„Методологически проблеми на литературознанието“
Лекцията предлага критическо преосмисляне на понятието „Ренесанс“, като поставя под въпрос утвърдените историографски клишета за него като фиксирана епоха, културно движение, радикален разрив или еднозначно начало на Модерността. Вместо това Ренесансът се разглежда като структурен модел на разбиране и организация на знанието – холистичен, ризоматичен и аналогичен, способен да „витае“ през различни времена, места и контексти. Лекцията цели да покаже как Ренесансът функционира не толкова като историческа цезура, а като особен режим на мислене, като магически светоглед. Така се предлага алтернатива на линейните модели на исторически прогрес и се открива възможност за една друга история на ренесансовата философия. Като емблематична фигура на този тип мислене е разгледан Роджър Бейкън.