Б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н А У К И Т Е
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
Етически кодекс
Приет от Общото събрание на учените и специалистите в ИЛ-БАН на 11 юли 2024
г. Кодексът е съобразен и е в съответствие с Устава на БАН, Етичния кодекс на българските учени и Европейския етичен кодекс за почтеност на научните изследвания.
Преамбюл
Този кодекс е изготвен в съгласие с Мисията на Института за литература и се стреми да я отрази в своите разпоредби. Институтът за литература (ИЛ) е самостоятелен научноизследователски институт в рамките на Българската академия на науките (БАН), чиито учени и специалистите са призвани да създават и развиват литературоведски анализи. ИЛ изследва, развива и разпространява литературата като универсален преносител на ценности. Хуманитаристиката се опира на литературата с всички свои разновидности: литературна история, теория, културология, антропология, семиотика, старобългарска и възрожденска литература, съвременни литератури, сравнителни подходи.
Мисията на ИЛ е да произвежда нови фундаментални и приложни знания за литературата чрез научно-специализирани и интердисциплинарни изследвания. Институтът изпълнява своята мисия и научна стратегия в рамките на БАН, като се ръководи от принципите за коректност и честност в отношенията между колегите, както и към външни сътрудници и участници в съвместни изследвания и дейности. Като съзнава своето духовно и морално наследство, научният състав, докторантите, научно-помощният и административният състав, като членове на институтската общност, са обвързани с това общо задължение и носят индивидуална отговорност за постигане на стратегическите цели на института.
Утвърждаването на професионалните етически стандарти за представянето на професионално отговорното лице на ИЛ пред широката общественост у нас и в чужбина е предмет на настоящия Етически кодекс, в който са изложени основните ценности, принципи и правила за поведение на учените и служителите в Института, за ангажирането им с високи етически стандарти.
Етическият кодекс идентифицира и систематизира общите етически стандарти, правата и задълженията на членовете на ИЛ. Всеки е отговорен за своите собствени действия, а като член на Института, е отговорен и за поддържането и спазването на изложените правила за поведение. При нарушаване на принципите и правилата, заложени в кодекса, всеки член на Института следва да се обърне за съдействие към Комисията по академична етика, конституирана съобразно този кодекс, по установения за това ред.
От учените и служителите на ИЛ се очаква да следват стандартите на добрата професионална практика и да се отнасят с уважение към колегите си, правителствените органи и граждански организации, медиите и юридическите лица, както и към всички други заинтересовани от резултатите от техния труд субекти.
Учените и специалистите в ИЛ приемат за своя отговорност и задължение да следват нормите на настоящия Етически кодекс, изготвен в съответствие с фундаменталните принципи на човешкия морал.
I. Принципи на академичната етика
1. Уважение на достойнството и правата на личността
Учените и специалистите в ИЛ имат необходимото уважение и допринасят за спазването на основните човешки права и достойнството на всички хора. Те уважават правото на личен живот, конфиденциалност, независимост и свобода на мисълта и съвестта.
2. Почтеност и автентичност на авторството
Основна цел на дейността на учените, специалистите и докторантите от ИЛ е на придобиването нови знания за литературата, разработването на литературоведски изследвания, в т.ч. нови аргументи, тези, теории, анализи, проекти, подходи при разглеждането на проблеми на литературата през призмата на дисциплинарно-специализираните и интердисциплинарните проучвания. Учените, специалистите и докторантите в ИЛ държат на почтеността и коректността в науката в преподаването и практическата си дейност, както и в отношенията си с колегите си. В дейността си са честни, безпристрастни и открити. Не допускат под каквато и да е форма присвояване на чужди научни и практически постижения, открития и формулировки, нито отнемане на чуждо авторско право, кражбата на чужди идеи и фалшифицирането на чужди трудове.
3. Компетентност
Учените и специалистите в ИЛ полагат усилия да поддържат и повишават професионалната си компетентност. Те познават границите и ограничеността на експертните си знания и умения и се стремят да спазват изискванията на професионалните стандарти за ефективна научноизследователска дейност в областта на литературознанието.
