доц. д-р Радостин Русев

radostin_rusev.jpeg

Радостин Русев изследва руската художествена литература от ХХ и ХХІ век („сребърен век“, „селска проза“, модернизъм и постмодернизъм) , културата и литературата на руската емиграция в България (20-те и 30-те г. на ХХ век), българо-руските литературни диалози през ХХ век. Автор е на монографията „С маска и няколко лица. Валентин Распутин и руската „селска проза“ (60-те – 80-те г. на ХХ век)“ (2000). Хабилитационен труд – „Метафорите на постмодернизма в руската литература“ (2002). Отговорен редактор на енциклопедичния справочник „Периодика на руската емиграция в България 1920 – 1943“ (2012). Съставител и редактор на научните сборници „Междукултурната комуникация и руските литературни модели“ (2006), „Теодор Траянов и неговата епоха“ (2008), „Погасло дневное светило… Руската литературна емиграция в България 1919–1944“ (2010), „Руската литература в мрежата: текстове и четене“ (2010), „Болгария и Россия (ХVІІІ–ХХ вв.): взаимопознание“ (Москва, 2010), „Russian Classical Literature Today: The Challenges/Trials of Messianism and Mass Culture“ (Cambridge Scholars Publishing, 2014), „България и Русия (ХVІІІ–ХХI век) – пътища и кръстопътища“ (2017), „Болгария и Россия (ХVІІІ–ХХI вв.). Стереотипы: возникновение, бытование, разрушение“ (Москва, 2019). Ръководител на научноизследователските проекти на Института за литература при БАН „Руската литературна емиграция в България (20-те – 40-те г. на ХХ век)“ (2002 – 2007), „Руската литература в мрежата: текстове и четене” (2007 – 2010), „Изгнание и литература: руски писатели емигранти в България (А. М. Фьодоров)“ (от 2016). Преподава „Руска драматургия“ по дисциплина „Театър и литература“ в Театрален колеж „Любен Гройс” (от 2018).

Образование:

  • 1993 Доктор по филология - тема на дисертацията „Валентин Распутин и „селската проза“ в съвременната руска литература“
  • 1989-1992 БАН, Институт за литература – редовен докторант
  • 1981 - 1986 Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Руска филология. Втора специалност – История (1983 - 1984 Государственный институт русского языка им. А. С. Пушкина, Москва, Россия)

Академични длъжности:

БАН, Институт за литература

  • 2003 - досега Доцент (старши научен сътрудник ІІ ст.) - тема на хабилитационния труд „Метафорите на постмодернизма в руската литература“
  • 1998-2003 Научен сътрудник І ст.
  • 1994 -1998 Научен сътрудник ІІ ст.
  • 1992 -1994 Филолог-проучвател

Избрани публикации:

  • „Новата вълна” в руската проза и съвременният литературен процес. // Литературна мисъл, 1990, № 10, с. 89-93.
  • Руската литературна емиграция в България: духовна мисия, ценности. // Изгнаничеството. Драма и мотивация. Завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. – София, 1996, с. 229-241.
  • Постсоветская русская литература – между традиционным реалистическим произведением и постмодернистским текстом. // Русский язык и русская литература в современном обществе. – Шумен, 1999, с. 299-305.
  • Постмодернистичните координати на руския текст. // Литературна мисъл, 2002, № 2, с. 115-136.
  • Литературные газеты и журналы русской эмиграции в Болгарии (1919-1941 гг.). // Вестник Московского университета. Сер. 9. Филология, 2002, № 5, с. 110-121.
  • Траяновата „Песен на песните” и поезията на руските младосимволисти: интертекстуални диалози. // Теодор Траянов и неговата епоха. – София, 2008, с. 36-47.
  • Руско-български литературни диалози през ХХ и в началото на ХХI век. // Списание на Българската академия на науките, година CXXII, книжка 5/2009, с. 64-69.
  • Руският дух в изгнание (из литературния живот на руската емиграция в България през 20-те и 30-те години на ХХ век). // „Погасло дневное светило…”. Руската литературна емиграция в България 1919–1944. – София, 2010, с. 111-145.
  • Български образи, теми и реалии в руската художествена проза (краят на ХХ и началото на ХХІ век). // България и Русия (ХVІІІ–ХХI век) – пътища и кръстопътища. – София, 2017, с. 281-291.
  • Фолклорното и поетическото творчество на българите през погледа на руски писатели емигранти от първата вълна (20-те – 40-те г. на ХХ век). // Маршрути на книжовно общуване между източните и южните славяни (ХI–XX век).– София, 2020, с. 395-411.

