archive/year-2023/issue-4/uzhast-vv-vizantino-slavyanskoto-srednovekovie-i-zapadnoevropeyskata
  22. Оспорваният изосилабизъм на старобългарската химнография. – В: Полемики и избори. Сборник с доклади от Международна конференция „Петнадесети славистични четения”, София, 16 – 18 юни 2022 г. Том ІІ. Литературознание. Културна антропология. София: Факултет по славянски филологии, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 26–33. ISBN 978-619-7433-85-2; 978-619-7433-86-9.

На руски език:

  1. Построение смыслового и стилистического единства песни в великопостных канонах Константина Преславского. – Труды Отдела древнерусской литературы. Т. 58 (К 70-летию доктора филологических наук, профессора Гелиана Михайловича Прохорова). Санкт Петербург: Наука, 2008, c. 163–172. http://odrl.pushkinskijdom.ru/LinkClick.aspx?fileticket=eCAFppAeWt0%3d&…
  2. Неизвестные фрагменты акростиха древнеболгарского погребального канона шестого гласа. – Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Погребението и смъртта в юдео-християнската литературна традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, с. 171–190.
  3. Древнеболгарская письменность и ее византийские модели – подобия и различия. – В: Resemblance and Difference. The Problem of Identity. Ed. by Тeresa Dobrzyńska and Raya Kuncheva. [Sofia]: Boyan Penev, 2015, ISBN 978-954-8712-97-2, с. 85–95. http://ibl.waw.pl/images/Resemblance.pdf
  4. Научные воззрения Райко Нахтигала в свете палеославистической гимнологии. – В: Rajko Nahtigal in 100 let slavistike na Univerzi v Ljubljani. Monografija ob 100. obletnici nastanka Oddelka za slavistiko Filozofske fakultete UL. Urednice: Petra Stankovska, Aleksandra Derganc, Alenka Šivic-Dular. (Knjižna zbirka: Slavica Slovenica, št. 5.) Ljubljana: Znanstvena založba Filozofske fakultete Univerze v Ljubljani, Oddelek za slavistiko, 2019, с. 101 – 110. ISBN 978-961-06-0246-0, ISBN 978-961-06-0249-1 (pdf), DOI: 10.4312/9789610602491, https://ebooks.uni-lj.si/ZalozbaUL/catalog/view/172/268/4436

На английски език:

  1. Sound and Sense in the Hymnographic Text (On a Troparion from the Acrostic Triodion Сanon Cycle of Konstantine of Preslav). – Scripta & e-Scripta, volume 1, 2003, с. 147–160.
  2. The Symbolic Order of Modes in the Triodion Cycles of Kanons. – В: Literary Knowledge and Open Horizons. Expectations and Prospects. IL–BAS. [София]: Боян Пенев, 2011, ISBN: 978-954-8712-68-2, с. 5–19.
  3. From Things towards Mysticism in the Path of Old Bulgarian Hymnography. – In: The Thing. Conceptual and Cultural Aspects. Ed. by T. Dobrzyńska and R. Kuncheva. IBL-PAN, ИЛ-БАН. [Sofia]: „Боян Пенев”, 2018, с. 91–100. ISBN 978-619-7372-10-6. Справка за изданието: https://plus.cobiss.si/opac7/bib/43577389
  4. Recycling and the Byzantine-Slavonic Medieval Culture. – В: Recycling in Literature and Culture. Ed. by T. Dobrzyńska and R. Kuncheva. IBL-PAN, ИЛ-БАН. [Sofia]: „Боян Пенев”, 2021, ISBN 978-619-7372-36-6.
  5. An Old Bulgarian Inscription as Evidence of Cross-Cultural Transfer. – Литературна мисъл (ISSN 0324-0495 and 1314-9237), LXIII (2022), No 2, p. 37–51. 
  6. From Versification to Phonetics in a Byzantine-Slavonic Context. – Литературна мисъл (ISSN 0324-0495 and 1314-9237), LXVIII (2025), No 1, p. 148–161. 

На френски език:

  1. Traces de la langue des deux saints égaux aux Apôtres, Cyrille et Méthode, et leurs élèves (Nouveaux fragments de l’acrostiche du canon funèbre en ancien bulgare du sixième ton). – Byzantinoslavica, 2011, 1–2, с. 124–133.
  2. Le cycle de poèmes « Sursum corda ! » de Stoyan Mihaylovski et son prédecesseur littéraire: la psychologie de la réécriture. – Studia Litteraria Serdicensia (IL-BAS, ISSN 2738-7631 and 2815-2999), 2021, vol. 1 (Повторение, обновление – практики на римейка [Repetition, Renewal – Practices of Remake]), ed. in chief О. Коvachev, p. 214–228. https://studialiteraria.eu/index.php/bg/archive/year-2024/issue-7/stikhotvorniyat-cikl-sursum-corda-ot-stoyan-mikhaylovski-i-negoviyat.

Рецензии:  
На български език:

  1. Георги Попов. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. КЛИМЕНТА ПꙖСНИ. С., Изкуство, 2013, 532 с. ISBN 978-619-90200-1-2 [рецензия за книгата]. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2014, № 28, с. 129–130 (кратък вариант) и Старобългарска литература (ISSN 0204-868Х), 2014, № 49–50, с. 229–238 (пространен вариант).
  2. Братиславская международная конференция по славистике: исследования по славянской гимнографии. – Palaeobulgarica, XXX (2006), 2, с. 90–96.

Съставителство и редакция:

  1. Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, 267 с. http://www.ilitizda.com/catalog/101-studia-mediaevalia-slavica-et-byzantina-1.html
  2. Сп. Литературна история (БАН-ИЛ, изд. център „Боян Пенев”, ISSN: 0204-7756), № 1 („Специално издание”), 2018. Тема на броя: (Без)гранично литературознание. В чест на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Водещ броя: Миряна Янакиева. Редакционна колегия на броя: А. Ташев, К. Захова, М. Янакиева, Р. Койчева. https://www.uni-vt.bg/userinfo/1037/pub/21149/d0bbd0b8d182d0b5d180d0b0d…
  3. Сп. Studia Litteraria Serdicensia (ИЛ-БАН, ISSN 2738-7631). Кн. 1. Повторение, обновление – практики на римейка. Редактори на сборника: Огнян Ковачев (отг. ред.), Александър Донев, Антоанета Робова, Галина Георгиева, Гергана Фъркова, Регина Койчева. София: „Боян Пенев”, 2021. https://studialiteraria.eu/bg/archive/year-2021/issue-1