4. Отговорност и лоялност
Учените и специалистите в ИЛ имат съзнание за професионалните си отговорности към професионалната общност. В своето поведение като изследователи и експерти, а също и в личен план се стремят да изграждат и пазят престижа и доброто име на ИЛ и на БАН. Членовете на научната общност са верни на мисията на ИЛ, като в своята дейност отстояват неговата репутация и запазват правото си на свободна изява.
5. Толерантност и колегиалност
Ученият и специалистът трябва да постъпва коректно при осъществяване на всеки вид научни дейности и взаимодействия (научно ръководство, участие в проекти, дискусии, съвместна научна работа и др.), като избягва всякакви форми на манипулация и авторитарност, да следва принципите на толерантност и колегиалност.
6. Неподкупност
Ученият не трябва да влиза в никакви корупционни практики и схеми, да приема незаконни плащания (или големи несимволични подаръци) с цел манипулиране на оценките и мненията си в своята преподавателска или експертна дейност.
II. Етични норми
1. Зачитане правата и достойнството на хората
Учените и специалистите в ИЛ:
1.1. Следва да отчитат (като се предпазват от свръхинтерпретация) индивидуалните различия, дължащи се на културата и ролевите стереотипи, включително и тези, дължащи се на нарушения, полова и етническа принадлежност, сексуална ориентация, раса, националност, възраст, религия, език и социално-икономически статус.
1.2. Следва да се държат възпитано и да проявяват уважение и толерантност към всички, с които са в професионални и непрофесионални отношения.
2. Почтеност и автентичност на авторството
Учените и специалистите в ИЛ:
2.1. Създават авторски литературоведски изследвания с оригинален принос, без да заимстват, превеждат, адаптират, присвояват чужди трудове, тези, аргументи.
2.2. Имат задължението да се стремят да бъдат саморефлексивни и да отчитат границите на личната си и професионална компетентност; да имат готовност и да сътрудничат при необходимост от проверка на изследванията им за плагиатство, включително и чрез Strike Plagiarism.
2.3. Следва да се въздържат да използват професионалните си пълномощия и статут в личен интерес и в интерес на свързани лица.
2.4. Задължени са да подлагат само на обоснована критика професионалните действия на колегите си, а при съмнения в неетичност и/или конфликт на интереси имат право да подадат сигнал до Комисията по академична етика към ИЛ.
3. Компетентност
Учените и специалистите в ИЛ:
3.1. Работят в рамките на професионалната си компетентност, обусловена от образование, квалификация, опит и проблематика на изследванията.
3.2. Поддържат и повишават професионалните си знания и умения, както и да подпомагат този процес при колегите си в института.
3.4. В дейността си се стремят към структурирана и логическа обоснованост на научната аргументация, към мотивиран избор на използваните теоретични, исторически постановки, изследователски техники, източници, архиви, към аргументирани хипотези, изводи и др.
4. Отговорност и лоялност
Учените и специалистите в ИЛ:
4.1. Носят морална отговорност за качеството и последиците от професионалните си действия.
4.2. Поемат обща отговорност за научноизследователската, преподавателската и приложната си дейност, включително и за съзнателното приемане на етичните стандарти.
5. Колегиалност и толерантност
5.1. При гласуване на процедури и вземане на решения, в които законът предвижда равнопоставеност на всички участници, се спазват условията за анонимност (при тайно гласуване), ненакърняване на достойнството и авторитета на участниците. При възникнали спорове, предварително посочване на лица и обсъждане в разрез с принципите на ЕК следва да се сезира Комисията по академична етика (КАЕ).
6. Неподкупност и независимост
В научната общност следва да се избягват всякакви опити за корупция, протекция или дискриминация. Не се допуска възникването на властови зависимости и облагодетелстване с оглед на заемани постове и длъжности от учените.
III Етика на научната дейност
- Свобода на избора на научна тематика и проблематика
Съобразно научната област, стратегия и проектната организация на работата на института и научната си специалност ученият и докторантът свободно избира своите научни проблеми и подходите за постигане на най-добър резултат с оглед на знанията и интересите си.
- Провеждане на научни дискусии
Сътрудниците на института участват в научните дискусии, като се ръководят от принципа на равноправието – критиките, дискусиите и полемиките не следва да зависят от научните титли и позиции на участващите в дискусията или от обстоятелството, че тези възгледи може да се споделят от големи авторитети или от мнозинството от научната общност.