Избрани публикации:

І. Монографии

  • С маска и няколко лица. Валентин Распутин и руската „селската проза“ (60-те - 80-те г. на ХХ век). - София : ДИОС, 2000. - 179 с.

ІI. Колективни трудове

  • Периодика на руската емиграция в България (1920–1943). Енциклопедичен справочник / Отговорен редактор Р. Русев. Съставители, автори на статиите и редактори Р. Русев, Х. Манолакев, Й. Люцканов, Р. Илчева, Г. Петкова. – София : Издателски център „Боян Пенев”, 2012. – 764 с.

IІІ. Съставителство и редакция

  • Междукултурната комуникация и руските литературни модели = Межкультурная коммуникация и русские литературные модели / Състав. и ред. Илиана Владова, Христо Манолакев, Радостин Русев, Ирина Захариева. - София : Форум "България - Русия", 2006. - 215 с.
  • Теодор Траянов и неговата епоха / Състав. и ред. Стоян Илиев, Емилия Стайчева, Радостин Русев. – София : Издателски център „Боян Пенев”, 2008. – 328 с.
  • „Погасло дневное светило…”. Руската литературна емиграция в България 1919–1944 / Състав. и научни ред. Радостин Русев, Йордан Люцканов, Христо Манолакев. – София : Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010. – 464 с.
  • Руската литература в мрежата: текстове и четене / Състав. и ред. Радостин Русев, Магдалена Костова-Панайотова, Йордан Люцканов. – София : Херон прес, 2010. – VIII+104 с.
  • Болгария и Россия (ХVІІІ–ХХ вв.): взаимопознание. – Москва : типография ООО «Океан», 2010, 476 с.
  • Russian Classical Literature Today: The Challenges/Trials of Messianism and Mass Culture. Edited by Yordan Lyutskanov, Hristo Manolakev and Radostin Rusev. Cambridge Scholars Publishing, 2014. – 386 p.
  • България и Русия (ХVІІІ–ХХI век) – пътища и кръстопътища / Редакционна колегия Румяна Дамянова (гл. редактор), Игор Калиганов (гл. редактор), Радостин Русев (зам. гл. редактор), Николета Пътова (секретар), Камен Михайлов, Елена Узеньова, Григорий Венедиктов, Виктор Косик. – София : Издателски център „Боян Пенев”, 2017. – 376 с.
  • Болгария и Россия (ХVІІІ–ХХI вв.). Стереотипы: возникновение, бытование, разрушение / Ответственные редакторы И.И. Калиганов, Р. Дамянова. Члены редколлегии Е.С. Узенева, Р. Русев (зам. отв. редактора), В.И. Косик, Н. Пытова (отв. секретарь). – Москва, Институт славяноведения РАН, 2019. – 320 с.

