НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА 
РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА 
(ННП БЪЛГАРИСТИКА)

1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОГРАМАТА

Българистиката играе основна роля както при изграждането на представата за съвременна България, така и за мястото на страната ни в развитието на европейската и световна цивилизация. Поради новите геополитически реалности в света през последните три десетилетия се наблюдава понижен интерес към българистиката и изместването ѝ към периферията на научния интерес от страна на редица европейски и други чуждестранни изследователи. Това доведе до намаляване на интереса към разпространението и изучава1.1. За програматането на българските език, история и култура в чужбина за сметка на развитие и утвърждаване на тези на други славянски и балкански народи. В резултат на това човешкият ресурс в областта на българистиката извън границите на България сериозно намалява и все повече млади чуждестранни учени се ориентират към изучаването на други славистични и балканистични профили.

В тази връзка, Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП Българистика), отговаря на необходимостта от целенасочена подкрепа на българистиката като привлекателна научноизследователска област за чуждестранни учени, акцентираща основно върху българския език и литература, българската история, изкуство, наука и култура (вкл. етнография и фолклор).

2. ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, към които е насочена програмата са:

– Негативни стереотипи, нагласи и предразсъдъци към България, които се свързват с Балканския полуостров, който се е превърнал в синоним на етнически конфликти и икономическа изостаналост;

– Слабо познаване на миналото, спекулации, подмяна и изкривяване на исторически факти и липса на обективен научен подход, свързани с българския език и история, които хвърлят сянка върху българския принос в европейската и световна цивилизация.

– Слаба международна разпознаваемост на колегията по българистика.

За преодоляване на посочените предизвикателства в Програмата са предвидени следните основни мерки:

– Устойчиво възстановяване на позициите и утвърждаване на българистиката в чужбина чрез привличане на по-голям брой студенти, докторанти и млади учени, изучаващи български език и литература, българска история, изкуство и култура в чуждестранни университети и научни институти;

– Насърчаване на научните изследвания по българистика, което ще спомогне за подготвката и изграждането на нови научни кадри, занимаващи се с българистичната проблематика;

– Засилване и утвърждаване на международния престиж и разпознаваемост на колегията по българистика;

– Подпомагане на усилията на държавните институции и повишаване на обществения интерес към създаването на авторитетна научна общност зад граница с фокус към българистиката.

– Популяризиране на българските постижения в различни области на науката и технологиите, както и на историческите забележителности на България.

3. СРОК НА ПРОГРАМАТА – до 31.12.2025 г.

Програмата ще се изпълнява на три етапа, всеки с продължителност 12 месеца.

4. ОБЩ ИНДИКАТИВЕН БЮДЖЕТ НА ПРОГРАМАТА – до 4 000 000 лв., разпреден както следва:

• Първи етап (финансиране през 2022 г.) – индикативна стойност до 1 200 000 лв.;

• Втори етап (финансиране през 2023 г.) – индикативна стойност до 1 600 000 лв.;

• Трети етап (финансиране през 2024 г.) – индикативна стойност до 1 200 000 лв..

Финансирането на дейностите по ННП Българистика ще се извършва чрез бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН). Средствата за различните етапи на програмата ще се разпределят между участниците-бенефициенти, съгласно сключено между тях партньорско споразумение с приложен работен научен и финансов план за всеки етап.

Специфични допустими разходи за изпълнение на програмата:

a) Преки разходи: за възнаграждения; за командировки; за дълготрайни материални и нематериални активи, включително компютри и специализирана апаратура; за външни услуги, пряко свързани с изпълнението на програмата, включително заплащане за публикуване в списания с отворен достъп; за материали, консумативи и други допустими разходи, пряко свързани с изпълнението на програмата. При изпълнението на ННП Българистика, с решение на Изпълнителния съвет на Програмата, се определят процентните ограничения на преките допустими разходи по различните пера, за което Координаторът на Програмата уведомява МОН.

б) Непреки разходи – до 7% от стойността на общите разходи за обслужване на програмата от водещата и партньорските организации, участващи в програмата (от тях до 3,5% за цялостно управление от водещите организации); до 1% от стойността на общите разходи за финансов одит на програмата и до 0,5% за научна оценка и мониторинг.

5. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

5.1. Обща цел

Преодоляване на негативните нагласи и изграждане на привлекателен образ на страната ни чрез засилване на интереса към българистиката в чужбина като научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор). Водеща цел ще бъде провеждане на целеви научни изследвания и създаване на устойчиво партньорство между включените в програмата бенефициенти, както и на мрежа от изследователи, включваща както преподаватели от България и чужбина, така и студенти, докторанти и млади учени, с интерес към българистиката и нейното популяризиране.

5.2. Конкретни (специфични) цели

• Разширяване и развитие на кадровия потенциал в областта на българистиката зад граница, включително чрез насърчаване и подкрепа за кариерно развитие на млади изследователи и преподаватели у нас, като лектори по българистика в чужбина;

• Създаване на траен изследователски интерес към българистиката чрез привличане на студенти, млади учени, докторанти и специализанти в организациите-бенефициенти, където да провеждат българистични изследвания;

• Утвърждаване на международния престиж на българистиката чрез разработване на образователни и изследователски програми за научни специализации;

• Популяризиране на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор) чрез провеждане на съвместни научни форуми с чуждестранни университети, занимаващи се с българистична проблематика.

6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

В резултат на изпълнението на програмата се очаква да се постигнат следните резултати:

• Създадено трайно и устойчиво партньорство между научните и образователни организации-бенефициенти, което ще осигури благоприятна научна среда за привличане на студенти, докторанти и специализанти с интерес към българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор);

• Изградена активна мрежа от български изследователи и чуждестранни българисти (водещи, утвърдени и млади), които провеждат съвместни научни изследвания и форуми на българистична проблематика;

• Повишаване на научния и експертен капацитет в областта на българистиката като важен компонент за утвърждаването ѝ зад граница;

• Засилване на връзката между образователните програми и научните изследвания, с цел развитие и прилагане на придобитите знания, умения и компетентности в областта на българистиката, което ще повиши интереса към България, нейния език, история, изкуство и култура;

7. ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

ННП Българистика включва следните направления:

• Разширяване и развитие на кадровия потенциал в областта на българистиката с цел създаване на активна мрежа от български изследователи и чуждестранни българисти (водещи, утвърдени и млади), които да преподават, обучават и да провеждат съвместни научни изследвания;

• Развиване на вече утвърдени и създаване на нови ресурси с осигурен свободен достъп до дигитално съдържание в областта на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор);

• Създаване на специализиран „преводачески хъб“ и на единна национална платформа „Българистика“ с осигурен свободен достъп, която да обедини и надгради съществуващия в областта ресурс (образователен и научен) и която непрекъснато да се актуализира;

• Популяризиране на българския език и литература, история, изкуство, наука и култура (вкл. етнография и фолклор) и други национални постижения чрез организиране на научни форуми и научно-образователни курсове и семинари, съвместно с водещи европейски и световни организации.

8. БЕНЕФИЦИЕНТИ

Допустими бенефициенти по Програмата са акредитирани държавни висши училища (ДВУ) по чл. 85, ал. 1, т. 7 от Закона за висшето образование (ЗВО) и публични научни организации (НО) по чл. 47, ал.1 от ЗВО.

Потенциални (предефинирани) бенефициенти по програмата, с най-голям принос в научните изследвания и с най-голяма продукция в областта на българистиката, са Българската академия на науките (БАН) – водеща организация, в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. С участието си в програмата, всички бенефициенти ще подпомагат за постигането на целите й и ще осигуряват споделено използване на наличната си научна и образователна инфраструктура. За увеличаване на капацитета на работните екипи, участващи в програмата, ще се привличат и опитни изследователи, преподаватели, докторанти и студенти от чужбина с интереси към българистиката, както и обществени и землячески организации зад граница, популяризиращи българския език, литература, история, изкуство, култура и др.

Организациите-бенефициенти, с най-висок капацитет в областта на българистиката, формират консорциум за изпълнение на програмата, в съответствие със заложените показатели и индикативни параметри. Консорциумът се управлява от Изпълнителен съвет (ИС), състоящ се от представители на всички партньори, изпълняващи конкретни дейности от програмата, въз основа на подписано партньорско споразумение с работен научен и финансов план. ИС може да покани за участие в програмата и други ДВУ и публични НО, притежаващи необходимия капацитет в областта на българистиката, за изпълнение на заложените в програмата дейности. Координаторът на Програмата (физическо лице) се предлага от водещата организация въз основа на експертизата му в областта на българистиката, одобрява се от ИС на консорциума и става негов председател.

