1 minute
Снимки: ВАЛЕНТИНА МИХАЙЛОВА
На 22.03. от 18 ч. в галерия-книжарница „София прес“ се състоя представяне на „Книга за Иван Методиев“ в присъствието на много литературоведи, преподаватели, писатели, поети, приятели на поета. За книгата говориха доц. д-р Елка Трайкова, която есеистично изрази своето усещане за Иван-Методиевата поезия, Деян Енев и Бойко Ламбовски, които разказаха за своето познанство с Методиев. Спонтанно в разговора за книгата се включиха още приятели на поета и автори в сборника – Силвия Чолева, Людмила Балабанова, Георги Георгиев, Аксиния Михайлова.
Това не е сборник, това е именно книга за Иван Методиев, отбелязаха Деян Енев и проф. Михаил Неделчев – това не е традиционният академичен научен сборник, а корпус от разнообразни, разноезични текстове. Редом с литературоведи, в него участват поети, прозаици, журналисти, художници; заедно с аналитичните текстове тук са поместени есета, спомени, интервюта, стихове, документални и архивни материали. Многоезичието на книгата реализира идеята за общата работа на интелектуалци от различни области в съхраняването и създаването на памет. Динамичният формат на „Книга за Иван Методиев“ го прави и етапен сборник за Института за литература, тъй като освен първият академично реализиран сборник за поета, импулсиран от първата научна конференция за него в края на 2016 г., той раздвижва формата на научния сборник въобще.
„Книга за Иван Методиев“ помества и ръкописа на един от вариантите на стихосбирката „Първична мисъл“, подготвяна за печат в края на 1990-те, а четири от стихотворенията в нея се публикуват тук за първи път. По повод този ръкопис Мая Методиева сподели оригиналната си идея за реализирането на самостоятелна ръкописна книга на поета чрез събирането и издаването – тъкмо във формата на ръкописната книга – на множеството текстове, които Методиев подарява на приятелите си, които пише на гърба на картините, излагани в неговата галерия Нава. Ръкописната книга би била документ за работата на поета със стиха, вникване в самата механика на израза с неговата едновременна спонтанност и умозрителност, импулсивност и рационалост, в търсещата му, същинна неудовлетвореност, завършваща се тъкмо в своята незавършимост.