IV. Научни статии и студии

В чужбина

  • Поэзия и фольклор болгар в исследованиях русских эмигрантов. // Руска емиграциjа у српскоj и другим словенским културама. Тезе реферата. - Београд, 1997, с. 47.
  • Смена идеологических и художественных парадигм и проблемы болгаро-русских литературных связей в конце ХХ столетия. // Литературы стран Центральной и Юго-Восточной Европы 1990-х гг. (Прерывность - непрерывность литературного процесса). Тезисы докладов международной конференции 2-4.11.1999, Москва. - Москва, 1999, с. 23-24.
  • Литературные газеты и журналы русской эмиграции в Болгарии (1921-1943 годы). // Славяноведение, Москва, 2001, № 4, с. 83-90.
  • Литературные газеты и журналы русской эмиграции в Болгарии (1919-1941 гг.). // Вестник Московского университета. Сер. 9. Филология, 2002, № 5, с. 110-121.
  • Русско-болгарский литературный диалог в ХХ веке. // Русская словесность в мировом культурном контексте. Материалы международного конгресса. Фонд Достоевского, Москва, 14-19 декабря 2004 г. - Москва, с. 74-77.
  • Специфика русской эмигрантской журналистики и публицистики в Болгарии (1920–1943 гг.). // Русское зарубежье – духовный и культурный феномен: Международный сборник научных статей. Выпуск 2. – Москва : Московская академия образования Натальи Нестеровой, 2008, с. 30-34.
  • Русская эмиграция в Болгарии 1918–1944 гг. (в контексте русско-болгарского культурного диалога, межславянского культурного общения и славянской идеи) // Болгария и Россия (ХVІІІ–ХХ вв.): взаимопознание. – Москва : типография ООО «Океан», 2010, с. 133-146.
  • Марина Цветаева и Анна Ахматова – полюсы «серебряного века». // 11-21. yüzyillarda Rus Edebiyati: Tipoloji, Poetika, Yorum, Çeviri Sorunlari = Русская литература XI-XXI веков: проблемы типологии, поэтики, интерпретации, перевода. / hazirlayan Ildar Yunusov. Istanbul: Fatih Üniversitesi, 2011, с. 53–62.
  • Доля или недоля: писатель и литература в тоталитарную и дигитальную эпохи // Toronto Slavic Quarterly. Academic Journal in Slavic Studies / Editor: Zahar Davidov. – The Department of Slavic Languages and Literatures at University of Toronto. №. 44, Spring 2013, p. 8-19.
  • „Эмиграция перед развязкой” (о проекте И. Л. Солоневича „Наша газета”, 1938–1940) // Русское зарубежье и Вторая мировая война: IV Культурологические чтения „Русская эмиграция XX века” (Москва, 28-29 марта 2011 года) : сб. докл. / сост. И. Ю. Белякова. Москва, Дом-музей М. Цветаевой, 2013, с. 211-219.
  • Dolya or Nedolya: Writers and Literature in the Totalitarian Society and in the Digital Age // Russian Classical Literature Today: The Challenges/Trials of Messianism and Mass Culture. Edited by Yordan Lyutskanov, Hristo Manolakev and Radostin Rusev. Cambridge Scholars Publishing, 2014, p. 14-24.
  • От литературы к политике: О метаморфозе газеты Кружка русских молодых поэтов и писателей в Болгарии «Молодое слово» (1931–1937). // Метрополия и диаспора: Литературные объединения 1920–1930-х годов в СССР и Русском зарубежье. VI Культурологические чтения «Русская эмиграция ХХ века» (Москва, 25–26 марта 2015). – Москва : Дом-музей Марины Цветаевой, 2018, с. 38-46.
  • Мифологемы русского символизма в поэзии Теодора Траянова. // Болгария и Россия (ХVІІІ–ХХI вв.). Стереотипы: возникновение, бытование, разрушение / Ответственные редакторы И.И. Калиганов, Р. Дамянова. Члены редколлегии Е.С. Узенева, Р. Русев (зам. отв. редактора), В.И. Косик, Н. Пытова (отв. секретарь). – Москва, Институт славяноведения РАН, 2019, с. 212-226.
  • Из болгарских поэтов. // Марина Цветаева. В лучах рабочей лампы. Собрание поэтических переводов. – Москва : Бослен, 2019, с. 220-227.
  • Цветаевские переводы болгарских поэтов. – Фараонова пшеница: Наследие Марины Цветаевой в ХХI веке: ХХ Международная научно-тематическая конференция (Москва, 7-9 октября 2017 г.). Сборник докладов. Москва, Дом-музей Марины Цветаевой, 2020, с. 199-208.
  • Поэзия на страницах русской эмигрантской периодики в Болгарии (20-е и 30-е гг. ХХ в.). – Материалы ХХI и XXII международных научных цветаевских конференций. 22–24 сентября 2018. 26–27 сентября 2020. Королёв – Москва. Сборник докладов. Дом-музей Марины Цветаевой. Москва 2021, с. 134-146.

