1 minute
На 1 юни 2012 в Народната и университетска библиотека в Любляна, в т. нар. Плечников коридор бе показана изложбата за Супрасълския (Ретков) сборник, която ще бъде на разположение на словенската научна и културна общественост до 15 юни. Събитието бе подкрепено от посолството на РБългария в Словения, Културния институт при Министерството на външните работи.
Изложбата бе открита от директора на Народната и университетска библиотека д-р Матея Комел-Сной, от посланика на РБългария в Словения г-н Филип Боков и от доц. д-р Елена Томова от Института за литература при БАН. Подчертан интерес към експозицията проявиха представители на различни словенски научни и културни институции, сред които Институтът за словенска литература при САЗУ (проф. Марко Юван, директор и д-р Матия Огрин, ръководител на съвместния проект), Библиотеката на САЗУ (д-р Петра Огрин), Философският факултет на Люблянския университет, Мариборският университет, Дружеството на словенските писатели, Дружеството на научните и техническите преводачи на Словения, словенски интелектуалци, библиотечни специалисти, преподаватели (сред тях проф. Янез Зор), чуждестранни лектори, студенти, изкуствоведи,културни дейци и граждани.
В словото си д-р Матея Комел-Сной високо оцени решението на България да подари изложбата на Народната библиотека в Любляна. Тя посочи, че включването на Супрасълския сборник в регистъра на ЮНЕСКО, съдържащ най-известните паметници на световното културно наследство (Memory of the World 2007), доказва изключителната стойност на старобългарския кодекс и е голямо признание както за Народната и университетска библиотека, така също и за историята на науката и културата на Словения. Изложбата ще бъде показвана в големите градове и библиотеки на Словения. От своя страна г-н Филип Боков подчерта, че днешното събитие разкрива плодотворните връзки между двете страни и че истинското място на изложбата е Народната библиотека, запазила Люблянския дял на един от най-значимите писмени паметници в историята на европейската култура. В изказването си доц. д-р Елена Томова отбеляза, че най-старият, най-обемистият и най-важният старобългарски кирилски паметник от края на X в. е свързан трайно със словенската наука и култура. Тя открои заслугите на словенската медиевистика и най-вече на видните словенски учени Фран Миклошич, Йерней Копитар, Ватрослав Облак, Милко Кос, Янез Зор, Михаел Главан, Наташа Голоб, Ванда Бабич, на младите изследователи Инес Водопивец, Ален Новалия и други за изследването на кодекса. Ценният старобългарски сборник представя също така едно от най-ранните доказателства за създаването на старобългарската литература и е незаменим извор за изучаване на езика, литературата и културата на Преславската книжовна школа и на Първото българско царство през неговия Златен век. Подробно бяха представени постерите (20), показващи целите на проекта, съдържанието на сборника (с много илюстративен материал, предоставен от чл.-кор Елка Бакалова), езиковите особености и украса, изданията на ръкописа, историята на неговото проучване в световната медиевистика, рецепцията му в славянската ръкописна традиция. От страна на посетителите най-много въпроси бяха зададени за Златния век на българската книжнина, Преславското книжовно средище, Преславската цивилизация, заслугите на българските царе Борис I и Симеон Велики, преславските книжовници Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, преславската керамика, както и за историята на Супрасълския сборник в Словения, Полша, Русия и България. Проявен бе интерес към интернетната страница на проекта за Супрасълския сборник (http://www.csup.ilit.bas.bg).
Заслугите на Словения за съхраняването, дигитализацията и популяризирането на Ретковия сборник са безспорни. Идеята за събирането на трите части на сборника в дигитален вид принадлежи на г-н Михаел Главан, който дълги години бе ръководител на Отдела за ръкописи и редки книги в НУК. Водени от мисълта, че старобългарският паметник свързва всички славянски народи (главно България, Словения, Полша и Русия) и разкрива културните връзки на славяните с Византия (също и с Литва), медиевистите от Института за литература съвместно с учени от други български и чуждестранни научни институции реализираха тази идея. Проектът с ръководител проф. А. Милтенова бе финансиран от ЮНЕСКО, а с подкрепата на програмата „Пътуващи изложби” на Културния институт към Министерството на външните работи, София изложбата „Старобългарският ръкопис Супрасълски сборник от X в контекста на византийско-славянските взаимоотношения” успешно пътува по Европа – тя бе показана във Ватикана, Варшава, Факултета за обществени науки в Любляна и в НУК, предвижда се нейното представяне в Санкт Петербург и Вилнюс, в различни градове в България.
Люблянската част на Супрасълския сборник е експонирана на редица изложби, провеждани по различни поводи в Словения. Поддържа се добрата традиция тя да бъде представяна на обществеността на всеки десет години и по време на важни събития: на 8 февруари - Деня на словенската култура и рождената дата на великия словенски поет Франце Прешерн, на изложбата „Манускрипта – писатели, преписвачи, читатели” (Любляна, 2010), на подготвената от Форума на славянската култура в Конгресния център на Бърдо до Кран изложба при посещението на руския президент Владимир Путин в Словения. Подкрепено е било важното и изискващо огромни научни усилия предложение на Словения за общ проект на трите национални библиотеки за проучване на Ретковия сборник и превод на неговия текст на съвременни езици, включително и на словенски. При гостуването на изложбата във Варшава през март 2012 словенският посланик в Полша г-н Мариан Шетинц е изразил удовлетворението си от изтъкването на приносите на словенската наука за проучването на кодекса и високо е оценил работата на българските учени, подготвили изложбата. За големия престиж, който най-известният кирилски старобългарски сборник придава на Словения и нейната столица, свидетелства поставянето на ръкописа на първо място сред мотивите за кандидатурата на Любляна за световна столица на книгата за 2010 година. Словенската национална комисия обосновава тази кандидатура с това, че Народната и университетска библиотека в Любляна със съдействието на националните библиотеки в София, Санкт Петербург и Варшава ще подготви изложба на Супрасълския кодекс от XI век, най-обемистия запазен ръкопис на староцърковнославянски (старобългарски) език, основен извор за изучаване на езика, правописа и културата, и заедно с това най-ранното доказателство за приемането на православното християнство при славяните. Институтът за литература при БАН помогна за осъществяването на идеята на Словения и по този начин изрази дълбоката си почит към славянството, пазещо старобългарския книжовен паметник като скъпоценна реликва на славянската и световната духовна култура.
Представянето на изложбата в Словения и по-нататъшното проучване на кодекса е част от съвместния проект Научно-критични електронни издания на средновековни ръкописи и българската и словенската литературна наука, финансиран от ФНИ, МОМН и подготвян от Института за литература при БАН и Института за словенска литература при Словенската академия на науките и изкуствата.