доц. д-р Бисера Дакова

bisera_dakova.jpeg

Интересите на Бисера Дакова са профилирани най-вече в областта на българската символистична поезия. Поради дългогодишните си занимания с творчеството на Пейо Яворов и на Теодор Траянов тя се насочва конкретно към проблематиката на лирическата памет и на подмяната на собствения авторов формат. Последните ѝ изследвания попадат в зоната на терминологичните конципирания в българската литературна история: символизъм, декаданс, югендстил/сецесион. Измежду нейните приносни студии са налице по-епизодични занимания с творчеството на Атанас Далчев, Пенчо Славейков, Емилиян Станев. Отклонение от канавата на научните ѝ интереси е книгата „Век и краевековие“ (2007), изградена като поглед отстрани спрямо знакови фигури от литературата на Българското възраждане.

Избрани публикации:

  1. Яворов. Археология на автора. Стигмати София. 2002, – с. 326.
  2. Век и краевековие: Позитивизъм и декаданс в българската литература през ХІХ век; аспекти на ориентализма и културната идентичност. Карина – М: София. 2007, – с. 178.
  3. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz. Über die Verwandlungen der poetischen Sprache. Dr. Kovač: Hamburg. 2009, – 189. (Неантологичният Траянов. Изличеното декадентство. За преображенията на поетическия език. Д-р Ковач: Хамбург. 2009, – 189 с.)
  4. Фридерике Майрьокер. само ЖЕСТОКО седя. Пр. Б. Дакова. Ерго: София. 2019, – с. 176.
  5. Дадено и действително в поезията на Атанас Далчев. – В: Да четем Далчев. Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев. НБУ: София. 2006, с. 39–47 (Също и в: Везни, 2008, бр. 1, с. 230–236; също и в LiterNet).
  6. Erfindung des physiologischen Subjekts oder über den (un)erwarteten Bezug der Lection (1994) Friederike Mayröckers auf die Analyse der Empfindungen (1896) von Ernst Mach. – In: Françoise Lartillot/ Aurélie Le Née/ Alfred Pfabigan (Hgg.). „Einzelteilchen aller Menschengehirne“. Subjekt und Subjektivität in Friederike Mayröckers (Spät-) Werk. Bielefeld. Aisthesis Verlag. 2012. S. 131–147.  (Изнамиране на физиологическия субект или за (не)очакваното съотнасяне на "Lection" (1994)  от Фридерике Майрьокер към "Анализ на усещанията" (1886) на Ернст Мах). – В: "Частици на всички човешки мозъци". Субект и субективност в късното творчество на Фридерике Майрьокер". Aisthesis Verlag: Билефелд. 2012, 131–147.
  7. Teodor Trajanov und Pejo Javorov. Zwischen Rivalität und Identität oder über die problematischen Grenzen des bulgarischen Symbolismus. – In: Die bulgarische Literatur der Moderne im europäischen Kontext. Zwischen Emanzipation und Selbststigmatisierung (Hrsg. Bisera Dakova, Henrike Schmidt, Galin Tihanov, Ludger Udolph). Verlag Otto Sagner. München – Berlin – Washington, D. C. 2013, S. 179–199. (Теодор Траянов и Пейо Яворов. Между съперничеството и тъждеството или за проблематичните граници на българския символизъм. – В: Българската литература  на модерността в европейски контекст. Между еманципацията и себестигматизирането. Съст. Б. Дакова, Х. Щмидт, Г. Тиханов, Л. Удолф. Otto Sagner: Мюнхен – Берлин – Вашингтон. 2013, с. 179–199.)
  8. Извън-редният Яворов: между "Мисъл" и "Хиперион". – В: Литературен вестник, бр. 7 (19–25. 02. 2014), с. 7; 10–11; Също и в: Българско и модерно. Към изучаването на Новата българска литература. Съст. Е. Димитрова. ИЦ "Боян Пенев" – БАН: София. 2014, с. 115–128.
  9. Der deutsche Jugendstil und seine Reflexionen in der bulgarischen Literatur zu Anfang der 20. Jahrhunderts. Zwei dichterische Wege: Teodor Trajanov und Emanuil Popdimitrov. – In: Zeitschrift für Balkanologie (Hrsg. G. Schubert, W. Dahmen, Reinhard Lauer). H. 52 (2016)1, S. 82–94. (Немският югендстил и неговите рефлексии в българската литература в началото на 20-ти век. Два творчески пътя: Теодор Траянов и Еманиул Попдимитров.)
  10. „Die Welt außerhalb“ in der Anthologie Auf der Insel der Seligen (1910) von Penčo Slavejkov. – In: Zeitschrift für Slawistik, 2019, Vol. 64 (1), S. 67–80. ("Светът извън" в антологията на "На Острова на блажените" (1910) от Пенчо Славейков.)
   
