Секция „Сравнително литературознание“ е единственото звено в системата на БАН и основен научно-организационен център на българската компаративистика. Изследователите ѝ са високоподготвени специалисти по чужди литератури, преподаватели, консултанти и експерти, членове на престижни научни и творчески организации не само у нас, но и в чужбина. Като научна дисциплина сравнителното литературознание принадлежи към общата номенклатурна специалност „Литература на народите на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия“ с опит и традиции в обучението на докторанти по различни литератури и в различни направления на сравнителното литературознание, съобразно неговите основни съдържателни аспекти.
В рамките на Института за литература дисциплината се развива от началото на 50-те години, с акцент върху славянските литератури. От 1973 г., когато изследователското ѝ поле се разширява, нейни ръководители са: акад. Емил Георгиев (1960 – 1980), проф. Боян Ничев (1980 – 1992), доц. д-р Петър Велчев (1992 – 1997), доц. д-р Георги Цанков (1997 – 2002), проф. дфн Йонка Найденова (от 2002 г.). Освен тях, в секцията са работили изтъкнатите учени проф. Илия Конев, проф. Георги Димов, ст.н.с. Ванда Смоховска-Петрова, ст.н.с. Людмила Боева, проф. Светлозар Игов, проф. Вера Мутафчиева, проф. Лиляна Минкова, ст.н.с. д-р на филос. науки Магда Карабелова, ст.н.с.дфн Людмила Григорова,доц. д-р Христина Балабанова и др. От 1982 до 1989 г. научната специалност има свое професионално издание – поредицата „Сравнително литературознание“, която характеризира профила и задачите на сравнителното литературознание, култивира определен тип мислене в междукултурния диалог.
През 2010 г. секциите „Сравнително литературознание“ и „Руска литература“ са обединени в тематично направление (секция) „Сравнително литературознание“, в рамките на което са обособени две проблемни групи – една по чужди, главно източно- и западноевропейски литератури, и друга – по руска литература. Днешната проблемна група по руска литература е наследник на секция „Руска литература“, създадена през 1951 г. като съвместно изследователско звено между Института по българска литература и СУ „Св. Климент Охридски“ и съществувала през годините под различни имена. В първия ѝ състав влизат доц. Симеон Русакиев, Иван Цветков, Евдокия Метева, Христо Дудевски и Георги Германов. Пръв неин ръководител е проф. Велчо Велчев, от 1959 г. се ръководи от акад. Людмил Стоянов, а от 1969 г. от ст.н.с. Христо Дудевски. През 1973 г. секцията се слива с тази по западни и южно-славянски литератури под името „Секция по сравнително славянско литературознание“ с ръководител проф. Емил Георгиев. През 1976–1981 г. към Единния център за език и литература при БАН функционира „Институт за руски език и литература“ с директор Васил Колевски, който включва цялата бивша секция по руска литература. От 1 януари 1982 г. секцията е възстановена под името „Руска и съветска литература“ с ръководител проф. Иван Цветков, а от 1989 г. до 2010 г. съществува под името „Руска литература“ и се ръководи последователно от проф. д-р Мария Гургулова до 1992, ст.н.с. д-р Лазар Цветков до 1998 г., проф. д.ф.н. Стоян Илиев до 2004 г., ст.н.с. д-р Христо Манолакев до 2006 г. и ст.н.с. д-р Радостин Русев до 2010 г.
Още в началото от съществуването си дейността на секцията е в компаративистичен план, а разработките са обвързани с развитието на сравнителното литературознание в България, което преминава през различни етапи на развитие – от метод на изследване и помощна дисциплина в рамките на литературознанието до самостоятелна литературоведска наука. Неслучайно през 50-те докъм средата на 60-те години изследователският интерес е съсредоточен върху сравнителното изучаване на славянските литератури у нас. Появяват се основополагащи трудове на акад. Емил Георгиев, който извежда определението „общо и сравнително литературознание“; характеризира славянските литератури и взаимодействията между тях; обявява се срещу самоцелното издирване на влияния и заемки. Учените от секцията – в духа на руската и словашката, а и на френската компаративни школи – открояват литературната типология, търсят взаимодействието в литературата и изкуството, налагайки понятието „литературни взаимоотношения“, наблягат на връзката на литературата с действителността. Постепенно през 60-те и най-вече през 70-те години изследователското поле се разширява в посока на балканските, но и на западноевропейските литератури. Приносни са изследванията на сръбско-, хърватско-, немско- или румънско-българските отношения (с опити и за периодизирането на връзките). Появяват се отделни обобщаващи трудове на Ил. Конев, В. Велчев, Г. Димов, В. Смоховска, Б. Ничев, както и сборникът „Проблеми на сравнителното литературознание“ (1978).