9. ДЕЙНОСТИ ПО ПРОГРАМАТА

За осъществяване на целите на програмата се предвиждат следните дейности, включващи изпълнението на конкретни задачи:

1. Развитие на кадровия потенциал в областта на българистиката с цел разширяване на мрежата от българистични центрове и лекторати в чужбина

1.1. Финансиране на краткосрочни (до 6 месеца) научни специализации на успешни млади чуждестранни учени и докторанти, които да се обучават по проблеми на българистиката в организациите-бенефициенти;

1.2. Финансиране на краткосрочен престой (до 3 месеца) в България на чуждестранни българисти (водещи и утвърдени), които да преподават, обучават и да провеждат съвместни научни изследвания с български учени;

1.3. Разработване на дигитални образователни и изследователски програми за дистанционно обучение на чуждестранни студенти и докторанти българисти в академични мрежи и чрез отворени платформи, с възможност за участие на потребители;

1.4. Създаване на съвместна докторска програма между партньорските организации за привличане на млади чуждестранни българисти.

1.5. Подпомагане на млади изследователи при издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика. 

1.6. Подпомагане чрез научна литература, библиография и консултации разработването на изследователски проекти и на индивидуални научни трудове с българистична тематика, свързани с кариерното развитие на чуждестранни учени българисти.

2. Развиване на вече утвърдени и създаване на нови дигитални ресурси с осигурен свободен достъп в областта на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор)

2.1. Преглед на съществуващите дигитални ресурси с осигурен свободен достъп в областта на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор) и разширяване на техния обхват;

2.2. Създаване на нови дигитални ресурси с осигурен свободен достъп до изследователската база на научната област българистика (извори и изследвания);

2.3. Създаване на нови дигитални ресурси с осигурен свободен достъп, предназначени за обучение в електронна среда по български език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор);

3. Създаване на специализиран „преводачески хъб“ и на единна национална платформа „Българистика“ с осигурен свободен достъп, която да обедини и надгради съществуващия в областта ресурс (образователен и научен)

3.1. Създаване на специализиран „преводачески хъб“, който ще бъде разгърнат в следните посоки: 

• База данни с преводи на български автори на конкретни чужди езици – като първа предпоставка за запознаване на аудиторията в чужбина с българската литература и култура;

• Организиране на специализирани семинари за чуждестранни българисти – утвърдени и млади изследователи от български на чужди езици, за повишаване на компетенциите и за осъвременяване на знания и умения по превод от български на други чужди езици;

• Усъвършенстване на съществуващи преводачески инструменти (с различна приложимост) с цел по-добро качество но т. нар. машинен превод от български на други езици и от други езици на български език.

3.2. Създаване на единен специализиран портал „Българистика“ като международна интерактивна виртуална платформа, която да осигурява актуална научна информация в областта на българистиката и възможност за обсъждане на актуални въпроси при преподаването и изследването на българския език и литература, история и култура. Порталът ще бъда свързан с Българския портал за отворена наука;

3.3. Публикуване в портала на резултати от научни изследвания – публикации, научни сборници и монографични трудове с българистична тематика на български и чуждестранни учени (в оригинал и/или в превод);

3.4. Публикуване в портала на учебни помагала в областта на българистиката (в оригинал и/или в превод);

4. Популяризиране на българския език и литература, история, изкуство, наука и култура (вкл. етнография и фолклор) чрез организиране на научни форуми и научно-образователни курсове и семинари, съвместно с водещи европейски и световни организации

4.1. Организиране на ежегодни учебни пътувания (литературни и исторически маршрути) в България за студенти, докторанти, млади учени и специализанти, изучаващи български език и литература, история и култура в чуждестранни университети или институти;

4.2. Организиране на ежегодни тематични събития (работилници, семинари, школи) за студенти, докторанти, млади учени и специализанти по българистика;

4.3. Организиране на ежегодни съвместни международни научни форуми, кръгли маси и информационни дни в областта на българистиката, съвместно с водещи европейски и световни научни организации, занимаващи се с българистика;

4.4. Изработване на културен годишен календар с изложби по българистични теми и предоставянето им българските културни представителства в чужбина;

4.5. Подпомагане на българските посолства в чужбина със систематизирана информация и материали.

10. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА И ИНДИКАТИВНИ СТОЙНОСТИ•

Показателите за изпълнение на програмата и индикативните параметри по дейности са следните:

1. Разширяване и развитие на кадровия потенциал в областта на българистиката

• Брой осъществени краткосрочни (до 6 месеца) научни специализации на успешни млади чуждестранни учени и докторанти – 6;

• Брой осъществени краткосрочни престоя (до 3 месеца) в България на чуждестранни българисти (водещи и утвърдени) – 6;

• Брой създадени магистърски програми в областта на интердисциплинарната българистика между български и чужди университети и изследователски центрове – 4;

• Брой нови докторски програми по българистика, насочени изцяло към чуждестранните млади учени, получили съответстващо на научния профил образование – 4;

• Подпомагане на млади изследователи при издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика – от 2 до 4 монографии всяка година.

• Брой финансирани научни и научно-приложни проекти на български лектори в чужбина и техни студенти в областта на българистиката – 6;
   

2. Развиване на вече утвърдени и създаване на нови дигитални ресурси с осигурен свободен достъп в областта на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор)

• Брой създадени нови дигитални ресурси с осигурен свободен достъп до изследователската база на научната област българистика (извори и изследвания) – 150;

• Брой създадени нови дигитални ресурси с осигурен свободен достъп, предназначени за обучение в електронна среда по български език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор) – 100.

3. Създаване на специализиран „преводачески хъб“ и на единна национална платформа „Българистика“ с осигурен свободен достъп, която да обедини и надгради съществуващия в областта ресурс (образователен и научен)

• Усъвършенстване на съществуващи преводачески инструменти (с различна приложимост) с цел по-добро качество но т. нар. машинен превод от български на други езици и от други езици на български език.

• Създаване на база данни с преводи на български автори на конкретни чужди езици – като първа предпоставка за запознаване на аудиторията в чужбина с българската литература и култура – 1 обединена дигитална платформа. 

• Организиране на специализирани семинари за чуждестранни българисти – утвърдени и млади изследователи от български на чужди езици, за повишаване на компетенциите и за осъвременяване на знания и умения по превод от български на други чужди езици – 6.

• Създаден единен специализиран портал „Българистика“ като международна интерактивна виртуална платформа с актуална научна информация в областта на българистиката и възможност за обсъждане на актуални въпроси при преподаването и изследването на българския език и литература, история и култура;

• Брой публикувани в портала резултати от научни изследвания – публикации, научни сборници и монографични трудове с българистична тематика на български и чуждестранни учени (в оригинал и/или в превод) – 40;

• Брой публикувани в портала учебни помагала в областта на българистиката (в оригинал и/или в превод) – 20;
   

4. Популяризиране на българския език и литература, история, наука, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор) чрез организиране на научни форуми и научно-образователни курсове и семинари, съвместно с водещи европейски и световни организации

• Брой организирани ежегодни учебни пътувания (литературни и исторически маршрути) в България за студенти, докторанти, млади учени и специализанти – 6.

• Брой тематични събития (работилници, семинари, школи) за студенти, докторанти, млади учени и специализанти по българистика – 9;

• Брой организирани ежегодни съвместни международни научни форуми, кръгли маси и информационни дни в областта на българистиката, съвместно с водещи европейски и световни научни организации, занимаващи се с българистика – 9;

• Изработен културен годишен календар с изложби по българистични теми и предоставянето им българските културни представителства в чужбина – по 4 на година.

11. МОНИТОРИНГ

Председателят на ИС организира подготовката на:

• Кратки междинни (научен и финансов) отчети за първото полугодие от съответния етап на изпълнение на програмата, съдържащи резюме на постигнатите научни резултати, данни за изпълнение на индикаторите и за изразходваните средства.

• Съдържателен научен и финансов отчет за всеки изминал етап от изпълнението на програмата, както и научен и финансов план за следващия етап.

• Окончателни съдържателен научен и финансов отчети.

Мониторингът върху изпълнението на програмата се осъществява на две нива:

1. За мониторинга на изпълнението на програмата се определя администратор – служител на МОН, който след предоставянето на междинен/годишен отчет от координатора, периодично на всеки 6 месеца изготвя доклад, който включва резултатите от наблюдението върху изпълнението на програмата, степента на достигане на целите и показателите, както и за направените финансови разходи. Администраторът присъства на всички заседания на ИС без право на глас и събира данни за изпълнението на програмата и за финансовите разходи, както от изготвените от координатора отчети, така и от собствените си наблюдения.

За наблюдение върху изпълнението на програмата се създава работна група от МОН, която ежегодно изготвя периодичен доклад за резултатите от наблюдението върху нейното изпълнение, степента на достигане на целите и показателите, както и за направените финансови разходи. Работната група при необходимост извършва документална и техническа проверка на място. Докладът на работната група завършва с мотивирани препоръки за продължаване или за спиране на изпълнението на програмата, включително и необходимите условия за това.

2. За гарантиране на максимална ефективност и полза от изпълнението на програмата се грижи Надзорния съвет (НС), конституиран със заповед на Министъра на образованието и науката и включващ представители на министерства, на местната власт, неправителствени организации и др. Надзорният съвет наблюдава и контролира работата на ИС при изпълнението на програмата и насочва дейностите й в посока за постигане на максимална полза за обществото.