Образование:  
2000 Доктор по филология
Тема на дисертацията: "Знак и символ в поезията на П. К. Яворов"
1994 -1997 Редовен докторант към катедра "Българска литература" -
ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", научен ръководител доц. Страхил Попов
1985-1990 Софийски университет "Св. Климент Охридски",
Факултет по славянска филология, спец. "Българска филология",
втора специалност немски език
1979 -1985 Гимназия с преподаване на немски език "Р. Люксембург", Монтана

АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ:

Институт за литература при БАН
2007- Старши научен сътрудник ІІ степен към секция "Нова и съвременна българска литература"
2003 - 2007 Научен сътрудник - І степен към секция "Нова и съвременна българска литература"
2000 - 2003 Литературен сътрудник

УЧАСТИЕ В НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ:

2002 - Периодика и литература
2005 - Речник на българската литература след Освобождението
2002-2005 Актуални прочити на новата и съвременна българска литература
2006 Манифести на българския модернизъм
2003 -2005 В българо-словашкия проект "Героят в литературата Средна и Източна Европа
   

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ:

Специализация към Виенския университет, Виена, по проекта "Виенският сецесион и българската краевековна поезия" - януари - юни 2003

ИЗБРАНИ ПУБЛИКАЦИИ:

І. Книги

  1. Яворов. Археология на автора. - София : Стигмати, 2002. - 326 с.
    Наградена с "Южна пролет" за критика (2003).
  2. Век и краевековие : Позитивизъм и декаданс в българската литература през ХІХ век; аспекти на ориентализма и културната идентичност. - София : Карина М, 2007. - 178 с.
  3. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz. Über die Verwandlungen der poetischen Sprache. Schriften zur Literaturgeschichte, Bd. 11. - Hamburg 2009, 192 Seiten,
    ISBN: 978-3-8300-4321-8.

ІІ. Научни статии и студии

В чужбина

  1. "Pribeny" a "hrdinovia" v bulgarskej proze 90. Rokov [Истории и герои в новата българска проза]. // Hrdina v stredoeuropskych a balkanskych literaturach 19. a 20. storocia. - Bratislava. 2004, s. 32-41.
  2. Die positivistisch-spielerische Aufgabe der Opposition Wajnsinn - Vernunft. // Zivot v literature. Literatura zblizka a z dial'ky. Ustav svetovej literatury SAV (Slovenskej akademie vied). - 2006, с. 187-200.

