-
Имейл
Гл. ас. д-р Николай Кирилов
Николай Кирилов завършва гимназия с разширено изучаване на испански език в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1998); учи четири семестъра театрална режисура в тогавашния Свободен факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996 – 98); доктор по филология (2011). Основните изследователски интереси на Николай Кирилов са насочени към историята на българската драматургия, теорията на драмата и компаративистиката. Важни полета в изследванията му са съпоставките на българската драматургия със западноевропейските тенденции преди и след Втората световна война, херменевтиката на драматическия текст, принципите на театралния семиозис и отношенията им с езика, психоаналитичната интерпретация. Автор е на две книги и на повече от сто статии в справочни и периодични издания и научни сборници. Работи в Института за литература от 2009 г.
Книги:
Театър на несвързването. Поетика на абсурдистката драма. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2015.
Романси и сдвоения. Българска драматургия на ХХ век. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2024.
Избрани статии:
За костенурката и охлюва. Дзенска епистемология и логическа перспектива за анализа на абсурдистката драма. Homo Ludens, 12, 2006, 225 – 236.
Абдуллах Венецианеца („Време разделно“, А. Дончев), Албена („Албена“, Й. Йовков), Антони Манев („Бариерата“, П. Вежинов), Архангел („Архангел Михаил“, Г. Марков), Баба Гюрга Хаджийката („Цената на златото“, Г. Стоев) и др. В: Енциклопедия: Герои на световната литература. БАН, КК „Труд“, 2008.
„Максималистът” на Станислав Стратиев: Артистичният преврат на означаващото. Południowosłowiańskie zeszyty naukowe. Język – Literatura – Kultura, 9, WUŁ, Łódź, 2012, 21 – 32.
Драматургията на Йордан Радичков – невъзможната словесност. Бълг. език и литература, 3, 2016, с. 234 – 248.
Сфинкс: „Добродушните смокове” на Йордан Радичков като митическа антидрама.В: Статуите на мисълта: Сборник в чест на проф. Иван Младенов. АИ „Проф. Марин Дринов”, ИЦ „Боян Пенев”, София, 2016, 443 – 452.
Светлината в сянката и сянката в светлината. Едно наблюдение върху структурата на драматизма във "Вампир" на Антон Страшимиров. Библиотека, 3, 2016, 57 – 64.
Между deus ex machina и нептуничната епифания. "Вълната, която бучи" на Вапцаров. В: Литература и техника: Сборник с доклади от научна конференция. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2018, 161 – 166.
Ариадна и Лабиринта. Хипотези около женското начало в двете „салонни пиеси“ на Димитър Димов. Лит. мисъл, 3, 2021.
„Притчата“ на Стефан Цанев „Най-чудното чудо“: Слово и примитив. Лит. мисъл,1, 2023.
Доклади от конференции:
„Максималистът“ на Стратиев. Артистичният преврат на означаващото. Юбилейна научна конференция, посветена на 90 години от рождението на Борис Априлов и 70 години от рождението на Станислав Стратиев, НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 15.12.2011.
Ранномодерната европейска драма и двете драматически творби на Яворов. Научна конференция „Модернизмите ни. Българският литературен модернизъм: автори, издания, концепции“, СУ „Св. Климент Охридски“, 14.11.2013.
Шеговитата версия за пиедестала на Героя: „Има ли смисъл да утепваме мечка“ на Панчо Панчев. Национална научна конференция „Amarcord. Споменът и спомнянето в българската литература за деца.“, 16.06.2014, НБ „Св. св. Кирил и Методий“.
За триумфите на реториката и пораженията на поетиката. Опит за разследване на случая „Старият воин“ (Кирил Христов). Национална научна конференция „1914. Измерения на трагичното. По повод 100 години от кончината на П. К. Яворов“, 25.11.2014, НБ „Св. св. Кирил и Методий“.
„Човекоядката“ на Иван Радоев – магичната дефектност в ядката на човешкото. Научна конференция „Магическият реализъм“, 22.06.2016, НБ „Св. св. Кирил и Методий“.
Азът по стълбата – „Проклятието на живота“ на Светослав Камбуров-Фурен. Национална научна конференция „Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация.“, 16. 03. 2017, Американски център (Столична библиотека).
За „сплитането на сказания“ и за „Бога без име“. Драмата на Николай Райнов „Имало едно време…“. Национална научна конференция „130 години от рождението на Николай Райнов“, 04.04.2019, Институт за литература на БАН.