1 minute
От 1 до 3 ноември 2013 г. в гр. Велики Преслав се състоя международен симпозиум под наслов “Св. св. Кирил и Методий и българският Златен век”. Тази проява бележи завършека на юбилейната година от календара на ЮНЕСКО, в която се чества 1150 годишнината от създаването на славянската писменост от славянските апостоли и просветители св.св. Кирил и Методий и от тяхната мисия във Велика Моравия. Научното събитие, както и цялата юбилейна година е под патронажа на Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев. Организатори на симпозиума са Община на гр. Велики Преслав, научен център “Преславска книжовна школа” на Шуменския университет “Константин Преславски” и Институт за литература, Българска академия на науките.
Програмата на симпозиума включваше 61 доклада от учени от университети в България (Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, Шуменски университет, университети във Варна, Бругас и др.), от 4 института на БАН (Институт за литература, Институт за български език, Кирило-Методиевски научен център, Институт за балканистика) и от 6 държави (България, Дания, Полша, Русия, Словения, Чувашка Република). На 2 ноември в програмата на симпозиума бе произнесено слово на Президента на Р България, което бе посрещнато с аплодисменти. В словото си той подчерта значението на хуманитарните науки за проучването на средновековната книжовност и на българската история от Х век, и изрази признателността си към българските учени и специалисти.
Темите на докладите обхващаха всички аспекти на литературата, езика и оформлението на книжнината, на материалната култура по време на Златния век. От участниците бе изтъкнато, че най-важният исторически резултат от царуването на Симеон Велики е изграждането на устоите на цивилизация с непреходни стойности. Оригиналните и преводните творби, дело на български книжовници от това време, се преписват векове наред в Русия, Сърбия и в други балкански страни, а влиянието на старобългарския език и култура оставя дълбоки следи в техните национални култури. Затова старобългарският език с основание е наричан „латинският на Източна Европа”. Доминанта в представените изследвания бе, че резултатите от разцвета на културата през Х век надхвърлят пределите на България и са неотменна част от Европейското културно наследство.
По време на симпозиума бяха открити две експозиции в Археологическия музей във Велики Преслав: епиграфски паметници от Х век и постерната изложба „Съкровище на Словото”, подготвена от сътрудници на Института за литература при БАН.