В България

  1. Знаковост в романа "Кръв" на Константин Константинов. // Летописи, 1992, № 9-10, с. 185-194.
  2. "Не пей ми се" от П. Р. Славейков, или за творческия глас и пустинното пространство. // Литературен форум, бр. 41(119), 14-21. Х. 1992 (прил. "Нова христоматия", с. 5-6).
  3. Лора, Яворов и метафизиката на любовта. // Пир (В. Търново), 1996, с. 9-14.
  4. "Песен на песента ми" на П. К. Яворов - отвъд конвенциите на езика. // Литературна мисъл, 1995/6, № 2, с. 92-104; Също и в: сб. Яворов. Съвременни интерпретации. - В. Търново, 2002, с. 106-124.
  5. "Яворов" чете Яворов: или как сецесионните теменуги никнат в градинката на "Калиопа". // Литературен вестник, бр. 38, 27.11.-3.12.1996, с. 9-11; Също и в: сб. Теменуги. Другият роман на Яворов. - София, 1998, с. 84-93.
  6. Яворовата проблематика в литературно-историческия разказ на Радославов. // Неделник (В. Търново), бр. 15(48), 10-16. ІV. 1996, с. 7.
  7. В подножието на Яворовата поетика. // Пир. (В. Търново), 1997, с. 70-79.
  8. От Яворов към "Яворов" - конституиране на Автора. // Език и литература, 1997, № 1-2, с. 119-127.
  9. Парадигматично изговореният Яворов. // Пламък, 1997, № 1-2, с. 121-126.
  10. Забравената (?) "Милица" и Яворов - този познат непознат. // Литературен вестник, 14-20.І.1998, бр. 2, с. 9-12-13.
  11. Късните поетически текстове на П. К. Яворов - означаващи на ранните поетови визии. // Български език и литература, 1998, № 4, с. 16-25.
  12. "В часа на синята мъгла" - бумеранговите ефекти на символа. // Славата на поета. 120 години от рождението на Яворов. - В. Търново, 1999, с. 108-118; Също и в: Яворов. Съвременни интерпретации. - В. Търново, 2002, с. 279-289.
  13. "Горчиво кафе" на Ведбал - шлагерната песничка на българския символизъм. // Шлагерният дискурс в литературата. - В. Търново, 1999, с. 117-126.
  14. Дискурсът на Яворовите "Безсъници" - декадентски или деконструктивно оформен? // Западноевропейският модернизъм и славянските литератури. - В. Търново, 1999, с. 479-488.
  15. История без име - или анонимно пребиваване в езика (поетиката на Христо Смирненски). // Български език и литература, 1999, № 2-3, с. 79-87.
  16. По следите на изгубените думи (за автобиографичните текстове на П. Р. Славейков). // Литературна мисъл, 1999, № 2, с. 69-83.
  17. Етимология и диспозиране на нирвана в поезията на П. К. Яворов. // 120 години Пейо Яворов. - София : Международн фондация Европейски форум, 2000 (2002), с. 95-109.
  18. Пътища за никъде (Кореспонденцията на Н. Бончев и М. Дринов; проблематика на идентичността и на екзистенцията). // Страница, 2001, № 1, с. 42-47.
  19. Разривът. Техники на маргинализиране (Феноменът Д. Великсин и рецепцията му от кръга "Мисъл"). // Критика, 2001, № 2, с. 12-17.
  20. Яворов и Гео Милев - метафизическа душа. // Гео Милев - неудържимата пламенност : Нови изследвания. - София : З. Стоянов, 2001, с. 57-67; Също и в: Гео Милев през погледа на литературната история и критика. - София : З. Стоянов, 2005, с. 447-457.
  21. "Безразличният" на Цветан Марангозов. Цитати в симулакрума. // Литературен вестник, 13-19.2.2002, бр. 37,с. 4-14; Също и в: Битие и идентичност: Цветан Марангозов - поетът, писателят, драматургът. - София : Б. Пенев, 2002, с. 31-39.
  22. Декадентът и класикът. [Яворов - Вазов]. // Литературен вестник, 13-19.12.2000, бр. 40, с. 9-12.; Също и в сб. Наследството Вазов. - София, 2002, с. 172-178.
  23. Неантологичният Траянов. // Критика, 2002, № 4-5, с. 27-36.
  24. Природа и история в "История" на Никола Вапцаров. // Български език и литература, 2002, № 4-5, с. 72-79.
  25. "Тихик и Назарий" на Ем. Станев - между детерминизма и хаоса. // История. Истории. Наративи: Научни изследвания върху българската историческа проза от втората половина на ХХ век. - В. Търново : Фабер, 2002, с. 78-86; Също и в: Български език и литература, 2002, № 2-3, с. 87-96.
  26. "Чудовище" на П. К. Яворов - поантираното клише. // Яворов. Съвременни интерпретации. - В. Търново, 2002, с. 104-201.
  27. Дивото зове, сиреч за дивата американка и питомний европеец. // Литературен вестник, 22-28.І.2003, бр. 3, с.14.
  28. Истории и герои в новата българска проза. // Литературен вестник, 12-18.11.2003, бр. 36,с. 12-13. (Също и в: "Pribeny" a "hrdinovia" v bulgarskej proze 90. rokov. // Hrdina v stredoeuropskych a balkanskych literaturach 19. a 20. storocia. - Bratislava. 2004, s. 32-41).
  29. "Легенда за разблудната царкиня" - отгласи и гласове. // Дебелянов. Съвременни интерпретации. - В. Търново : Слово, 2003, с. 153-162.
  30. Съзерцание и синестезия (ранната поезия на Ем. Попдимитров). // Литературни култури и социални митове: Сборник в чест на 60-годишнината на доц. Михаил Неделчев. Т. І. - София : НБУ, 2003, с. 128-135.
  31. Българските символизми. // Вечните страсти български: Почит към Тончо Жечев. - София : Б. Пенев, 2004, с. 248-253.
  32. Дадено и действително в поезията на Атанас Далчев. // Литературен вестник, 14-20.7.2004, бр. 28, с. 9-10; Също и в: Да четем Далчев: Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев. - София : НБУ, 2006, с. 39-47; Също и във: Везни, 2008, бр. 1, с. 230-236; Също и в: LiterNet.
  33. Другият текст в "Гераците". // Да отгледаш смисъла: Сборник в чест на Радосвет Коларов. - София : Б. Пенев, 2004, с. 263-279.
  34. "Черни рози" на Елин Пелин в контекста на 20-те години на ХХ век. // Критика, 2004, № 1-4, с. 39-44.
  35. "Несвоевременната" проза на сп. "Художник". // Литературна мисъл, 2004, № 2, с. 127-136.; Също и в: Модерният наратив. Интертекстуални пресичания: Сборник в чест на проф. Елка Константинова. - София : Век 21, 2006, с. 33-44.
  36. Кратък речник на Ориента (или за непроявения дебат между Иван Богоров и Добри Войников). // Литературна мисъл, № 1, 2005, с. 29-45.
  37. Лилиев в "Българска антология". // Литературен вестник, 6-12.7.2005, бр. 25, с. 9-10.
  38. Опитната метафизика на Димо Кьорчев. // Следва, 2005, № 12, с. 38-42.
  39. "Непознатият Бозвели". Страсти по истината. // Академик Михаил Арнаудов - ученият и творецът. - София : АИ Проф. Марин Дринов, 2006, с. 199-205
  40. Орнамент и визия в ранната поезия на Емануил Попдимитров. // Български език и литература, 2006, № 3, с. 10-18.
 