НС самостоятелно или посредством свои оторизирани органи и във взаимодействие с ИС на програмата избира рецензенти за научна оценка на постигнатите резултати през всеки изминал етап. Въз основа на рецензиите и становището на работната група от МОН, НС обсъжда/одобрява отчетите и прави препоръка за продължаване или спиране на изпълнението на програмата, одобрява плановете за следващия етап, като може да прави предложения за актуализирането им и за промени на стойностите на индикаторите. Решенията на НС се предоставят на министъра на образованието и науката.

При приключване на Програмата, НС прави цялостна оценка на изпълнението ѝ, както и на актуалността на адресираните обществени предизвикателства. На тази основа НС излиза с аргументирана препоръка пред МОН за прекратяване на дейностите по програмата или за нейното продължаване или прерастване в нова ННП, базирана на отделни модули на приключилата програма, и включваща допълнителни дейности.

12. ДЕМАРКАЦИЯ

Организациите, отговорни за изпълнението на конкретни задачи от програмата, включват за финансиране само дейности, които не се финансират с други средства по европейски или национални програми и фондове.

Средствата по Програмата не могат да се използват за дейности с еднакво предназначение, финансирани от фондовете на Европейския съюз, друго национално финансиране, както и други донорски програми.

13. ПРОЦЕДУРА ЗА ФИНАНСИРАНЕ

1. В срок до 30 дни от приемането на Програмата, МОН отправя покана до потенциалните (предефинирани) в т. 8 бенефициенти за сформиране на консорциум и за определяне на председател на ИС – координатор на програмата.

2. В срок до 2 месеца от получаване на поканата, председателят на ИС предава в МОН подписано от всички партньори споразумение, с приложен работен научен и финансов план за всеки етап от изпълнението на програмата.

3. МОН сключва споразумение за финансиране на програмата с водещата организация, като неразделна част от него е подписаното партньорско споразумение, заедно с разпределението на дейностите и финансовите средства за тяхното изпълнение. Председателят на ИС се задължава да координира работата на консорциума и да извършва своевременно разпределението на бюджетните средства към партньорите.

4. В срок до един месец след изтичане на съответния етап от изпълнението на програмата, председателят на ИС предава в МОН, одобрен от НС, съдържателен отчет за извършената научна работа и финансов отчет, придружен от становище на финансов одитор.

5. В срок до два месеца от получаването на отчета, МОН оценява изпълнението на програмата и предприема необходимите действия за осигуряване на финансирането за следващия етап.

6. НС и МОН могат да поставят допълнителни изисквания към дейностите, резултатите и целевите индикатори, както и към изпълнението на програмата.

• Доц. д-р Елка Димитрова – координатор
• Доц. д-р Александра Антонова
• Гл. ас. д-р Андриана Спасова
• Проф. дн Анисава Милтенова
• Гл. ас. д-р Анна Алексиева
• Доц. д-р Бисера Дакова
• Гл. ас. д-р Божана Филипова
• Гл. ас. д-р Борислава Иванова
• Гл. ас. д-р Боряна Владимирова
• Гл. ас. д-р Виолета Вичева
• Гл. ас. д-р Галина Георгиева
• Чл.-кор. доц. д-р Георги Господинов
• Гл. ас. д-р Диляна Радославова
• Гл. ас. д-р Елена Борисова
• Доц. д-р Иван Христов
• Гл. ас. д-р Ирина Кузидова
• Гл. ас. д-р Катерина Кокинова
• Гл. ас. д-р Мария Пилева
• Доц. д-р Мая Петрова
• Доц. д-р Мариета Гиргинова
• Гл. ас. д-р Николай Генов
• Гл. ас. д-р Николета Пътова
• Доц. д-р Нина Гагова
• Доц. д-р Радослава Станкова
• Гл. ас. д-р Свидна Михайлова
• Гл. ас. д-р Станка Петрова

Библиографи:

• Северина Ангелова
• Велислава Маринова
• Аделина Германова

ННП „РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА – БАН

РАБОТНА ПРОГРАМА

РП1: „Преглед на съществуващите ресурси“: 

РП 1.1.1. Анализ на научния и експертния капацитет в областта на българистиката.

РП 1.1.2. Изграждане на единна контактна мрежа, свързваща академичните центрове у нас с представители на българските лекторати и на действащите българистични центрове в чужбина.

РП 1.1.3. Създаване на гъвкави работни екипи от български изследователи и чуждестранни българисти за целите на изпълнението на конкретните дейности, заложени в ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Очаквани резултати по РП 1.: 

1. Проучвателска работа, създаване и провеждане на анкети, бази данни и интерактивни таблици, отразяващи ресурсите на българистиката в чужбина, с цел изграждане на адекватна основа за работата по програмата, съобразена с професионалните интереси и потребности на чуждестранните българисти и българските лектори в чужбина и с възможностите те да бъдат пълноценно удовлетворени.

2. Създаване на работна контактна мрежа и на работни екипи от учени българисти в страната и чужбина, които могат да работят в различни конфигурации по различните дейности на работната програма.

РП 2.: „Образователна дейност и обучения“.

РП 2.1. Специализации и проекти.

РП 2.1.1. Финансиране на конкурсен принцип на краткосрочни научни специализации (до 6 месеца) на успешни млади чуждестранни учени (до 10 години след завършване на магистратура) и докторанти, които да се обучават по проблеми на българистиката в Института за литература.

Очаквани резултати по РП 2.1.1.:

1. Създаване на набор от теми за специализации на млади учени, покриващи следните области: стара, възрожденска, нова и съвременна българска литература, компаративистика (българска литература – чуждестранни литератури).

2. Изготвяне на изисквания и критерии в рамките на ИЛ – БАН (публична лекция; участие в семинар, организиран в рамките на Програмата от ИЛ; публикации в издания на ИЛ; работа по изследвания; ниво на владеене на български език (широк регистър); регламент за езика на публикацията);

3. Публично обявяване на темите за специализация за всяка година;

4. Зачисляване на специализация за обучение в ИЛ по темата на изследването;

5. Научно ръководство и консултиране на млади учени специализанти при разработване на темата на изследването:

- създаване на обучителни ресурси за научно ръководство: лекционни курсове; 

- създаване на обучителни ресурси за консултантски занятия: консултантски курсове, провеждане на отделни консултации; 

- създаване на обучителни ресурси за научен българистичен семинар, чиито отделни сесии да съответстват на потребностите на младите учени специализанти;

- регулярно провеждане на семинарни сесии в съответствие с потребностите на младите учени специализанти и с тяхно участие;

- методическа помощ за провеждане на изследването;

- създаване на библиографски корпуси в помощ на специализантите.

РП 2.1.2. Финансиране на конкурсен принцип на краткосрочни пребивавания в България (до 3 месеца) на водещи и утвърдени чуждестранни българисти, които да провеждат научни изследвания (самостоятелно или съвместно с български учени) и да участват в различни форми на академичната работа на Института за литература (лекции, научен българистичен семинар, научни форуми, съвместни изследвания и др.). 

Очаквани резултати по РП 2.1.2.:

- провеждане на научни консултации при необходимост;

- създаване на научни ресурси за българистичен семинар, чиито отделни сесии да съответстват на интересите и потребностите на специализантите;

- регулярно провеждане на семинарни сесии в съответствие с интересите и потребностите на специализантите и с тяхно участие;

- създаване на библиографски корпуси в помощ на специализантите; 

РП 2.1.4. Подпомагане чрез научна литература, библиография и консултации при разработването на изследователски проекти и на индивидуални научни трудове с българистична тематика, свързани с кариерното развитие на чуждестранни учени българисти. (На конкурсен принцип.)

Очаквани резултати по РП 2.1.4.:

1. Създаване на оценителски екипи;

2. Провеждане на консултации;

3. Създаване на библиографски корпуси в помощ на чуждестранните българисти;

4. Сканиране на печатни материали (книги, периодика, архиви и др.)

РП 2.2. Образование и обучение

РП 2.2.2. Разработване на дигитални образователни и изследователски програми за дистанционно обучение на чуждестранни студенти и докторанти българисти в академични мрежи и чрез отворени платформи.

Очаквани резултати по РП 2.2.2.:

1. Изготвяне на образователни курсове за онлайн обучение: 

- Основна програма: стара, възрожденска, нова и съвременна българска литература;

- Допълнителни профили: балканистика, славистика;

2. Организиране на дигитални лектории и публични дискусии;

3. Въвеждане на дигитални ресурси на платформата „Българистика“;

4. Създаване на дигитални образователни помагала;

5. Създаване на образователен филм;

6. Създаване на тестове за проверка на знанията;

7. Издаване на сертификати.

РП 2.2.3. Организиране и провеждане на тематични обучения и специализирани семинари за чуждестранни българисти, вкл. за повишаване на компетенциите и за осъвременяване на знания и умения по превод от български на чужди езици.

Очаквани резултати по РП 2.2.3.:

1. Подготовка на обучителни ресурси (лекции, презентации, материали за дискусия) за провеждане на 1 семинар и 1 работилница на тема „Художествена литература и превод“ в България. 

2. Организиране и провеждане на семинар и работилница „Художествена литература и превод“ в България – юни 2023.

РП 3.: „Дигитални ресурси“.