В България

  • "Новата вълна" в руската проза и съвременният литературен процес. // Литературна мисъл, 1990, № 10, с. 89-93.
  • Пространственно-временная организация повестей В. Распутина. // Художественное время и пространство в русской литературе : Сборник тезисов. - София, 1992, с. 32.
  • Фолклорни и митологични реминисценции в повестите на В.Распутин. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", том 32, кн. 1, 1994 - Филологии. - Пловдив, 1994, с. 521-528.
  • Руската литературна емиграция в България: духовна мисия, ценности. // Изгнаничеството. Драма и мотивация. Завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. - София : АИ Проф. Марин Дринов, Карина М, 1996, с. 229-241.
  • Постсоветская русская литература - между традиционным реалистическим произведением и постмодернистским текстом. // Русский язык и русская литература в современном обществе. - Шумен : УИ Еп. К. Преславски, 1999, с. 299-305.
  • Реализмът, модернизмът и постмодернизмът в художествената панорама на столетието. // Западноевропейският модернизъм и славянските литератури (края на ХІХ - началото на ХХ век и 20-те г.). - Велико Търново : УИ Св.св. Кирил и Методий, 1999, с. 325-336.
  • Руски писатели-изгнаници в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. // Славянските култури и съвременната цивилизация. Славянски летописи, том ІІІ. - София, 1999, с. 161-171.
  • Метафорите на постмодернизма в романа на Марк Харитонов "Линии судьбы, или Сундучок Милашевича". // Болгарская русистика, 2001, № 3-4, с. 69-76.
  • Руското емигрантско присъствие в българския литературен живот през 20-те години на ХХ век. // Бялата емиграция в България. - София : ИК Гутенберг, 2001, с. 213-220.
  • Постмодернистичните координати на руския текст. // Литературна мисъл, 2002, № 2, с. 115-136.
  • "Що е това автор?" в литературата на постмодернизма. // Четене на литературната класика : Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Петко Троев. - София : Факел, 2002, с. 155-160.
  • За генезиса на руския литературен постмодернизъм. // Проблеми, имена и школи в руското литературознание през ХХ век. - София : Факел, 2003, с. 184-188.
  • Парадоксите на Исак Бабел ("Одески разкази"). // Болгарская русистика, 2003, № 3-4, с. 38-46.
  • К. Зайцев о "великих тенях" (Пушкин и Достоевский) и об изгнанническом бытии. // Болгарская русистика, 2004, № 1-2, с. 86-90.
  • Пиесата на А. Грибоедов и П. Катенин "Студент": художествените открития на една творба извън канона. // Слово, време, литература : Юбилеен сборник по случай 80-годишнината на професор Иван Цветков. - София : Славяни, 2004, с. 8-15.
  • Човекът в литературата и литературният герой в края на ХХ век. // Болгарская русистика, 2004, № 1-2, с. 74-79.
  • Диалогът между света и текста ("Светът като книга"). // Класика и литературна история. - Благоевград : УИ Неофит Рилски, 2005, с. 116-122.
  • Сънищата в художествената система на Валентин Распутин. // The Tireless Seeker = Неуморният търсач : Сборник научни статии посветен на 30-годишната преподавателска и научноизследователска работа на доц. д-р Ивайло Петров. - Шумен : Аксиос, 2005, с. 307-311.
  • Последна среща. // 155 години от рождението на Иван Вазов. Юбилеен вестник (Издават Община Сопот и Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски”), юни 2005, с. 11.
  • Пътеводител на руския модернизъм [Рец. за: Петко Троев. Руският модернизъм. Енциклопедичен речник. Книгоиздателска къща "Труд". С., 2004]. // Словото днес, № 3 (430), 27 януари 2005 г., с. 14.
  • Предизвикателството хипертекст, или краят на книгата. // Междукултурната комуникация и руските литературни модели = Межкультурная коммуникация и русские литературные модели. - София, 2006, с. 136-145.
  • Теодор Траянов и неговата "Песен на песните" - самотни странници в българската литература. // Езиков свят / Orbis Linguarum. Том 2. - Благоевград, 2006, с. 46-51.
  • "Диалогът" Цветаева - Ахматова. // Езиков свят / Orbis Linguarum. Том 4. - Благоевград, 2007, с. 101-109.