ІІІ. РЕЦЕНЗИИ ЗА НАУЧНИ ТРУДОВЕ:

  1. Единният образ на модерността (В. Русева. "Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години". В. Търново. 1993). // Език и литература, 1994, № 3, с. 143-144.
  2. Огласеният прочит е… (В. Стефанов. "Творбата - безкраен диалог". С., 1994). // Език и литература, 1995, № 2, с. 143-144.
  3. Обектът и неговите езици (А. Хранова. "Езикът и неговите речи". С., 2000). // Литературен вестник,18-24.7.2001, бр. 28, с. 11.
  4. Хулиганът-институция или за слепотата на прозренията (Н. Нанков. "В огледалната стая: Седем образа в българския селоград". С., 2001). // Литературен вестник, 17-23.10.2001, бр. 34, с. 6.
  5. "Изгубената история" на Елка Димитрова - разхерметизиране на 20-те (Е. Димитрова. "Изгубената история". С., 2001). // Литературен вестник, 3-9.7.2002, бр. 26, с. 6.
  6. [Рецензия за сб. "По следите на модернизма и постмодернизма. Литературни и културологични прочити в началото на третото хилядолетие". С., 2004.] // Българистика/Bulgarica, 2004, № 9, с. 93-95.
  7. Идеи, идеология, конюнктура (Ц. Младенов. "Непрочетеният Яворов. Приложно-лингвистичен етюд". С., 2004). // Литературен вестник, 7-13.12.2005, бр. 40,с. 5-6.

ІV. ДРУГИ РЕЦЕНЗИИ:

  1. Между любовта и времето (Ив. Здравков. "Любовен живот". С., 1991). // Пламък, № 1-2, 1992, с. 118-119.
  2. Рецензия (Пл. Антов. "Разпадащото се момче". С., 1993). // Литературен вестник, г. ІІІ, бр. 28, 19-25.7.1993, с. 2.
  3. На предела на човешкото (Цв. Тодоров. "На предела". С. 1994). // Век 21, бр. 41(232), 19-25. Х. 1994, с. 10.
  4. Сред подмолите на паметта и времето (М. Михаил. "Тъжните очи на миналото". С., 1995). // Пламък, 1995, № 5-6, с. 144-145.
  5. Страхът е безотточна територия (Т. Филева. "Излаз на море". С., 1995). // Пламък, 1995, № 9-10, с. 148-150.
  6. Животът като антисюжет (Св. Игов. "Ранният край на лятото". С. 1995). // Век 21, бр. 31(268), 20. ІХ. - 26. ІХ. 1995, с. 21.
  7. Сънен вербализъм (Кр. Димитрова. "Пентименто". Пловдив, 1994). // Литературен форум, бр. 22(234), 31. V. - 6. VІ. 1995, с. 4.
  8. Зазиданите пролуки на фразата (Б. Богданов. "Пунктуации". С., 1994). // Литературен форум, бр. 28(240), 12 - 18. VІІ. 1995, с. 2.
  9. Реторика на мълчанието или бягството на разказа (Пл. Антов. "Бягството на заека". С., 1996). // Литературен вестник, бр. 29, 23-29.9.1998, с. 6
  10. Травестиите на езика (Р. Григорова. 100-те часа на денонощието. С., 1998). // Литературен форум, бр. 23(365), 16 - 22. VІ. 1998, с. 2.
  11. Мистификации на погледа (Пл. Дойнов. "Истински истории". С., 2000). // Литературен форум, бр. 1(442), 9. І. - 15. І. 2001, с. 2-3.
  12. Под похлупака на думите (С. Чолева. "Зими и лета". Пловдив, 2001). // Литературен вестник, бр. 39, 8.11-4.12.2001, с. 4.
  13. Следи в маргиналията (Зл. Златанов. "Протоколи за Другия". С., 2001). // Литературен вестник, бр. 10, 13-19.3.2002, с. 5.
  14. Интериори на преходността (Б. Богданов. "Интериори". В. Търново. 2004). // Литературен вестник, бр. 4, 2-8.2.2005, с. 5.

V. НАУЧНИ ПРЕВОДИ:

  • Ханрай Волф-Кефер. Хайку - едно недоразумение [превод от немски]. // Литературен вестник, 6-12.2.2002, бр. 5,с. 10-11.
  • Алфред Пфабиган. Фройд в контекста на краевековна Виена [превод от немски]. // Език и литература, 2005, № 1-2, с. 115-132.