РП 3.1. Създаване и надграждане на дигитални ресурси за обучение, тестване и сертифициране на знания и умения.

РП 3. 2. Създаване на нови и надграждане на съществуващи дигитални ресурси за обучение. Онлайн представяне на ресурсите.

РП 3.2.2. Публикуване в портала на резултати от научни изследвания – публикации, научни сборници и монографични трудове с българистична тематика на български и чуждестранни учени (в оригинал и/или в превод).

Очаквани резултати по РП 3.1. и 3.2.:

1. Подготовка на научни българистични изследвания на български учени (статии, студии, монографии, сборници) за публикуване в портал „Българистика“;

2. Подготовка на научни българистични изследвания на чуждестранни учени (статии, студии, монографии, сборници) за публикуване в портал „Българистика“;

3. Създаване на научни българистични изследвания на чуждестранни учени (статии, студии, монографии, сборници);

4. Публикуване в портал „Българистика“ на българистични изследвания на български и чуждестранни учени.

РП 3.3. Изграждане на бази данни.

РП 3.3.1. Изграждане на база данни с ресурси, вкл. с интегриране на съществуващи ресурси за: преводи на български автори, публикации, научни сборници и монографии с българистична тематика на чужди езици. 

Очаквани резултати по РП 3.3.1.:

1. Проучване на преводи на български автори на художествена литература на други езици;

2. Проучване на научни публикации на българистична (вкл. съпоставителна) тематика на чужди езици; 

3. Създаване на концепция за съдържанието и структурата на базата данни с преводи на български автори на художествена литература на чужди езици;

4. Създаване на концепция за съдържанието и структурата на базата данни с научни публикации на българистична, вкл. съпоставителна, тематика на чужди езици;

5. Постъпателно попълване на раздел на портала „Българистика“ със съществуващи и нови преводи на български автори на художествена литература на други езици; 

6. Постъпателно попълване на раздел на портала „Българистика“ с научни публикации на българистична, вкл. съпоставителна, тематика на чужди езици.

РП 4. Научни и научноприложни форуми.

РП 4.2. Организиране на тематични събития (работилници, семинари, школи) за студенти, докторанти, млади учени и специализанти по българистика.

Очаквани резултати по РП 4.2.: 

1. Проучване на интересите на чуждестранните българисти с цел подготовка на научен българистичен семинар за нуждите на специализантите на ИЛ по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката зад граница“ 

2. Организиране на научен българистичен семинар за нуждите на чуждестранните специализанти на ИЛ.

3. Подготовка на обучителни ресурси за научен българистичен семинар за нуждите на чуждестранните специализанти на ИЛ.

РП 4.4. Изработване на Годишен културен календар (ежегодно) с българистична тематика и подготовка на тематични изложби и събития.

Очаквани резултати по РП 4.4.

1. Подаване на информация за Годишния календар; 

2. Създаване на дигитална изложба.

Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“
ОБЯВА ЗА СПЕЦИАЛИЗАЦИИ НА МЛАДИ ЧУЖДЕСТРАННИ БЪЛГАРИСТИ

Българската академия на науките, Софийският, Пловдивският, Великотърновският, Югозападният и Шуменският университет обявяват краткосрочни (от 2 до 4 месеца) специализации за млади чуждестранни българисти при следните условия:
   1. Право да кандидатства за специализация по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ има всеки млад чуждестранен българист (магистър, докторант, постдокторант), който работи по българистична проблематика в областта на езика, литературата, историята и културата. 
   2. Срокът на специализацията е от 2 до 4 месеца.
   3. Институцията, избрана за специализация, осигурява научно ръководство за работа по изследователска тема, методическа помощ, консултации с други преподаватели и изследователи. Предложените теми от институциите може да видите ТУК.
   4. Всеки кандидат попълва формуляр за кандидатстване  и на посочения във формуляра електронен адрес (имейл) изпраща прикачени файлове, обозначени с имената му: автобиография (CV – европейски стандарт), мотивационно писмо (свободен текст до 2 стандартни страници или 3600 знака), препоръка от месторабота или научен ръководител (ако има такава, 1 стр.), документи с друга информация за постигнати резултати в областта на българистиката.
   5. Всеки одобрен специализант представя план на специализацията, в който се включват самостоятелна работа, консултации, обучителни курсове (по избор). В края на специализацията се представя отчет до научния ръководител. 
   6. Месечната стипендия е 1000 лв. 
   7. Приемащата институция подпомага настаняването на специализанта.
   8. Пътните средства са за сметка на специализанта.
   9. Периодът за специализация се посочва във  формуляра за кандидатстване.
   10. Всяка приемаща институция осъществява комуникация с одобрения специализант чрез посочено в обратната кореспонденция контактно лице.
   11. Срокове за кандидатстване:
(1. сесия)
- 1 април 2023 г. – краен срок за подаване на заявления 
- 20 април 2023 г. – публично обявяване на одобрените специализанти
(2. сесия)
- 1 октомври 2023 г. – краен срок за подаване на заявления 
- 20 октомври 2023 г. – публично обявяване на одобрените специализанти

Изпълнителен съвет на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА 

„РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“
 

КОНКУРС ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ПРИ ИЗДАВАНЕТО НА ПЪРВА МОНОГРАФИЯ, ПОСВЕТЕНА НА БЪЛГАРИСТИЧНА ПРОБЛЕМАТИКА

Първа сесия

ОБЯВЛЕНИЕ

В рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката се обявява конкурс за подпомагане на чуждестранни млади изследователи за издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика. 

1. Условия за кандидатстване

2. Право да кандидатстват имат млади учени (т.е. изследователи до 10 години след получаването на първа магистърска степен) и постдокторанти (т.е. учени, придобили образователна и научна степен „доктор“, но не повече от 5 години след придобиването ѝ).

3. Младите изследователи могат да участват в конкурса с монографичен труд, който отговаря на следните условия:

4. Българистичната проблематика е основен фокус на предложения труд.

5. Изданието ще е първа издадена монография на младия учен.

6. До конкурса се допускат трудове, публикувани на друг език, при условие че изданието е осъществено в рамките на последните три години от датата на обявяване на конкурса.

Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ финансира публикуването на одобрените трудове в българско академично издателство. При необходимост могат допълнително да се финансират преводът на български език и специфичните редакторски дейности, свързани с българското издание, както и краткосрочно пребиваване на младия изследовател в България по повод на подготовката и/ или популяризирането на реализираното издание.

1. Процедура за кандидатстване

Кандидатите изпращат по електронна поща:

1. Заявление за участие (свободен текст).

2. Биографична справка.

3. Текста на монографичния труд в PDF формат.

4. Кандидатурата на труд, който не е защитен в рамките на докторска процедура, трябва да включва две рецензии на утвърдени учени в съответната област. 

5. Ако трудът е разработен на друг език, на български език се предоставят:

   1. Съдържанието на труда.

   2. Подробна анотация на труда (до 11000 знака с интервалите).

   3. При незащитени трудове преводът на двете рецензии на български език.

6. По свое усмотрение кандидатът може да добави материали, свързани с научното обсъждане на труда (публикувани отзиви и рецензии; препоръки на утвърдени учени и др.).

КРАЕН СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА КАНДИДАТУРИ: 10.04 2023 г., 20.00 часа.

Е-mail: consortium.nnpbg@gmail.com 

В срок от два месеца след приключването на конкурса комисията към Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ обявява публично резултатите от проведения конкурс.

Специализанти утвърдени учени 

по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ 

в Института за литература – БАН за 2023 г.

1. Д-р Якуб Микулецки, Чехия, юни и юли 2023

2. Проф. Дейвид Бирнбаум, САЩ, септември – октомври 2023

1. Росица Митрева де Зулли – 2 месеца, октомври и ноември 2024. Научен ръководител – доц. д-р Елка Димитрова.

2. Пьотър Мищела – 1 месец, 02.09. – 01.10. 2024. Научен ръководител – доц. д-р Мариета Гиргинова.

3. Мария Кукуяни – 1 месец, 12.08. – 08.09.2024. Научен ръководител – гл.ас. д-р Борислава Иванова.

4. Даниар Муталъп – 1 месец, октомври 2024. Научен ръководител проф. дн Анисава Милтенова.

5. Александра Иванович – 1 месец, 08.09. – 13.10. 2024, научен ръководител – доц. д-р Нина Гагова. 

6. Алекса Караджич – 1 месец и половина, 13.10. – 27.11.2024, научен ръководител – доц. д-р Нина Гагова. 

Институт за литература – БАН 

Теми за специализации за млади учени и докторанти

1. „Споделеното литературно пространство на Балканското средновековие“.

2. „Герои и героика в представите на/за Българското възраждане“.

3. „Образи на другите култури в българската литература от Освобождението до наши дни“
 

Специализанти млади учени и докторанти 

по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ 

в Института за литература – БАН за 2023 г.

1. Росица Митрева де Зулли – Австрия; 22 май – 22 юни 2023 г.
2. Пьотър Мищела – Полша; 03 юни – 04 август 2023 г.
3. Данияр Муталъп – Румъния; септември – декември 2023 г.
4. Амбър Веселинова Иванов – Белгия; 17.07. – 20.10.2023 г.
5. Ирена Плаович – Сърбия; 01.09. – 15.10.2023 г.