Като участник в научна дискусия ученият се стреми да прави ясни, точни, логични, аргументирани и смислени изказвания и да избягва несвързани с темата на дискусията аргументи.
При участие в дискусия ученият представя аргументите си така, че да бъдат разбрани адекватно, като ползва за тази цел различни техники: предварително разпространяване на целия текст или тезиси по него, ясно дефиниране на спорните понятия, използване на съвременни средства за онагледяване и др.
Предмет на дискусия и на позоваване следва да бъдат само познавателни продукти – идеи, тези, теории, хипотези, проекти, програми, схващания, реконструкции и др., като се избягва проява на отношения от личен характер, нападки и обиди, деклариране на пристрастия, които не са свързани с разглежданото изследване.
Не се допуска формално и повърхностно обсъждане на трудовете на учените, свързани с научното им израстване и придобиване на научни степени и звания. Подобно поведение представлява грубо нарушение на изискванията на академичната етика. Морална отговорност за това носят ръководителите, научните комисии и първични звена на научните институции и колективи.
- Участие в съвместни проекти
Преди започване на работа по проекта учените, специалистите и докторантите полагат нужните усилия да постигнат обща договореност относно разпределението на задачите, сроковете за изпълнение и заплащане, разписание на средствата за хонорари, достъпа до бази данни, авторски права и други права и отговорности в съвместни проекти.
3.1. Изрично и предварително се урежда статутът, участието и хонорарите на външни за ИЛ членове на научни проекти и сътрудници към тях.
3.2. В случай на възникнали спорове се прилагат Етическите кодекси на академичните институции на съответните страни по договора.
- Публикации и научни изследвания
4.1. В своите публикации ученият следва коректно да цитира ползваните от него източници.
4.2. При подготовката за публикуване на сборници и списания (съставителство, редактиране и т.н.) ученият честно и коректно преценява и подбира материалите, без да се влияе от идеологически или лични предубеждения към научните текстове.
4.3. Отклонения от етичната практика:
4.3.1. Фалшифициране – подмяна или неточно представяне на научните данни или резултати;
4.3.2. Плагиатство – присвояване на текстове или идеи на друго лице, без да се отбележи неговото авторство.
4.3.3. В случай на отправени обвинения в отклонение от етичната практика, срещу учен спрямо него се прилага презумпцията за невиновност до установяване на противното. При разследването на тези отклонения се зачитат правата и достойнството и на двете страни.
- Рецензиране и експертни оценки
Като рецензент ученият е отговорен за даването на безпристрастно мнение за научните публикации или дисертации. Той приема за рецензиране само работи от своята професионална компетентност.
5.1. Рецензирането на научна публикация е конфиденциално. В процеса на рецензиране са недопустими пораждащи конфликт на интереси връзки със заинтересованите лица.
5.2. В рецензиите си на дисертации, книги, статии и проекти ученият е длъжен да следи за точното съответствие между съдържанието на рецензията и нейното заключение. Не трябва да се допуска оценъчно разминаване в тези два елемента. Рецензията следва да бъде оценъчно хомогенна и непротиворечива в своите части.
5.3. Ученият се заема с изготвянето на експертна оценка само ако тя е в областта на неговата професионална компетентност.
- Дисертационни изследвания
6.1. Докторантите следва да се стремят към избор на научно релевантни (актуални), значими и перспективни проблемни области с цел да се допринесе за действителното и ефективно развитие на науката.
6.2. Докторантите трябва коректно да представят използваната и цитираната литература в своя дисертационен труд.
6.3. Научният ръководител на докторанти, специализанти и друг тип обучаващи се в ИЛ изпълнява отговорно и коректно професионалните си задължения спрямо тях в помощ на научно-изследователската им работа.
- Обективност и непредубеденост
За предотвратяване на конфликт на интереси при вземането на решения, свързани с дейността на Института, всеки следва да подхожда с внимание, да бъде обективен и непредубеден. За тази цел следва:
7.1. Да се избягват индивидуалните или институционални конфликти на интереси.
7.2. Да се декларират потенциалните конфликти на интереси.
7.3. Ученият да избягва прояви на пристрастие или предубеденост в хода на експертната оценка. В случай на обвързаност той трябва да се откаже доброволно от изготвянето на оценки и рецензии или да бъде отстранен от участие, ако това бъде констатирано впоследствие.
