Национална кръгла маса „Образът на цар Самуил – художествена литература, история, фолклор, изкуство”

На 3 октомври, в Заседателна зала на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя Националната кръгла маса „Образът на цар Самуил – художествена литература, история, фолклор, изкуство” в рамките на инициативата за отбелязването на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Проф. Боряна Христова, директор на НБКМ откри събитието като благодари за финансовата подкрепа на БАН и посочи партньорската роля на Института за литература в организирането Кръглата маса, материалите от която ще бъдат отпечатани.

Акад. Васил Гюзелев, Председател на Инициативния комитет за честването сподели наблюдението си, че образите на историческите личности, намерили място в литературата, имат по-трайно място от тези, които историците интерпретират от документалните извори. „Това е една малка несправедливост, защото историците са по-обективни, създават един по-хладнокръвен и истински образ от литераторите. А образът на цар Самуил е твърде привлекателен - още от Вазовите творби”, подчерта акад. Гюзелев. Доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература приветства на свой ред конференцията: „Когато се говори за цар Самуил, всеки българин се изпълва и с гордост, и с много тъга. Тези чувства са втъкани в творбите на много писатели – и възрожденски, и съвременни; на художници и скулптори. И сега, след едно хилядолетие, духът на Самуил все още търси спокойствие”.

Докладът на проф. Людмил Димитров и Людмила Димитрова (СУ „Св. Климент Охридски” и Театрален колеж „Любен Гройс”) на тема „Смъртта на цар Самуил в една словенска интерпретация (Йосип Палиаруци – Крилан)” се спря върху поетиката и прагматиката на стихотворението на словенския поет Йосип Палиаруци – Крилан, посветено на цар Самуил, писано и публикувано през 1883г. и го положи в един цялостен обзор върху интереса на словенската литература към българската история. В доклада си „Предателството се наказва със смърт...” Образът на цар Самуил в творчеството на Ангел Каралийчев” д-р Радка Пенчева (Музей „Емилиян Станев”) представи една обособена група, исторически по своята тематика и малко познати, разкази на Каралийчев и сравни романтичния художествен образ на Каралийчевия Самуил с този на Димитър Талев.

Проф. Стоянка Кендерова от НБКМ цитира в доклада си „Българската държава при цар Самуил според арабски извори” три арабски източника, които разказват за българското царство и управлението на Самуил. В доклада си „Образът на цар Самуил в българската и чуждестранната литература” доц. Елена Янакиева от НБКМ направи пълен обзор на българските художествени – прозаически, поетически и драматургични - и исторически изследвания за цар Самуил, на литературните поредици „Древна България”, „Български царе”, „Нашата родина и минало”, на образите на царя у Любен Каравелов, Петко Славейков, Боян Дановски, Фани Попова-Мутафова, Георги Маойлов, Венко Марковски, на Димитър Талев, Емануил Попдимитров, Антон Дончев, Магда Петканова; спря се върху историческите проучвания на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Георги Николов, акад. Гюзелев и др. Д-р Юлия Карадачка, съавтор на доклада, разгледа образа на царя в чуждестранни източници и разказа за трите антропологични реконструкции на лицето му от гипсовата отливка на черепа му, открит от гърцикя професор Муцопулос. В изследването си „Образът на цар Самуил между историята и идеологията” Нона Петкова от НБКМ показа графичните изображения на царя, проследи цялата линия на развитие на „изобразителния разказ” на Самуил - от изображенията върху два средновековни пергамента, Мадридският илюстрован препис на Хрониката на Йоан Скилица ок.1150-1175г. и Ватиканския илюстрован препис на Хрониката на Константин Манасий, 1344-1345г., през маслени живописни творби до скулптурата, която предстои да бъде открита до дни в центъра на София. В програмата на Кръглата маса бяха включени и етнографски и фолклористични изследвания на културната памет за цар Самуил – цар Самуил в Беласишката битка, паметта за Самуил в селата от Подгорието, както и местната памет за сюжета „Самуил убива брат си Арон” в област Разметаница.