Румъно-български и българо-румънски литературни контакти през Късното средновековие

Научен колектив: проф. дфн Анисава Милтенова, доц. д-р Нина Георгиева-Гагова, доц. д-р Радослава Станкова, гл. ас. д-р Ирина Кузидова-Караджинова, гл. ас. д-р Диляна Радославова

След падането на България под османска власт в края на XIV в. българските книжовници пренасят във Влашко и Молдова традициите на Търновската книжовна школа, където те се запазват и развиват. Затова румънските славяноезични ръкописи, съхранени в библиотеките и манастирите на Румъния, са богата основа за изследване на старобългарската литература. Системният анализ на тези материали би могъл да доведе до откриването на нови, неизвестни досега в науката старобългарски текстове и да даде важни сведения за взаимните влияния между двете съседни култури през Късното средновековие.

Проектът имаше за цел изследване на ръкописната традиция през Късното средновековие в България и Румъния, като се осигури възможност на българските учени да работят в ръкописните сбирки Букурещ, Брашов, Браила, Яш и в манастирите Путна и Драгомирна, както и на румънските специалисти да работят в българските архиви, библиотеки (София, Пловдив и т.н.) и манастири (Рилския манастир). Проектът се оказа ползотворен както за българските специалисти, които откриха неизвестни преписи на средновековни славянски съчинения, съхранявани в Румъния (жития на български светци, историографски произведения и хроники, флорилегии и т.н.), така и за румънските колеги, които откриха материали за румънската литература и култура в българските хранилища. Резултатите от археографските изследвания са публикувани в български и румънски книги и периодични издания.

Съвместен проект с Института за история и теория на литературата „Джордже Калинеску“, Румънска академия на науките.