1. Проф. д-р Хюсеин Мевсим (Анкарски университет, Турция) – 3 месеца, 23.06.2024 – 23.09.2024. Тема на проекта: „Българско-турски литературни връзки“. 
2. Н.с. д-р Якуб Микулецки (Славянски институт, ЧАН, Чехия) – 1 месец, юли 2024. Тема на проекта: „Българската емигрантска литература (1944 – 1989)“, подготовка на монография.
3. Доц. д-р Хенрике Шмит – 1 месец, септември 2024, тема на проекта: „Ранните литературоведски статии на Юлия Кръстева (преди заминаването й за Франция)“.

I. Млади учени и докторанти:

1. Росица Митрева де Зулли – Австрия, докторант във Виенския университет

• Срок на специализацията: 22 май – 22 юни 2023 г.
• Научен ръководител – доц. д-р Елка Димитрова
• Тематично поле: „Образи на другите култури в българската литература от Освобождението до наши дни“
• Тема на проекта: „Ямболският авангардизъм в диалог с италианския футуризъм“

2. Д-р Пьотър Мищела – Полша, постдокторант в Института за литературни изследвания при Полската академия на науките

• Срок на специализацията: 3 юни – 4 август 2023 г.
• Научен ръководител – доц. д-р Мариета Гиргинова
• Тематично поле: „Образи на другите култури в българската литература от Освобождението до наши дни“
• Тема на проекта: „Полско-българските литературни връзки в периода на соцреализма“

3. Д-р Амбър Веселинова Иванов – Белгия, Гентски университет

• Срок на специализацията: 17 юли – 20 октомври 2023 г.
• Научен ръководител – доц. д-р Мая Петрова
• Тематично поле: „Споделеното историческо и литературно пространство на Балканите от Средновековието до днес“
• Тема на проекта: „Света Текла и чудесата ѝ в православната славянска средновековна традиция: текстологичен и културно-исторически анализ“

4. Д-р Ирена Плаович – Сърбия, Белградски университет

• Срок на специализацията: 1 септември – 15 октомври 2023 г.
• Научен ръководител – доц. д-р Нина Гагова
• Тематично поле: „Споделеното историческо и литературно пространство на Балканите от Средновековието до днес“
• Тема на проекта: „Словата на Григорий Цамблак: топоси и риторически стратегии“

5. Даниар Муталап – Румъния, докторант в Института по лингвистика „Йоргу Йордан Ал. Росети“, Румънска академия на науките 

• Срок на специализацията: 18 септември – 22 декември 2023 г.
• Научен ръководител – проф. дн Анисава Милтенова
• Тематично поле: „Споделеното литературно пространство на Балканското средновековие“
• Тема на проекта: „Аскетическите сборници от монашеския кръг на Паисий Величковски, съхранявани в българските библиотеки“

II. Утвърдени учени:

1. Д-р Якуб Микулецки – Чехия, научен сътрудник в Славянския институт при Чешката академия на науките

• Срок на академичното пребиваване: 1 юни – 31 юли 2023
• Тематично поле: „Образи на другите култури в българската литература от Освобождението до наши дни“
• Тема на проекта: „Българската емигрантска литература (1944 – 1989)“

1. Росица Митрева де Зулли – 2 месеца, октомври и ноември 2024. Научен ръководител – доц. д-р Елка Димитрова.

2. Пьотър Мищела – 1 месец, септември 2024. Научен ръководител – доц. д-р Мариета Гиргинова.

3. Мария Кукуяни – 1 месец, 05.08. – 05.09.2024. Научен ръководител – гл.ас. д-р Борислава Иванова.

4. Даниар Муталъп – 1 месец, октомври 2024. Научен ръководител проф. дн Анисава Милтенова.

5. Александра Иванович – 1 месец и половина, 02.09. – 13.10. 2024, научен ръководител – доц. д-р Нина Гагова. 

6. Алекса Караджич – 1 месец и половина, септември – октомври 2024. Научен ръководител – доц. д-р Нина Гагова. 

Академично пребиваване на утвърдени учени в Института за литература при БАН по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

1. Проф. д-р Хюсеин Мевсим (Анкарски университет, Турция) – 3 месеца, 23.06.2024 – 23.09.2024. Тема на проекта: „Българско-турски литературни връзки“. 

2. Н.с. д-р Якуб Микулецки (Славянски институт, ЧАН, Чехия) – 1 месец, юли 2024. Тема на проекта: „Българската емигрантска литература (1944 – 1989)“, подготовка на монография.

3. Доц. д-р Хенрике Шмит – 1 месец, септември 2024, тема на проекта: „Ранните литературоведски статии на Юлия Кръстева (преди заминаването й за Франция)“.

Семинар и работилница „Художествена литература и превод“

7 – 9 юни, Институт за литература – БАН 

в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Събитието събира преводачи българисти от различни страни и учени от Института за литература към БАН. Целта е да представят работата си, да обменят идеи, да работят заедно върху специфични проблеми на художествения превод. 

Това би допринесло както за професионалното развитие на участниците, така и за създаването на контакти, и за популяризирането на българистиката в чужбина, а съвсем не на последно място – и за разширяването на кръга превеждани книги от български автори.

Събитието е отворено за широка публика от специалисти българисти (от страната и чужбина), преводачи и интересуващи се от проблематиката.

Участници: 

• Джорджа Спадони (Италия)
• Еухенио Лопес Ариасу (Аржентина)
• Ясмин Дегенхарт (Австрия)
• Ясмина Йованович (Сърбия)
• Сакип Сюлейманоглу (Турция)
• Мария Кукуяни (Гърция)
• Якуб Микулецки (Чехия)
• Пьотър Мищела (Полша)
• Росица Митрева де Зули (Австрия)
• Георги Господинов
• Свидна Михайлова 
• Виолета Вичева
• Борислава Иванова
• Елка Димитрова и др.

Международен семинар с работилница на тема „Преводачи и изследователи за превода: поезия и проза от България в чужд културен контекст“

ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

10 септември 2024 г.

Институт за литература – БАН

На 10 септември 2024 г. в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН, Институтът за литература към БАН организира международен семинар с работилница за художествена литература и превод (с научно-образователен и приложен модул).

В събитието ще участват чуждестранни българисти и преводачи от пет страни, представящи пет различни езикови култури, а някои от тях и билингвисти. Участниците в семинара ще разгледат различни аспекти на превода на художествена литература: теория, рецепция и практика.

Чуждестранни участници: Хюсеин Мевсим (Турция), Мария Кукуяни (Гърция), Марко Видал (Испания), Амбър Иванов (Белгия/България). 

От българска страна ще участват: Азиз Таш, Елка Димитрова, Свидна Михайлова, Божана Филипова, Виолета Вичева, Борислава Иванова и др. 

Семинар „Преводачи и изследователи за превода: поезия и проза от България в чужд културен контекст“

ПРОГРАМА

Вторник, 10 септември 2024

Институт за литература, Лаборатория за литература, девети етаж

11:00 Доц. д-р Пенка Ватова, директор на Института за литература при БАН – Откриване на семинара.

11:15 Доц. д-р Елка Димитрова, зам.-дир. на ИЛ – БАН и координатор на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ – Встъпителни думи.

Първи панел

Модератор – Виолета Вичева

11:30 Свидна Михайлова (ИЛ – БАН) – Между смисъла, формата и чувството. Два испански превода на Ботевата поезия.

11:45 Хюсеин Мевсим, Турция (Анкарски университет) – Между аферим и бошлаф: преводите на Алеко Константинов на турски език.

12:00 Азиз Назми Шакир–Таш, България (СУ) – За ползите и вредата от владеенето на арабски при художествени преводи от български на турски език. 

12:15 Дискусия.

12:30 Кафе пауза

Втори панел

12:45 Мария Кукуяни, Гърция (Тракийски университет “Демокрит”) – Превод на гръцки език на няколко стихотворения на Димчо Дебелянов

13:00 Божана Филипова, България (ИЛ – БАН) – За (не)преводимостта на няколко Яворови стихотворения.

13:15 Марко Видал, Испания (La Tortuga Búlgara) – Превод и рецепция на българска поезия в Испания.

13:30 Амбер Иванов, Белгия/България (ИЛ – БАН) – Българска литература в нидерландски превод: днешна обстановка и предизвикателства.

13:45 Дискусия.

Закриване на научно-образователния модул на семинара.

Работилница „Да превеждаш между съседи. Разговор между преводачите Хюсеин Мевсим и Азиз Таш“

Начален час 15:00 часа 

Модератор: Борислава Иванова

Дискутанти: участниците в семинара, екип от ИЛ – БАН и всеки с интерес към превода

ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Международен научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература на тема: „Българският модернизъм в диалог със световния“

21 юни 2023 г. (сряда)

Институт за литература – БАН, Малък салон
 

На 21 юни 2023 г. (сряда) от 11 ч. Институтът за литература към БАН организира международен научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература на тема: „Българският модернизъм в диалог със световния“. 

Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН.

Семинарът се състои от две части. Първата е структурирана около проблематиката на българския литературен модернизъм и неговите връзки със света. Център на тази част е изследователската работа на специализантката на ИЛ по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ Росица Митрева де Зулли (докторант във Виенския университет). Темата на специализантския й проект е: „Ямболският авангардизъм в диалог с италианския футуризъм“, а конкретната публична лекция с презентация е озаглавена „Цанг тумб тууум“ и българският аероплан: истинската история“. В първата част участват с доклади и специализантът по ННП „Българистика“ д-р Пьотър Мищела (постдокторант в Институт за литературни изследвания при Полската академия на науките), и доц. д-р Иван Христов (ИЛ – БАН).

Втората част на семинара е структурирана по-общо, тъй като нейната цел е да бъдат обменени идеи и да се създадат контакти между специализанти по Програмата и изследователи от Института за литература. Затова тук акцентът е представяне на теми и изследвания от различни сфери на литературната българистика. С доклади във втората част участват: гл. ас. д-р Николета Пътова (ИЛ – БАН), д-р Мария Пилева (ИЛ – БАН), н.с. д-р Якуб Микулецки (Славянски институт при Чешката академия на науките, специализант в ИЛ по ННП „Българистика“), гл. ас. д-р Анна Алексиева (ИЛ – БАН), доц. д-р Елка Димитрова (ИЛ – БАН).

ПРОГРАМА

Сряда, 21 юни 2023

Институт за литература, Малък салон, партер

11:00 Откриване на семинара – доц. д-р Елка Димитрова, зам.-дир. на ИЛ – БАН, координатор на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ за ИЛ
 

Първи част

Модератор – Елка Димитрова

11:05 Росица Митрева де Зулли (Виенски университет) – „Цанг тумб тууум“ и българският аероплан: истинската история“ (публична лекция)

11: 35 Пьотър Мищела (Институт за литературни изследвания при ПАН) – „Драмите на Станислав Пшибишевски на българските сцени. 1905 – 1937“

11:50 Иван Христов (ИЛ) – „Социални трансформации и идеологии на модернизма в България през ХХ в.“

12:05 Дискусия

12:20 Кафе пауза

Втора част

Модератор – Анна Алексиева

12: 30 Николета Пътова (ИЛ) – „Проблемът „свое – чуждо“ във възрожденската драма и театър“

12:45 Мария Пилева (ИЛ) – „Библейски образи и мотиви в белетристиката на Иван Вазов“

13:00 Якуб Микулецки (Славянски институт при ЧАН) – „Чий е Той? Образът на Христо Ботев в българската емигрантска литература след 1944 г.“

13:15 Анна Алексиева (ИЛ) „Христо Ботев в социалистическия героичен пантеон“

13:30 Елка Димитрова (ИЛ) „Острови на неблажените“ – амбивалентности на неблаженството“

13:45 Дискусия

14:00 Закриване на семинара
 

В дискусиите са поканени да участват всички присъстващи.

Събитието е с отворен достъп.

ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Международен научно-образователен семинар по стара българска литература на тема: „Взаимоотношения между балканските литератури: модели и трансформации“

3 октомври 2023 г. (вторник)

Институт за литература – БАН, Голям салон

На 3 октомври 2023 г. (вторник) от 10.30 ч. Институтът за литература към БАН организира международен научно-образователен семинар по стара българска литература на тема: „Взаимоотношения между балканските литератури: модели и трансформации“.

Семинарът се организира в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН. Той има за цел да  бъдат обменени идеи и създадени трайни контакти между младите чуждестранни специализанти, гости на Секция „Стара българска литература“, и български палеослависти. В дискусиите ще се направи опит да се потърсят общите корени на балканската книжовност и да се очертаят границите на споделеното литературно пространство на Балканското средновековие. 

Участие в Семинара ще вземат д-р Амбър Иванов (Белгия), д-р Ирена Плаович (Сърбия) и Даниар Муталъп (Румъния), които ще запознаят присъстващите с някои от досегашните си търсения и постижения. В обсъжданията на изнесените от тях лекции са поканени да се включат учени, работещи върху близка проблематика, както от Института за литература, така и от други български научни институции. Свои изследвания ще представят също проф. Анисава Милтенова, доц. Нина Гагова, гл. ас. Диляна Радославова и гл. ас. Ирина Кузидова. Доц. Мая Петрова ще запознае гостите с някои от дигиталните ресурси в областта на медиевистиката, разработени през последните години в Института за литература.

Работните езици на Семинара са английски и български.

Международен научно-образователен семинар по стара българска литература  

Взаимоотношения между балканските литератури:

модели и трансформации

Mutual relations among Balkan literatures: models and transformations

Program / ПРОГРАМА

Wednesday, October 3rd, 2023 / Сряда, 3 октомври 2023 г.

Институт за литература, Голям салон, партер

Откриване на семинара / Opening session

10.30: Доц. д-р Елка Димитрова, зам.-дир. на ИЛ – БАН, координатор на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ за ИЛ

10.45:Проф. дфн Анисава Милтенова, дългогодишен председател на Съвета за чуждестранна българистика

Първо заседание

Модератор – проф. Анисава Милтенова

11.00-11.20: Amber Ivanov (Belgium). The Passio Theclae in its first Old Church Slavonic translation: the text-critical discovery of a redactional process / Първият старобългарски превод на Мъчението на св. Текла: текст-критически доказателства за процеса на редактиране

Дискусия

11.30-11.50: Irena Plaović. RhetoricalInterpretationsof South SlavicMedieval Literature / Риторически интерпретации в средновековната южнославянска литература

Дискусия

12:00-12.20: Daniar Mutalâp: Reading practices and ascetical miscellanies from Paisius Velichkovsky's monastic community / Читателски практики и аскетични сборници в монашеската общност на Паисий Величковски

Дискусия

12.30-14.30: Обедна почивка / Lunch break

Вторo заседание

Модератор – проф. А. Стойкова

14:30 Анисава Милтенова (ИЛ). Slavonic Translations of Enarratio in Prophetam Isaiam in monastic miscellanies / Славянските преводи на Enarratio in Prophetam Isaiam в монашеските сборници. 

14:50 Нина Гагова (ИЛ). New Translations of Biblical Commented Books in South Slavic 14th and 15th centuries / Нови преводи на библейски книги с коментари сред южните славяни през XIV и XV в. 

15:10 Ирина Кузидова (ИЛ). Dissemination of the Slavic Dietary Calendars in the Middle Ages / Разпространение на славянските диететикони през Средновековието.

15:30 Диляна Радославова (ИЛ). Thesauros of Damaskenos Stoudites and transformations in Bulgarian literary repertoire in the late 16th – early 18th centuries / Съкровище на Дамаскин Студит и промените в българския литературен репертоар от края на XVI до началото на XVIII в.

15:50 Мая Петрова (ИЛ). How to use some of the electronic resources for Palaeoslavic studies, developed in the Institute of literature / Как да използваме някои от палеославистичните дигитални ресурси, разработени в Института за литература? 

Дискусия

Събитието е с отворен достъп.

ПУБЛИЧНИ ЛЕКЦИИ НА НА Д-Р Амбър Иванов (Белгия) И Д-Р Ирена Плаович (Сърбия), СПЕЦИАЛИЗАНТИ НА ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БАН ПО ННП "РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА" 

13 октомври 2023 г., петък, Голям салон на Института за литература

14 ч. Д-р Амбър Иванов: Разказите за чудеса според Мъчението на св. Текла от текст-критическа гледна точка: предварителни хипотези и текущи предизвикателства 

Дискусия

15 ч. Д-р Ирена Плаович: "Мартирски репертоар" Григорија Цамблака: реторика и коментари

Дискусия

Събитието е с отворен достъп.

„МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРИТЕ“ 

11.07.2024 (четвъртък) от 12:30 ч.

Институт за литература – БАН, ет. 9, конферентна зала

Участници: проф. д-р Хюсеин Мевсим (Анкарски университет, Турция), н.с. д-р Якуб Микулецки (Славянски институт – Чешка академия на науките, Чехия), доц. д-р Георги Господинов и доц. д-р Елка Димитрова (ИЛ – БАН), учени от Института за литература 

Програма:

1. Представяне на проекта на н.с. д-р Якуб Микулецки „Българската емигрантска литература (1944 – 1989)“. Публична лекция.

2. Представяне на проекта на проф. д-р Хюсеин Мевсим „Българско-турски литературни връзки“. Публична лекция.

3. Представяне на работата по проекта на ИЛ – БАН „Острови на неблажените“ и обсъждане на две негови теми: „Етническият остров“ и „Емигрантският остров“ (Елка Димитрова, Георги Господинов, Хюсеин Мевсим, Якуб Микулецки).

Проф. д-р Хюсеин Мевсим и н.с. д-р Якуб Микулецки са утвърдени учени на академично пребиваване в Института за литература по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Публична лекция на Росица Митрева де Зулли на тема:

Българският литературен модернизъм и феноменът non finito. Закодираните подсюжети в Славейковия „Микеланджело“

по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Дискусия в научно-образователен семинар по ННП „Българистика“

14.11.2024 (четвъртък) от 13:00 ч.

