1 minute
На 27 ноември, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя националната научна конференция „Вестник на жената” (1921-1944). Ракурси към женското”. Тя бе организирана от направление „Нова и съвременна българска литература” към Института за литература и включи участия на учени от девет научни институции, сред които Институт за литература - БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Нов български университет, Национален литературен музей, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Гости на конференцията бяха и наследниците на Христо и Пенка Чолчеви, редактори и уредници на вестника. Във встъпителните си думи проф. Боряна Христова, директор на НБКМ посочи необходимостта от литературноисторически анализ на едно издание, реализирано успешно в така динамичния междувоенен период. Доц. Людмила Малинова, организатор на конференцията, постави изследователската работа върху „Вестник на жената” в хода на актуалната днес тенденция към цялостно реконструиране и анализиране на периодични литературни издания. „А „Вестник на жената” е изключителна информационна база, тя е текстови масив, който носи преди всичко национална памет и провокира съвременната литературоведска мисъл”, посочи доц. Малинова.
В хода на конференцията бе реставрирано и осмислено цялостното културно присъствие на „Вестник на жената” в национален формат: докладите проследиха живота и дейността на Христо и Пенка Чолчеви, амбицията на вестника да бъде едновременно стожер на бита, институция за поколенията жени между двете световни войни и да предложи нова платформа за женски вестник като издига жената на нова – социална и културна позиция, алтернативна на буржоазното й схващане. Емблемата на четяща жена – на жената, която се самообразова, която се променя с актуалното – бе отправна точка в търсенето на особената позиция на вестника сред многобройните женски издания между двете войни, в определянето на неговите намерения да формира женска читателска аудитория. Вестникът бе осмислен и като фактор в подготвянето на обществените нагласи за приемането на професионалното статукво на пишещата жена. Носител на модата, той бе разгледан и като своеобразно лице на модерността и индустриалната епоха.
Изследователите се спряха върху високата художествена стойност и тематична пъстротата на изданието през неговия дълъг, 23-годишен живот, върху първостепенната позиция на литературните му страници и висококачествения илюстративен материал - в огромен за времето си тираж от 30-45 000 броя. Успехът на „Вестник на жената” бе разгледан през широкомащабното му отваряне към произведенията и преводите на класически имена в родната ни литература като Елисавета Багряна, Яна Язова, Гео Милев, Георги Райчев, Емилиян Станев, през своеобразното присъствие на творци като Вера Бояджиева - Фол, Жана Николова-Гълъбова, Илина Петрова и др., както и през културното значение на отношенията му с Клуба на българските писателки.
"Конференция "Вестник на жената" (1921-1944). Ракурси към женското"
На 27 ноември, четвъртък, от 9.30ч., в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ще се проведе националната научна конференция “Вестник на жената” (1921-1944). Ракурси към женското”. Тя е организирана от направление „Нова и съвременна българска литература” към Института за литература и ще включи участия на учени от Института за литература, СУ „Св. Климент Охридски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Нов български университет, Национален литературен музей, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. На конференцията ще бъдат обсъдени нови критически и исторически анализи на женската литература между двете световни войни и по-конкретно на широката културна роля, която има дългогодишното издание „Вестник на жената”. Учените ще се спрат върху естетическия и етическия принос на това богато на присъствия пространство, формирано и управляванот от най-изявените художественин творци на своето време. Ще бъде обхванат и осмислен мащаба на изданието „Вестник на жената” като една енциклопедия за пътя на българката, ролята му във формирането на литературния вкус и читателската публика, развитието на политиките на женското – майчинството и възпитанието, развитието на местата на женското - домакинството и модата – в средата и влиянията на модерността, присъствието на страниците на вестника на творци като Яна Язова, Елисавета Багряна, Гео Милев, Емилиян Станев, Георги Райчев, Вера Бояджиева – Фол и др.
За допълнителна информация: гл.ас. д-р Александра Антонова, Институт за литература. 0897 027 709, аlexandra.a.antonova@gmail.com
ПРОГРАМА
9.30 Откриване на конференцията
Сутрешно заседание
Водещ:
Следобедно заседание
Водещ: Людмила Хр. Малинова