1 minute
Изложбата разкрива богатите книжовни традиции на България, като показва най-добрите образци от писменото наследство от края на ІХ до ХІV в. Възникването на книжовността през втората половина на IХ в. – едно от най-значителните явления в културата на средновековна Европа, е свързано с дейността на солунските братя Константин-Кирил и Методий преди мисията им във Велика Моравия през 863 г.
Глаголицата е първата славянска азбука, която най-точно отразява облика на българския език от тази епоха. Включени са постери с най-значителните паметници, изписани с глаголица: Асеманиево евангелие, Зографско евангелие, Мариинско евангелие, Синайски псалтир и др.
През Х в. възникват големите книжовни центрове в Преслав и в Охрид, появяват се оригиналните съчинения на редица старобългарски писатели: Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и др., достигнали до нас в български, сръбски и руски преписи в по-късни ръкописи, образци от които са включени в изложбата. Преобладаващият брой от старобългарските ръкописи се съхранява в чуждестранни музеи и библиотеки. Изложбата дава възможност на широката публика да се запознае с копия от това книжовно съкровище.
Дейността на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи в България не само спасява литературното наследство на Моравската мисия, но трансформира Кирило-Методиевото дело от мисиoнерски замисъл в основополагаща идеология за преимуществото на родния език в книжовността. Разпространявайки се сред другите славянски народи, старобългарската литература се превръща в неделима и важна част от европейската цивилизация.
Изложбата е подготвена от учени от Института за литература на БАН и е осъществена със съдействието на фондация „Българска памет”. Тя беше представена през февруари 2013 г. в Европейския парламент в Брюксел. През тази година предстои да бъде експонирана в редица други държави, както и на много места в България.