Институт за литература при БАН, бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, ет. 9, Конферентна зала

                Лекцията представя работата на Росица Митрева де Зулли, докторант във Виенския университет, по специализантски проект в Института за литература – БАН в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Научен ръководител – доц. д-р Елка Димитрова, ИЛ – БАН.

Представяне на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ пред преводачи, студенти и учени българисти в Белградския университет. Доц. д-р Елка Димитрова, Институт за литература, 29.04.2023

Представяне на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ пред студенти и учени българисти във Виенския университет. Доц. д-р Елка Димитрова, Институт за литература, 29.06.2023

Българската академия на науките, Софийският, Пловдивският, Великотърновският, Югозападният и Шуменският университет обявяват краткосрочни (от 2 до 4 месеца) специализации за млади чуждестранни българисти при следните условия:

1. Право да кандидатства за специализация по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ има всеки млад чуждестранен българист (магистър, докторант, постдокторант), който работи по българистична проблематика в областта на езика, литературата, историята и културата.

2. Срокът на специализацията е от 2 до 4 месеца.

3. Институцията, избрана за специализация, осигурява научно ръководство за работа по изследователска тема, методическа помощ, консултации с други преподаватели и изследователи. Предложените теми от институциите може да видите ТУК.

4. Всеки кандидат попълва формуляр за кандидатстване  и на посочения във формуляра електронен адрес (имейл) изпраща прикачени файлове, обозначени с имената му: автобиография (CV – европейски стандарт), мотивационно писмо (свободен текст до 2 стандартни страници или 3600 знака), препоръка от месторабота или научен ръководител (ако има такава, 1 стр.), документи с друга информация за постигнати резултати в областта на българистиката.

5. Всеки одобрен специализант представя план на специализацията, в който се включват самостоятелна работа, консултации, обучителни курсове (по избор). В края на специализацията се представя отчет до научния ръководител.

6. Месечната стипендия е в размер до 2500 лв.

7. Приемащата институция подпомага настаняването на специализанта.

8. Пътните средства са за сметка на специализанта.

9. Периодът за специализация се посочва във  формуляра за кандидатстване.

10. Всяка приемаща институция осъществява комуникация с одобрения специализант чрез посочено в обратната кореспонденция контактно лице.

11. Срокове за кандидатстване:

- 10 май 2024 г. – краен срок за подаване на заявления

- 20 май 2024 г. – публично обявяване на одобрените специализанти

Изпълнителен съвет на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

ОБЯВЛЕНИЕ

В рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" на Министерството на образованието и науката се обявява конкурс за подпомагане на чуждестранни млади изследователи за издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика.

I. Условия за кандидатстване

1. Право да кандидатстват имат млади учени, защитили докторска степен, които до момента на кандидатстването нямат издадена монография.

2. Младите изследователи могат да участват в конкурса с монографичен труд, който отговаря на следните условия:

2.1. Българистичната проблематика е основен фокус на предложения труд.

2.2. Монографията е разработена на български език.

2.3. До конкурса се допускат първи монографии, вече публикувани на друг език, при условие че изданието е осъществено в рамките на последните пет години от датата на обявяване на конкурса.

Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" финансира публикуването на одобрените трудове в българско академично издателство. При необходимост могат допълнително да се финансират преводът на български език и специфичните редакторски дейности, свързани с българското издание, както и краткосрочно пребиваване на младия изследовател в България по повод на подготовката и/ или популяризирането на реализираното издание.

II. Процедура за кандидатстване

Кандидатите изпращат по електронна поща:

1. Заявление за участие (свободен текст с уточнение за екипа на ННПБ, с който авторът би желал да работи по издаването на монографията му).

2.    Биографична справка.

3.    Текста на монографичния труд в РОР формат.

4.    Кандидатурата на труд, който не е защитен в рамките на докторска процедура, трябва да включва две рецензии на утвърдени учени в съответната област.

5.    Ако трудът е разработен на друг език, на български език се предоставят:

5.1    Съдържанието на труда.

5.2    Подробна анотация на труда (до 11000 знака с интервалите).

5.3    При незащитени трудове преводът на двете рецензии на български език.

6.    Кандидатът би могъл да добави материали, свързани с научното обсъждане на труда (публикувани отзиви и рецензии; препоръки на утвърдени учени, получени награди и др.).

СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА КАНДИДАТУРИ: ПОСТОЯНЕН

Е-mail: bulgarianstudiesnp@gmail.com

Кандидатурите се разглеждат два пъти годишно на заседания на комисията към Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина", след което резултатите от конкурса се обявяват публично.

В рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и на планираната по Програмата дейност „Краткосрочни специализации на чуждестранни българисти (млади учени и докторанти)“ Институтът за литература при БАН зачисли д-р Пьотър Мищела, постдокторант в Института за литературни изследвания при Полската академия на науките, на двумесечна специализация в тематичната област „Образи на другите култури в българската литература от Освобождението до наши дни“. В рамките на специализацията д-р Мищела ще подготви публична лекция и публикация по темата на изследването си.

• Период на специализацията: 3 юни – 4 август 2023.
• Заповед за зачисляване № 214/29.05.2023.
• Договор №  215/29.05.2023.

В рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и на планираната по Програмата дейност „Финансиране на конкурсен принцип на краткосрочни пребивавания в България на водещи и утвърдени чуждестранни българисти, които да провеждат научни изследвания и да участват в академичната работа на Института за литература“, Институтът за литература към БАН зачисли д-р Якуб Микулецки, научен сътрудник в Славянския институт при Чешката академия на науките, на двумесечно академично пребиваване в ИЛ за работа по проект „Българската емигрантска литература (1944 – 1989)“.

В рамките на специализацията си д-р Микулецки ще събира материали по темата за българската емигрантска литература, ще работи върху ръкописа на подготвяната от него монография, в която разглежда специфичната поетика на емигрантската литература (проза, поезия, мемоаристика), публикувана в западния свят, и ще изнесе публична лекция по темата на изследването си. Извън тази академична програма той ще представи работата си на семинари, организирани от ИЛ – БАН. 

• Период на пребиваването: 1 юни – 31 юли 2023 г. 
• Заповед за зачисляване № 209/26.05.2023
• Договор № 210/26.05.2023

КОНКУРС ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ПРИ ИЗДАВАНЕТО НА ПЪРВА МОНОГРАФИЯ, ПОСВЕТЕНА НА БЪЛГАРИСТИЧНА ПРОБЛЕМАТИКА

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА 

„РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“

КОНКУРС ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ПРИ ИЗДАВАНЕТО НА ПЪРВА МОНОГРАФИЯ, ПОСВЕТЕНА НА БЪЛГАРИСТИЧНА ПРОБЛЕМАТИКА

Първа сесия 
 

ОБЯВЛЕНИЕ

В рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката се обявява конкурс за подпомагане на чуждестранни млади изследователи за издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика. 

1. Условия за кандидатстване

2. Право да кандидатстват имат млади учени (т.е. изследователи до 10 години след получаването на първа магистърска степен) и постдокторанти (т.е. учени, придобили образователна и научна степен „доктор“, но не повече от 5 години след придобиването ѝ).

3. Младите изследователи могат да участват в конкурса с монографичен труд, който отговаря на следните условия:

4. Българистичната проблематика е основен фокус на предложения труд.

5. Изданието ще е първа издадена монография на младия учен.

6. До конкурса се допускат трудове, публикувани на друг език, при условие че изданието е осъществено в рамките на последните три години от датата на обявяване на конкурса.

Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ финансира публикуването на одобрените трудове в българско академично издателство. При необходимост могат допълнително да се финансират преводът на български език и специфичните редакторски дейности, свързани с българското издание, както и краткосрочно пребиваване на младия изследовател в България по повод на подготовката и/ или популяризирането на реализираното издание.

1. Процедура за кандидатстване

Кандидатите изпращат по електронна поща:

1. Заявление за участие (свободен текст).

2. Биографична справка.

3. Текста на монографичния труд в PDF формат.

4. Кандидатурата на труд, който не е защитен в рамките на докторска процедура, трябва да включва две рецензии на утвърдени учени в съответната област. 

5. Ако трудът е разработен на друг език, на български език се предоставят:

   1. Съдържанието на труда.

   2. Подробна анотация на труда (до 11000 знака с интервалите).

   3. При незащитени трудове преводът на двете рецензии на български език.

6. По свое усмотрение кандидатът може да добави материали, свързани с научното обсъждане на труда (публикувани отзиви и рецензии; препоръки на утвърдени учени и др.).

КРАЕН СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА КАНДИДАТУРИ: 10.04 2023 г., 20.00 часа.

Е-mail: consortium.nnpbg@gmail.com 

В срок от два месеца след приключването на конкурса комисията към Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ обявява публично резултатите от проведения конкурс.

