гл. ас. д-р Андриана Спасова

andriana_spasova.jpg

Андриана Спасова (1987) е доктор (2017), асистент (2018–2020), главен асистент (2021) в секция „Литература на Българското възраждане“ в Института за литература при Българската академия на науките и постдокторант към Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ с тема на проекта „Рецепция и дигитализация на непроученото ръкописно наследство на Найден Геров“ (2019–2021). „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“ (2020) е първата ѝ научна книга, защитена като докторска теза, която получава втора награда в конкурса за Млади учени (2021). Изследователските ѝ интереси са в областта на българската възрожденска литература, първите рецепции на античните жанрове и образци, проблемите на националната идентичност и културната памет, ръкописните учебници и писма на Найден Геров.

Избрани публикации:

  • Bulgarian-Greek disputes on the pages of periodicals during the 19th century (from the polemics between ‘Tsarigradski vestnik’ and ‘Bosphorus Telegraph’). // Études balkaniques, 2022, № 3, ISSN 0324-1645
  • „Apropos за учителката“ Рада Гугова-Киркович и фигурата на Найден Геров // Български език и литература, год. 63, 2021, No 2, ISSN 0323–9519, с. 192–208.
  • 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски (1821 – 1867). // Българистика / Bulgarica, 2021, No 42, ISSN 1311 – 8544, с. 9–22.
  • Библиография от/за Найден Геров (1823–1900). // Библиотека, 2021, № 4, с. 66–82.
  • Подходът на Найден Геров за преподаване на българска история – припознат или забравен. // Компетентностният подход при преподаването на литература в училище. [Сб.], ред. Ал. Панов, А. Спасова, Е. Борисова. София, ИЦ „Боян Пенев“, 2020, с. 107–128.
  • Две непознати истории в архива на Найден Геров“ // Съвременна лингвистика, № 1, 2020, ISSN 2603-4425, с. 44–52.
  • Мястото на св. св. Кирил и Методий в българското общество през XIX век. // Маршрути на книжовно общуване на източните и южните славяни през ХI–XX век. [Сб.], гл. ред. А. Милтенова, София, Боян Пенев, 2020, с. 230–250.
  • Говорещият архив: Борис Йоцов. // Език и литература, гл. ред. Б. Вълчев, 2019, No 1–2, с. 54–65.
  • Учебникарската книжнина през Възраждането – линии на просвещенското. // Култура – памет – идентичност. [Сб.], гл. ред. Л. Антонов, Благоевград, УИ Неофит Рилски, 2018, с. 119–129.
  • Възрожденската рецепция на „Животоописание на фригиеца Езоп“ от Жан дьо Лафонтен. // [Монографичната серия на Българско общество за проучване на осемнадесети век] Дългият осемнадесети век, т. 1. Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII–XIX в.), гл. ред. Р. Заимова, София, 2018, с. 72–93.
  • Рецепция на античността и романтичната историография на XIX век при Тодор Шишков и Гаврил Кръстевич. // Литературна мисъл, гл. ред. Н. Аретов, 2017, No 1, с. 27–58.
  • The Reception of Homer’s Iliad in the Period of the Bulgarian Revival. // Motus in verbo, 2017, č. 1, s. 14–22.
  • Антични реминисценции в лириката и диалозите на Йордан Хаджиконстантинов- Джинот. // Balkanistic Forum, гл. ред. Петър Воденичаров, 2017, No 2, с. 294–303.
  • Анекдотът у Софроний Врачански и Христаки Павлович: антични реминисценции // Слово и памет. [Сб.], Пловдив, АИ Паисий Хилендарски, 2017, с. 272–284.
  • Възрожденските писатели като читатели на старогръцката литература. Преводната рецепция на Езоп. Доклад от конференцията на АКСЛИТ на тема „Писателят като преводач. Преводачът като писател“, 8.04.2016. // Академичен кръг по сравнително литературознание, гл. ред. Н. Аретов, 2017.
  • Античните примери във възрожденските учебници, издавани от жени. Доклад от възрожденския колегиум на тема „Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове“, 3–4.12.2015 // Балкански идентичности, гл. ред. Н. Аретов, 2016.