  • Руската художествена проза в края на ХХ век: под знака на еклектиката и естетическия плурализъм. // Руската литература – културни диалози. Материали от Международната научна конференция, посветена на 75-годишния юбилей на проф. д-р Ангел Анчев. – Велико Търново : Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий”, 2008, с. 134-142.
  • Траяновата „Песен на песните” и поезията на руските младосимволисти: интертекстуални диалози. // Теодор Траянов и неговата епоха. – София : Издателски център „Боян Пенев”, 2008, с. 36-47.
  • Руско-български литературни диалози през ХХ и в началото на ХХI век. // Списание на Българската академия на науките, година CXXII, книжка 5/2009, с. 64-69.
  • Руският дух в изгнание (из литературния живот на руската емиграция в България през 20-те и 30-те години на ХХ век). // „Погасло дневное светило…”. Руската литературна емиграция в България 1919–1944 / Състав. и науч. ред. Радостин Русев, Йордан Люцканов, Христо Манолакев. – София : Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010, с. 111-145.
  • Руската преводна литература в българското интернет пространсво. // Руската литература в мрежата: текстове и четене / Състав. и ред. Радостин Русев, Магдалена Костова-Панайотова, Йордан Люцканов. – София : Херон прес, 2010, с. 94-100.
  • Поетиката на постмодернизма в романа на Валерий Залотуха „Великий поход за освобождение Индии”. // Юбилеен сборник 35 години катедра Обща и сравнителна литературна история” Великотърновски университет / Отг. ред. Наталия Няголова, Ред. кол. Маргарита Каназирска, Гено Генов, Мариана Нинова. – Велико Търново : Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 106-112.
  • Български образи, теми и реалии в руската художествена проза (краят на ХХ и началото на ХХІ век). // България и Русия (ХVІІІ–ХХI век) – пътища и кръстопътища. – София : Издателски център „Боян Пенев”, 2017, с. 281-291.
  • „Потомка“ на Елисавета Багряна в руски преводи (Марина Цветаева, Анатолий Бинецки). // Интерпретираме руската литература. Сборник в чест на 75-годишнината на проф. дфн Петко Троев. / Състав. и ред. Ангелина Вачева, Галина Петкова, Румяна Парашкевова, науч. ред. Ренета Божанкова. – София : Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 163-169.
  • Течения в руската емигрантска обществена мисъл в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/ruska-emigracia-balkani/item/61-teche…. 2018 г.
  • Славянофилството, славянската идея и руската емигрантска интелигенция в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/ruska-emigracia-balkani/item/60-slavy…. 2018 г.
  • Руски отражения върху българската литература през ХХ век. – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/kulturen-obmen/item/94-russian-reflec…. 2019 г.
  • Ръкописни и машинописни списания на руската бяла емиграция в България. – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/ruska-emigracia-balkani/item/151-hand…. 2019 г.
  • Елисавета Багряна в „Малка антология на съвременната българска лирика” (1937) на Анатолий Бинецки. // Е. Багряна. 125 години от рождението ѝ. – София : Издателство „Парадигма”, 2019, с. 251-263.
  • Фолклорното и поетическото творчество на българите през погледа на руски писатели емигранти от първата вълна (20-те – 40-те г. на ХХ век). // Маршрути на книжовно общуване между източните и южните славяни (ХI–XX век). София. Издателски център „Боян Пенев“, 2020, с. 395-411.
  • Културни и литературни центрове на руската емиграция през 20-те и 30-те г. на ХХ в.: София. – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/centrove-kominikacia/item/185-cultura…. 2020.
  • Преводното битие на руската литература в България в епохата на интернет. // Преводът между конюнктурата и мисията. Посттоталитарни стратегии за представяне на чуждите литератури в България. Сборник с доклади от конференция 23–25 октомври 2017 г., София. София, Издателски център „Боян Пенев“, 2020, с. 145-154.