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“ ОБЯВА ЗА СПЕЦИАЛИЗАЦИИ НА МЛАДИ ЧУЖДЕСТРАННИ БЪЛГАРИСТИ

Българската академия на науките, Софийският, Пловдивският, Великотърновският, Югозападният и Шуменският университет обявяват краткосрочни (от 2 до 4 месеца) специализации за млади чуждестранни българисти при следните условия:

1. Право да кандидатства за специализация по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ има всеки млад чуждестранен българист (магистър, докторант, постдокторант), който работи по българистична проблематика в областта на езика, литературата, историята и културата. 
2. Срокът на специализацията е от 2 до 4 месеца.
3. Институцията, избрана за специализация, осигурява научно ръководство за работа по изследователска тема, методическа помощ, консултации с други преподаватели и изследователи. Предложените теми от институциите може да видите ТУК.
4. Всеки кандидат попълва формуляр за кандидатстване и на посочения във формуляра електронен адрес (имейл) изпраща прикачени файлове, обозначени с имената му: автобиография (CV – европейски стандарт), мотивационно писмо (свободен текст до 2 стандартни страници или 3600 знака), препоръка от месторабота или научен ръководител (ако има такава, 1 стр.), документи с друга информация за постигнати резултати в областта на българистиката.
5. Всеки одобрен специализант представя план на специализацията, в който се включват самостоятелна работа, консултации, обучителни курсове (по избор). В края на специализацията се представя отчет до научния ръководител. 
6. Месечната стипендия е 1000 лв. 
7. Приемащата институция подпомага настаняването на специализанта.
8. Пътните средства са за сметка на специализанта.
9. Периодът за специализация се посочва във формуляра за кандидатстване.
10. Всяка приемаща институция осъществява комуникация с одобрения специализант чрез посочено в обратната кореспонденция контактно лице.
11. Срокове за кандидатстване:

(1. сесия)

- 1 април 2023 г. – краен срок за подаване на заявления 

- 20 април 2023 г. – публично обявяване на одобрените специализанти

(2. сесия)

- 1 октомври 2023 г. – краен срок за подаване на заявления 

- 20 октомври 2023 г. – публично обявяване на одобрените специализанти

Изпълнителен съвет на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

В рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и на планираната по Програмата дейност „Краткосрочни специализации на чуждестранни българисти (млади учени и докторанти)“ Институтът за литература при БАН зачисли Росица Митрева де Зулли, докторант във Виенския университет, на едномесечна специализация в тематичната област „Образи на другите култури в българската литература от Освобождението до наши дни“.

Проектът на Росица де Зулли е фокусиран върху връзките между българските и италианските литературни авангарди (и по-конкретно между „ямболските авангардисти“ и Ф. Т. Маринети). В рамките на специализацията тя ще подготви публикация по темата на изследването си. 

Период на специализацията: 22 май – 22 юни 2023 г. 

Заповед за зачисляване № 180 /12.05.2023 г.

Договор № 204 от 22.05.2023 г.

ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Международен семинар с работилница на тема 

„ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И ПРЕВОД: ПРЕВОД И РЕЦЕПЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ЧУЖБИНА“

7 – 9 юни 2023 г.

Институт за литература – БАН, Голям салон, Малък салон 
 

На 7, 8 и 9 юни 2023 г. в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН, Институтът за литература към БАН организира международен семинар с работилница за художествена литература и превод. 

Участват девет чуждестранни българисти и преводачи от осем страни, представящи взаимодействието на българската литература с различни езикови култури на територията на художествения превод.

Водещата тема на семинара е преводът на българска художествена литература на чужди езици и рецепцията ѝ в чуждите култури, но дискусиите на форума са отворени и за обратни връзки – за погледи към съдбата на чуждестранни художествени текстове, конституирали литературни тенденции у нас.

Чуждестранни участници: Джорджа Спадони (Италия), Еухенио Лопес Ариасу (Аржентина), Жасмин Дегенхарт (Австрия), Ясмина Йованович (Сърбия), Сакип Сюлейманоглу (Турция), Мария Кукуяни (Гърция), Якуб Микулецки (Чехия), Росица Митрева де Зулли (Австрия), Пьотър Мищела (Полша). 

Участници от България: Георги Господинов, Елка Димитрова, Свидна Михайлова, Виолета Вичева, Борислава Иванова, Елица Попова, Катерина Кокинова.

СЪБИТИЯТА СА С ОТВОРЕН ДОСТЪП.

СЕМИНАР „ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И ПРЕВОД: ПРЕВОД И РЕЦЕПЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ЧУЖБИНА“

ПРОГРАМА

Сряда, 7 юни 2023

Институт за литература, Голям салон, партер

10:00 Доц. д-р Пенка Ватова, директор на ИЛ – БАН – Откриване на семинара

Първи панел

Модератор – Георги Господинов

10:10 Доц. д-р Елка Димитрова, България (ИЛ – БАН) – Ако пътник в зимна нощ… срещне Гаустин

10:30 Чл.-кор. доц. д-р Георги Господинов, България (ИЛ – БАН) – Преводима ли е българската тъга по света – приписки и премеждия

11:00 Д-р Еухенио Лопес Ариасу, Аржентина (Университет Буенос Айрес) – Да преведеш поетиката, за да преведеш текста – моите преводи на Христо Ботев и Константин Павлов на испански език

11:30 Джорджа Спадони, Италия (преводач, СУ) – Специфични ситуации за преводача: превод на псувни от български на италиански език

12:00 Гл. ас. д-р Свидна Михайлова, България (ИЛ – БАН) – Първите преводи на българска литература в Испания

12:30 Кафе пауза

Втори панел

Модератор – Виолета Вичева

13:00 Жасмин Дегенхарт, Австрия (Виенски университет, СУ) – Българистиката в Австрия

13:30 Росица Митрева де Зулли, Австрия (докторант, Виенски университет) – “Wuthering Heights” – сравнителен анализ на преводите на романа на немски, испански и български език

14:00 Гл. ас. д-р Виолета Вичева, България (ИЛ – БАН) – Българска литература от 21. век в немскоезичен културен контекст

14:30 Дискусия 
 

Четвъртък, 8 юни 2023

Институт за литература, Голям салон, партер

Трети панел

Модератор – Борислава Иванова

10:00 Мария Кукуяни, Гърция (Тракийски университет „Демокрит“ – Комотини) – Особености на превода от български на гръцки език: разказът „Крадецът на рокли“ на Иван Станков

10:30 Сакип Сюлейманоглу, Турция (Тракийски университет – Одрин) – Особености на превода от български на турски език.

11:00 Гл. ас. д-р Борислава Иванова, България (ИЛ – БАН) – Рецепция на българската литература в Турция

11:30 Кафе пауза

Четвърти панел

Модератор – Свидна Михайлова

12:00 Д-р н.с. Якуб Микулецки, Чехия (Славянски институт при Чешката академия на науките) – Българската емигрантска литература (1944 – 1989) в контекста на европейската памет за студената война. Размисъл за превода и рецепцията в Чехия

12:30 Ясмина Йованович, Сърбия (Белградски университет) – Превод и рецепция на българската проза в Сърбия – моят опит като преводач

13:00 Д-р Пьотър Мищела, Полша (Институт за литературни изследвания при Полската академия на науките) – Споровете около българските преводи на творби на Станислав Пшибишевски

13:30 Дискусия. 
 

РАБОТИЛНИЦА „ХУДОЖЕСТВЕН ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА“

Петък, 9 юни 2023

Институт за литература, Малък салон, партер

Първа сесия

10:00 – 12:00

Обедна почивка

Втора сесия

13:00 – 15:00  
 

Водещи: 

Свидна Михайлова, Виолета Вичева, Борислава Иванова (ИЛ – БАН)

Участници: 

Джорджа Спадони (Италия), Еухенио Лопес Ариасу (Аржентина), Жасмин Дегенхарт (Австрия), Сакип Сюлейманоглу (Турция), Мария Кукуяни (Гърция), Ясмина Йованович (Сърбия), Якуб Микулецки (Чехия), Елица Попова (България), Катерина Кокинова (България)

На 21 юни 2023 г. от 11 ч. в Института за литература – БАН ще се проведе международен научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература на тема: „Българският модернизъм в диалог със световния“. Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. 

На семинара ще бъде представена изследователската работа на специализантката на ИЛ по ННП – Росица Митрева де Зулли (докторантка във Виенския университет). Темата на проекта й е „Ямболският авангардизъм в диалог с италианския футуризъм“, а на конкретната презентация – „Цанг тумб тууум“ и българският аероплан: истинската история“. Ще вземат участие изследователи от Института за литература и специализанти по програмата.

Публична лекция на Росица Митрева де Зулли на тема:

Българският литературен модернизъм и феноменът non finito. Закодираните подсюжети в Славейковия „Микеланджело“

по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“

Дискусия в научно-образователен семинар по ННП „Българистика“

14.11.2024 (четвъртък) от 13:00 ч.

Институт за литература при БАН, бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, ет. 9, Конферентна зала

                Лекцията представя работата на Росица Митрева де Зулли, докторант във Виенския университет, по специализантски проект в Института за литература – БАН в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Научен ръководител – доц. д-р Елка Димитрова, ИЛ – БАН.