СЪБИТИЕ В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА СОФИЯ

В студената вечер на 25 октомври 2018 г. осветеният вход на Greenwich Book Center (бул. „Витоша“ 37) приканваше посетителите на премиера – „Аметисти и ахати“ от Никита Нанков.

Присъстваха литературни критици, писатели, поети, издатели. Списъкът с имената на интелектуалци би бил доста дълъг и все пак ще се опитам да ги изброя: Михаил Вешим и Румен Белчев, Йордан Евтимов, Силвия Чолева, Рада Панчовска, Валентин Маринов (преводач от френски), Рада Шарланджиева, Румяна Чолакова, Веселин Праматаров и Дора Минева, Митко Новков, Чавдар Ценов, Петя Александрова, Радостин Седефчев.

Сред гостите бяха и колегите на Никита Нанков от Института за литература при БАН: Пламен Антов, Радосвет Коларов, Румяна Дамянова, Румен Шивачев, Людмила Малинова, Емилия Алексиева. Директорът на Института за литература доц. д-р Елка Трайкова също беше в залата.

По разбираеми причини ние очаквахме премиерата на книгата с повече емоции, тъй като не бяхме се виждали с Нанков отдавна, но го познаваме отлично от съвместните ни години в Института. Допускахме, че ще присъстваме на нещо специално – не обичайното представяне на книга с поезия, а истински спектакъл. Актьорите Валентин Ганев и Руси Чанев го сътвориха. Г-н Ганев с усмивка сподели, че „Ако има две думи, Никита Нанков ще направи стихотворение, а ако има четири – ще направи поема“.

Представителите на издателство „Сонм“ обясниха, че перфекционизмът на Нанков е толкова голям, че с него се работи трудно. Книгите му „Празни приказки“, литературните статии, детска книжка са издадени в същото издателство. Митко Новков уточни, че книгата „Аметисти и ахати“ е скъпа и трудна, че е отказала няколко издателства да се заемат с отпечатването й, с което се обяснява и забавянето във времето. Никита Нанков има много изисквания, за да се получи концептуален, но и артистичен продукт. Специфично е оформлението, графичното изпълнение, рисунките.

По-нататък Митко Новков хвърли светлина върху закодираните смисли в книгата. Четейки, си задаваме въпроса, защо се издава авангардна книга след авангарда, конструистка – след конструктивизма, модернистка – след модернизма? Втората част -„Ахати“, е определена като нео-авангард и „размята“, „разбишква“ традициите. „Ахатите“ са. . книга за паметта. Символиката на камъка е „възвръщащ паметта“.

Нео-класиката – „Аметисти“, вгражда в себе си неща от световната и българската литература. В нея се открива стремеж да се утвърди паметта за култура. На корицата са „квадратите на Малевич“ – вписващи се един в друг - спомняйки си, енергизираме собствената си памет за култура. (Окото, изобразено на корицата, гледа към паметта.) Аметистът е кристал и се асоциира с човек, който не е склонен да се опиянява. Нео-класиката се създава така – без патетика, без апологетика: няма чувство, няма емоции. Аметистите са укротили патоса. Посланието на книгата е: „Културата трябва да се помни, а за това е нужна трезвост.“ Трезвост и памет.

Стиховете на Никита Нанков оживяха във вдъхновеното изпълнение на Валентин Ганев и Руси Чанев, а публиката откликваше, прекъсвайки ги с аплодисменти. Авторът рецитира:

Ах, скъсахме герданчето
и разпиляха се мънистата
Ами сега?
...Уж бе шега,
А плащаме си данъчето
Събираме и нижем нищото...

Нанков обясни, че е почнал да пише стихове късно – след 40-та си година. Засегна се въпросът за кратката памет на българската литература, а авторът добави: „Ако не си играеш с езика, той ще си играе с теб.“ „Далече от България, съм мислил езика ни. Корицата е с фрагмент от картина на Пикасо и смисълът е, че традицията се взира в нас и ние се взираме в нея. Идеята е, че миналото и сегашното се развиват от горе на долу.“

Нанков благодари на целия екип, направил възможно излизането на книгата в този перфектен вид.

Младият актьор Мак Маринов прочете „Басня“ от Никита Нанков и поясни с чувство за хумор, че с нея е бил приет за студент в НАТФИЗ, а изпитната комисия е останала безмълвна Никита Нанков раздаде и автографи на присъстващите.

Взирах се в хората, които се разотиваха и продължаваха да коментират преживяното. Мисля си, че една творба достига до читателите си не толкова с отговорите, колкото с въпросите, които поставя. Например играта с езика осъзнава ли се от твореца и той има ли контрол над него?

В анонса на стихосбирката, който Никита Нанков беше изпратил до колегите си от Института за литература заедно с поканата за премиерата, изяснява, че стиховете са групирани по сложен начин. „Нео-класика“ се състои от дванайсет тройки стихотворения, разделени с дванайсет рисунки. В първата част се разказва за онова, което прави живота безсмислен, а след това и за онова, което го очовечава.

„В „Ахати“ – нео-авангард, има визуална и звукова поезия, пише се нео-авангардно за любовта, закачки с авангарда, нео-авангардно за посткомунизма и накрая една нео-авангардна поема“. „Предната и задната корица са началото и края на разказа за взирането на ХХІ век в ХХ век и обратно.“ В този смисъл структурирането на текста се превръща в начин за изясняване на идеята.

Отнасям се с известен скептицизъм към предговорите и послеписите, създадени от творците, за да обяснят какво точно са искали да кажат в текстовете си. От разговорите, които имах в Института за литература с колегите по повод на книгата, нещата са обърнати: нео-класиката не може да се чете без емоция (въпреки препоръките), и то много силна. Спокойното и безстрастно взиране в думите не се случва.

Понякога авторите забравят, че Негово Величество Читателят има право на собствено тълкуване, на лично възприемане на нещата. Едно е сигурно: и емоционално, и рационално „Аметисти и ахати“ се превърна в интелектуално предизвикателство, а ние сме благодарни, че станахме част от един истински празник на духа.

Емилия Алексиева