Участие в научно-изследователски проекти:

  • 2001 - 2003 "Теодор Траянов и неговата епоха" (научен секретар на проекта).
  • 2002 - 2007 "Руската литературна емиграция в България (20-те - 40-те г. на ХХ век)" (ръководител на проекта; Проектът е спечелил конкурс на Министерството на образованието и науката за финансиране разработките на научно-изследователски проекти).
  • 2006–2008 „България и Русия - представи и реалност в ХVІІІ-ХХ век” (по договор между Института за литература при БАН и Института по славянознание при РАН, Москва).
  • 2007 - 2010 "Руската литература в българското интернет пространство: текстове и четене" (ръководител на проекта).
  • 2009 – 2011 „България и Русия (ХVІІІ-ХХI век): утопии, образи, модели” (по договор между Института за литература при БАН и Института по славянознание при РАН, Москва; зам. ръководител на проекта).
  • 2012–2014. „България и Русия (ХVІІІ–ХХI век) – стереотипи и деконструкции”  (по договор между Института за литература при БАН и Института по славянознание при РАН, Москва; зам. ръководител на проекта).
  • 2012 – 2014 „Руската литературна класика днес: изпитанията/предизвикателствата на месианизма и масовата култура”.
  • 2016 – 2018 „Изгнанието и Творчеството като Съдба: Александър Митрофанович Фьодоров” ( ръководител на проекта).
  • 2016 – 2019 „Българска литература, създадена от жени – история, статус, тенденции“.
  • 2018 – 2021 „Южните и източните славяни: многообразие и взаимодействие на писмените култури ХІ–ХХ век” (проект по програма ЕРА-НЕТ).
  • 2018 – „Изгнание и литература: руски писатели емигранти в България (А. М. Фьодоров)“ (ръководител на проекта; Проектът е спечелил финансиране от Фонд „Научни изследвания” (Договор КП-06-ОПР 05/1 от 17.12.2018).

Организиране на научни форуми:

  • Международный симпозиум „Проблемы поэтики русской литературы и сравнительные аспекты ее исследования”, София (РКИЦ), 6-7 апреля 1995 г. – член на организационния комитет.
  • Международна конференция „Западноевропейският модернизъм. Рефлекси в българската литература и литературите на Централна и Източна Европа”, Велико Търново (ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”), 8-10 май 1997 г. – член на организационния комитет.
  • Международна научна конференция „Теодор Траянов и неговата епоха”, София (СУ „Св. Климент Охридски”), 19-20 април 2002 г. – секретар на организационния комитет.
  • Международный симпозиум на МАПРЯЛ „Проблемы и школы в русском литературоведении ХХ века”, София (РКИЦ), 3-5 июня 2002 г. – научен секретар на организационния комитет.
  • Международная конференция „Межкультурная коммуникация и русские литературные модели”, София (РКИЦ), 6-7 июня 2005 г. – член на организационния комитет.
  • Международна научна конференция „Руската литература в мрежата: текстове и четене”, София (БАН, Институт за литература), 30 октомври 2008 г. – председател на организационния комитет.
  • Международна научна конференция „България и Русия (ХXVIII ХXI век) – Quo Vadis? Пътища и кръстопътища”, София (БАН, Институт за литература), 16 май 2011 г. – член на организационния комитет.
  • Кръгла маса „България и Русия (XVIII-XXI в.) – стереотипи и деконструкции” , София, 17 май 2013 г. – член на организационния комитет.
  • Международна конференция „Русская классическая литература сегодня: испытания/вызовы мессианизма и массовой культуры”, София, 23–25 май 2013 г. – член на организационния комитет.