Изгнание и литература: руски писатели емигранти в България (А. М. Фьодоров)

Научен колектив: проф. дфн Христо Манолакев, доц. д-р Радослава Илчева, гл. ас. д-р Албена Иванова; Васил Василев, кфн Олга Самоцветова (Дом-музей „Марина Цветаева“, Москва, Русия).

Проектът е продължение на многогодишната и системна изследователска работа на учените от Института за литература, имаща за обект културата, изкуството, литературата и науката на руската емигрантска диаспора в България през 20-те – 40-те години на XX век. Той е насочен към проблемите „емиграция и литература“, „изгнание и творчество“ и има най-вече за цел да извади от забравата и върне при руския и българския читател името и литературното творчество на руския писател емигрант в България Александър Митрофанович Фьодоров (1868, Саратов – 1949, София).

Фьодоров е загадка и особено предизвикателство за изследователите. Една необичайно разностранна творческа личност (поет, белетрист, драматург, преводач, журналист, художник, актьор), твърде продуктивен, влиятелен и издаван в дореволюционна Русия автор на романи, разкази, стихотворения, пиеси, фейлетони, статии, който и в емиграция в България продължава усилено да твори в продължение на повече от четвърт век. Архивът му е разпръснат в редица точки на света – в Русия, Украйна, България, САЩ. Малцина емигрантски творци са имали възможността да публикуват като него свои творби в толкова много руски емигрантски периодични издания, излизали почти навсякъде в Европа, където руската емиграция създава свои културни и литературни центрове – България, Франция, Германия, Чехословакия, Латвия, Румъния и др. И не на последно място – чрез своите преводи на българска поезия и български фолклор има изключителен, но неоценен подобаващо досега, принос за популяризирането на българската литература в чужбина с посредничеството на руския език.
В рамките на проекта се предвижда провеждане на научни проучвания и издаване на част от творческото наследство на А. М. Фьодоров (най-вече свързаното с българския период в живота му, както и непубликуваното досега) – поезия, преводи на български стихотворения и народни песни, мемоари, кореспонденция.

С публикуването на резултатите от проведените изследвания значително ще се запълни информацията за руското емигрантско присъствие в България през 20-те– 40-те г. на миналия век, към което и в чужбина отдавна съществува сериозен научен интерес.

Фонд „Научни изследвания“, Министерство на образованието и науката (Договор КП-06-ОПР 05/1 от 17.12.2018).