Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX - XX век)

Научен колектив: проф. дин Надя Данова, проф. дфн Рая Заимова, проф. дфн Николай Чернокожев, доц. д-р Йорданка Бибина, доц. д-р Олга Тодорова, доц. д-р Росица Градева, проф. дфн Инна Пелева, доц. д-р Надежда Александрова, проф. д-р Иван Еленков, доц. д-р Красимира Даскалова, д-р Николета Пътова, проф. дфн Амелия Личева, доц. д-р Румяна Конева, проф. д-р Мари Врина-Николов (Париж), д-р Реджеп Бозтемур (Анкара), проф. д-р Бюшра Ерсанлъ (Истанбул), доц д-р Саня Велкова, д-р Кета Мирчева, проф. дин Благовест Нягулов, проф. д-р Ясмина Гушева (Скопие), проф с. д-р Гражина Шват-Гълъбова (Варшава), проф. д-р Любомир Попович (Белград), доц. д-р Йорданка Бибина, проф. д-р Олга Кациарди-Херинг, доц. д-р Добринка Парушева, доц. д-р Борис Минков, проф. дин Ян Рихлик (Прага), проф. дфн Румяна Станчева

Интердисциплинарният проект „Балкански идентичности“ стартира през 2000 г. В него участват специалисти от няколко научни института към БАН, преподаватели от Софийския университет и други висши учебни заведения, изследователи от чужбина - Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Франция, Чехия, Полша. През 2002 г. проектът бе приет от Научния съвет на Института за литература при БАН и стана част от дългосрочните планове на Института. През 2002 г. проектът бе разширен със съвместния проект на Института за литература при БАН и Institut Slawistyki PAN: „Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи“.

Обект: Наблюденията ще се основават на печатното слово в неговите най-широки социални рамки - литература, журналистика, драматургия, мемоари, публично устно слово (доколкото е запазено във вестници, издадени стенограми и пр.). В отделни случаи като изворова база ще бъдат използвани и ръкописни документи. На колегиумите ще се обсъдят възможностите и начините, по които да се включат данни от устното народно творчество, изобразителните изкуства и други сфери на културата.

Цел: Многостранно разглеждане на различните типове идентичности, които присъстват в българската култура от XIX - XX век (етнически, религиозни, регионални, професионални, възрастови, полови и др.), тяхното самоидентифицирани и различните отнасяния между тях и към тях.

Публикации:

• Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (ХIХ-ХХ век). Съст. Н. Аретов и Н. Чернокожев. С., 2001.
• Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (ХIХ-ХХ век). Съст. Н. Аретов и Н. Чернокожев. Част 2. С., 2002.
• Балкански идентичности в българската култура. Съст. и предговор Н. Аретов .Част 4. С.: Кралица Маб, 2003.