7.4. Да се гарантира, че личните взаимоотношения няма да влияят върху обективността на преценката при решения, свързани с Института, както и върху научното развитие и кариера на неговите служители.
7.5. Да се прекратява участието на членове на общността в процедурите по взимането и подготовката на решения, когато тяхната безпристрастност не е гарантирана или е поставена под съмнение.
IV Етика на колегиалност и използване на ресурсите
Институтът за литература се ангажира с отговорно управление на ресурсите, с които разполага.
1. Служителите от административния състав и библиотеката следва да изпълняват своите задължения, като ръководят поведението си от позициите на честността, последователността и отговорността.
2. В отношенията с колегите си служителят трябва да избягва поведение, накърняващо правата на личността, като проявява уважение и се придържа към принципа на конфиденциалността и не допуска прояви на дискриминация по пол, възраст, расови, етнически и политически причини.
3. Служителят е лоялен към институцията, в която работи, и следва поведение, което изгражда и затвърждава престижа и доброто име на Института.
4. Служителят следва да отстоява приоритета на служебните си задължения над каквито и да е лични или групови интереси. Той следва да избягва, както и да докладва своевременно за всякакви форми на корупционни практики.
5. Служителите са длъжни да избягват конфликтните ситуации както помежду си, така и с външни лица.
6. При разрешаването на вече възникнали конфликтни ситуации, служителят следва да потърси съдействието на прекия или висшестоящия ръководител, а при по-сложни казуси експертното мнение на КАЕ.
7. Стремеж на всеки служител следва да бъде бързото и безпроблемно – в рамките на служебната му компетентност – удовлетворяване на законните потребности на научния състав, на докторантите и посетителите на Института.
8. Учените в ИЛ, които участват в ръководството и административната работа на секциите и литературните направления и подразделения в ИЛ, в комисии и др. към ИЛ да подлежат на мандатност и изборност, като се допуска няколкократна мандантност след проведени избори.
9. Собствеността, оборудването, финансите, материалите, архивите, електронните системи могат да се ползват само за целите и дейностите на Института.
10. Ресурсите на Института не трябва да се използват за лична употреба или от трети страни (членове на семейството, външни лица).
11. Всеки член на общността трябва да се стреми към съхраняване и опазване от щета на ресурсите на Института, в т.ч. книгите в библиотечните хранилища и читалнята, техниката в залите и др.
V. Мерки за прилагането на Етическия кодекс (ЕК)
1. При постъпване на работа в ИЛ всички учени и специалисти приемат и се съгласяват с правилата на настоящия ЕК.
2. ЕК следва да се доведе до знанието на всички учени, специалисти и служители в ИЛ заедно с останалите нормативни документи на ИЛ и обучение за безопасност на труда, като това се удостоверява лично чрез подпис.
3. Общото събрание на учените и специалистите в ИЛ избира чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство членовете на „Комисия по академична етика“ в състав от трима потвърдили съгласието си учени на щатна работа.
4. КАЕ е независим експертен и консултативен орган, чийсто статут се определя с настоящия Етическия кодекс на Института. Комисията следи за спазването на правилата и нормите на ЕК.
5. КАЕ изработва и приема Правилник за дейността си, регламентиращ правилата на организационното ѝ функциониране.
6. Мандатът на Комисията по академична етика (КАЕ) и на нейния председател е 4 години. Участието в КАЕ може да бъде удължавано само еднократно.
7. КАЕ приема за разглеждане сигнали за нарушение на Етическия кодекс само в писмен вид. Право на сигнали и жалби, както и на лична защита имат всички учени, специалисти и докторанти в ИЛ и ръководството на ИЛ.
8. КАЕ изготвя решенията и препоръките си само при наличие на мнозинство.
9. При доказани случаи на нарушения на академичната етика КАЕ информира в писмена форма Научния съвет и Директора на ИЛ за търсене на дисциплинарна отговорност.
10. Изменения и допълнения в Етическия кодекс се извършват по реда на неговото приемане.
11. Етическият кодекс влиза в сила от датата на приемането му: 11 юли 2024 г.
Предлага се от Комисията по академична етика, 2 юли 2024 г.
Последна редакция 1 октомври 2024 г.