През 80-те и 90-те години се обръща приоритетно внимание на изследването на литературната рецепция и на художествения превод като звено на литературно общуване и обмяна на художествени ценности – области, на чиито терен се очертава европейската структура на новата българска литература. Освен славистиката, проучванията засягат и т.нар. „малки“ литератури. Зачестява монографичното представяне на значими чужди писатели (съветски, но и английски и др.), както и панорамното разглеждане на отделни национални литератури – чешка, унгарска. Задълбочават се разработките в областта на Възраждането (четиритомната монография „Българското Възраждане и Просвещението“ на Ил. Конев). Засилва се интересът към методологията и основните компаративистки понятия – обект на разглеждане в приносния труд на Б. Ничев „Основи на сравнителното литературознание“ (1986). Проучва се духовният живот на българите зад граница, но и този на малцинствата в страната. Акцентува се върху литературата на славянските народи, създадена в емиграция. Значителна творческа инициатива – резултат от съвместно сътрудничество – е многотомната поредица „Преводна рецепция на европейските литератури в България“ (започва да излиза от 2000 г.). В началото на новия век се появяват и някои по-нетрадиционни (главно интердисциплинарни) разработки, правят се първите по-важни опити в областта на имагологията, изследват се новите явления в литературата – модернизъм и постмодернизъм, в съответствие с взаимодействието на българската литература със света.
С оглед на приоритетната задача – изучаването на литературния процес в отношението световна, национална и регионална литература – изследванията са насочени главно към проучване на взаимовръзките между две и повече литератури, като литературните явления се разглеждат и като елементи на общ процес (вътре и извън границите на България), търсят се възможности за решаване на възловите въпроси и за въвеждането на нови подходи и методи. Зачестяват изследвания със съвременната методология и инструментариум, като се използват и интердисциплинарните подходи на компаративната културология или сравнителното изкуствознание.
Главни изследователски теми са: преводната рецепция на европейските литератури в България през XIX-XX в., в частност проблемите на художествения превод; сравнително-типологически и други въпроси на съвременното сравнително литературознание и тяхното прилагане у нас; темата за диалога на българската литература със света; темата за героя в средноевропейските и балканските литератури на ХХ век; темата за българската култура и Средна Европа; литературата на постмодернизма като нов тип рефлексия за света и др. Заедно с това се извършва системно проучване на навлизането и възприемането на чуждите литератури (руска, френска, унгарска, немска, полска и др.) в България от епохата на Възраждането до наши дни.
Изследванията по руска литература се провеждат в няколко основни направления: поетика на руската литература в нейните иманентни развойни периоди: от древноруска литература (ХІ–ХІІ в.), през руска „класическа” литература (ХІХ в.), до най-нова руска литература (ХХ–ХХІ в.); българо-руска литературна компаративистика; култура и литература на руската емиграция в България (1919–1944) и др. Обръща се внимание върху днешното тълкуване на класиката, анализира се въздействието на интернет върху литературата, културата и обществото и т.н. С особена значимост са изследванията по проблемите на руската емиграция в България (1919–1944 г.), като е издирен и обобщен обемен материал и са издадени ценни колективни издания – енциклопедичният справочник „Периодика на руската емиграция в България (1920–1943)“ и научният сборник „Погасло дневное светило... Руската литературна емиграция в България 1919–1944“. Разработките в това престижно в международен мащаб изследователско направление получават висока оценка не само у нас, но и в чужбина.
Отделна тематика е посветена на унгаристиката в България и очертава моделната рамка на една все още млада наука, обединявайки усилията на изследователите от секцията и съответната катедра към СУ „Св. Климент Охридски“.
Новите изследвания са най-вече мултикултурални, имаголожки и интердисциплинарни и представят разнообразни научни подходи. От значение е и обстоятелството, че членовете на секцията се изявяват още като активни преводачи, съставители и редактори на научна и художествена литература, а немалко от тях и като преподаватели по чужди литератури, език и култура във висшите учебни заведения. Показателни за актуалните търсения в българската компаративистика са още организираните от секцията мащабни конференции, като например „Под знака на европейските културни диалози: В памет на проф. Боян Ничев” и издаденият научен сборник (2007); „Пост-имперски и прото-имперски литератури и литературознания в Средиземноморието и западна Евразия: (не)престижни и (не)видими родства и съжителства” (2016); „Преводът между конюнктурата и мисията: посттоталитарни стратегии за представяне на чуждите литератури в България” (2017); редица конференции и издания в областта на русистиката и др. Други важни трудове (монографии) са посветени на проблеми на руската културфилософия и нейното усвояване у нас; на културния трансфер в превода, на неговите културологични аспекти, свързани с изразяването на чуждата националнообагрена лексика; на превеждането и рецепицирането на значими чужди автори, както и на конкретни съпоставителни разработки между литературите. Темите са разработвани в рамките на отделни научни проекти, като учените от секцията са активни участници и в други проекти, в т.ч. на други научни организации и висши учебни заведения.
Важни колективни издания, които представят научната дейност на секцията:
- Погасло дневное светило... Руската литературна емиграция в България 1919–1944 / Състав. и науч. ред. Радостин Русев, Йордан Люцканов, Христо Манолакев. – София : АИ „Проф. Марин Дринов”, 2010. 464 с.
Включените в сборника текстове предлагат картина на руското емигрантско присъствие в България през 20-те–40-те г. на XX век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Текстовете в сборника осветляват не само отделни аспекти от културата и духовния живот на руската емиграция, но и особеностите, различните измерения на диалога й с културата на приемащата страна.
- Руската литература в мрежата: текстове и четене / Състав. и ред. Радостин Русев, Магдалена Костова-Панайотова, Йордан Люцканов. – София: Херон прес, 2010. VIII+104 с.
Авторите са от Института за литература, Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (Русия), Института за литература „Тарас Шевченко“ към Националната академия на науките на Украйна, Института за грузинска литература „Шота Руставели“ (Тбилиси), СУ „Св. Климент Охридски“, НБУ (София) и ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград). Изследват се теоретични въпроси за отношенията, възникнали между литературата и новата хипермедия, за възможностите, които дава мрежата за среща и взаимодействие между различните (национални) култури, за новия тип автор и читател в интернет, за новите литературни институции, за битието и статута на класиката в мрежата, за конфликта между електронната и книжната литература и съдбата на книгата. Автори на текстове от Института за литература са: Р. Русев, Р. Илчева и Й. Люцканов.
- Периодика на руската емиграция в България (1920–1943). Енциклопедичен справочник / Отг. ред. Р. Русев. Състав., авт. статиите и ред. Р. Русев, Х. Манолакев, Й. Люцканов, Р. Илчева, Г. Петкова. – София: ИЦ „Боян Пенев”, 2012. 764 с.
Справочникът включва обзорни и аналитични статии за 87 информационни, обществено-политически, литературни, военни и други периодични издания на руски емигранти, излизали у нас през периода от 1920 до 1943 г. Статиите съдържат обща информация, характеристика на изданието, описания на рубриките и разделите в него, сведения за идейната и естетическата му ориентация, приоритетите, постоянните теми, читателската аудитория, участието в литературни, обществено-политически и други полемики. Проследява се как се мени обликът му във времето, колкото и кратко да е то, изследва се отличителното в контекста на останалите издания. На повече анализ са подложени публикации, изследвания, по-значими статии. Особен акцент е поставен върху литературната периодика, както и върху литературните отдели в другите вестници и списания. Отделя се място и за отношението към българската действителност, култура, история, тоест на „българския момент“ в изданието.
- Преводът между конюнктурата и мисията – посттоталитарни стратегии за представянето на чуждите литератури в България. Състав. и ред. Й. Найденова, Г. Цанков. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2020, 340 с.
Сборникът „Преводът между конюнктурата и мисията – посттоталитарни стратегии за представянето на чуждите литератури в България“ съдържа доклади от мащабна конференция на Института за литература при БАН, проведена с участието на изтъкнати учени, университетски преподаватели и издатели. Изследователските теми имат широк диапазон – от теоретическите основи и методологическите принципи на компаратистиката през творческата лаборатория на преводача до практически въпроси, свързани с превода на художествена литература и нейното издаване. Открояват се изводите, направени по време на дискусиите и съпътстващата Кръгла маса, с акцент върху постиженията, но и върху актуалните въпроси на книгоиздаването и на дейността на преводачите. Привеждат се и примери за преориентирането на преводите от „конюнктура“ към „мисия“, за стратегии в избора на чужди автори и заглавия и тяхното разпространение в България.
