С учредяването на Института за литература през 1948 г. се създава секция „Българската литература до Освобождението“, която обединява специалисти по старобългарска и възрожденска литература. Неин пръв и дългогодишен ръководител (1948-1983) е академик Петър Динеков. От 1983 до 1989 г. я ръководи проф. д.ф.н. Дочо Леков. През 1989 г. Секцията се разделя на две отделни секции – „Стара българска литература“ и „Литература на Българското възраждане“. Ръководител на Секция „Литература на Българското възраждане“ продължава да бъде до 1993 г. проф. Д. Леков. От 1995 г. неин ръководител става ст.н.с. I ст., д.ф.н. Румяна Дамянова. В Секцията са работили видни учени, изследователи на възрожденската литература и култура – ст.н.с. II ст. д-р Соня Баева, ст.н.с. II ст. Цвета Унджиева, ст.н.с. II ст. д-р Стефана Таринска, ст.н.с. II ст, д-р Лидия Михова, проф. д.ф.н. Камен Михайлов, н.с. д-р Светлана Русинова, н.с. I ст. д-р Данчо Господинов; като филолог-специалисти и проучватели са работили Васил Балевски и Росен Тахов.
От януари 2021 г. ръководител на секцията е доц. д-р Недка Капралова.
Секция „Литература на Българското възраждане“ се оформя като научен център за изследване на литературните и културните процеси и явления през Българското възраждане, създава перспективни контакти с Катедрите по българска литература във всички университети в България и развива потенциала, заложен от Иван Д. Шишманов, Боян Пенев, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов.
През 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век се реализират от членове на Секцията фундаментални изследвания: „Съвременници на Паисий“ в два тома, „В зората на българската възрожденска литература“ (Б. Ангелов), „Възрожденски писатели“, „Из историята на българската литература“ „В света на Христо Ботев“ (П. Динеков), „Петко Славейков. Живот и творчество (1827-1870)“ (С. Баева), „Любен Каравелов. Белетрист и фейлетонист“ (Цв. Унджиева), „Прозата на Ботев“ (Ст. Таринска), „Проблеми на българската белетристика през Възраждането“ (Д. Леков). През тези десетилетия, с участието и на членове на Секцията, са подготвени и издадени събрани съчинения на най-значимите възрожденски писатели – Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Тодор Пеев, Добри Чинтулов и др. Същевременно, 70-те години на ХХ век са белязани и със значителна промяна в проблемно-тематичната ориентация на Секцията с подготвения и отпечатан сборник „За литературните жанрове през Българското възраждане“ (1979).
70-те и 80-те г. е времето, когато активно навлизат в хуманитаристиката идеи на френски културолози, книгите на Ст. Жулкевски „Литературната култура”(1974) и на К. Вика „Литературните поколения“, трудовете на М. Ю. Лотман, теорията на Г. Гачев „Ускореното развитие на културата“ (1979) и др., които внасят нова методология. Започва проучване на културните средища през Възраждането, ролята на литературните поколения, особеностите на рецепцията и въпросите на възрожденската читателска публика и др., в голяма степен отразени в книгите на Д. Леков „Литература. Общество. Култура. Литературносоциологически и литературноисторически проблеми на Българското възраждане“ (1982) и „Писател-творба-възприемател през Българското възраждане“ (1988). Акцент в работата на Секцията става разгръщане на контекста около съдбата и творчеството на отделни възрожденски автори и в резултат са издадени научни сборници за В. Априлов, Л. Каравелов, Д. Войников, В. Друмев, Неофит Бозвели, Т. Пеев, Йеросхимонах Спиридон, сборникът „Печат и литература“, „Жанр и възприемател през Българското възраждане“, изследването „Димитър и Рахил Душанови“ (Н. Аретов, 1988) и др. Поставя се и началото на една значима изследователска задача – подготовка на Енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища“ (ред. кол. Д. Леков, Р. Дамянова, С. Бакърджиева).
През 90-те г. в работата на членовете на Секцията значително по-отчетливо се открояват нови изследователски посоки и се откриват проблемни области, ориентирани към изследване на социокултурните функции на възрожденския текст, към проучване на динамиката на жанрово-трансформационните процеси през Възраждането, преводната проза, възрожденските писма, календарите, изследват се проблемите на идентичността в драмата и мемоаристиката, спомоществователството като значимо явление, обвързано с историята на българската книга. Тогава излизат и изследванията на членове на Секцията: „Преводната белетристика от първата половина на XIX в.“ и „Българското възраждане и Европа“ (Н. Аретов), „Писмата в културата на Българското възраждане“ (Р. Дамянова), „Българските календари“ (Л. Михова). Издадени са и два научни сборника с българско и френско участие „Безсмъртната вселена. Сборник, посветен на 90-годишнината на Клод Леви-Строс“ и „В търсене на митичната тъкан“ (редактор и съставител Н. Капралова). През 2001 г. Секцията започва работа по изследователска програма „История на българската менталност“ (ръководител Д. Господинов).
Богатият емпиричен материал започва да се коментира и изследва чрез комплексни подходи, обединяващи търсенията на литературознанието, културологията, социологията, психологията. Резултат на един по-различен подход към възрожденските явления и с желание да се проблематизира мисленето за културните дейности и практики на XIX в., са излезлите книги на членове на секцията, които оформят профила на съвременната наука за Възраждането в първите десетилетия на ХХI в.: „Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането“ и „Емоциите в културата на Българското възраждане“ (Р. Дамянова), „Българската литература от епохата на националното Възраждане“, „Национална митология и национална литература: Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и XIX век“ (Н. Аретов), „Петко Славейков. Поетически послания“ (К. Михайлов), „Модерните потреби на Възраждането“ (Л. Михова), „И ще господарува мъжът ти над тебе“ (Още за жените в културата). Архив на семейство Елисавета и Христо Караминкови“ (Н. Капралова), „Есе“ (Д. Господинов), „Драмата на българското. Националната идентичност във възрожденската драма“ и „Българската драма и театър: критическа хроника (1866–1910)” (Н. Пътова), „Българската поезия от 40-те и 50-те години на XIX век. Роли на субекта“ (А. Алексиева), „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“ (А. Спасова-Топурова).
Изследователската дейност на Секцията се реализира активно и в национални и международни научни проекти.
От 1995 г. стартира Колегиумът по възрожденска литература – основна научна проява на Секцията, която я превръща, за всички специалисти по Възраждане в България, в привлекателен форум с изследователска атмосфера, с проследяване на движението на идеите в съвременната наука, с проблематизиращи теми:
„Емиграция и литература“ – 1995 г.
„Религия и литература“ – 1996 г.
„Културни средища и духовни общности“ – 1997 г.
„Нехудожествената проза през погледа на литературния историк“– 1998 г.
„Въобразените текстове на Българското възраждане“– 1999 г.
„Българското възраждане – цитиращо и цитирано“ – 2000 г.
„Сам юнак на коня: герои и негодници във възрожденската литература“ – 2001 г.
„175 г. от рождението на П. Р. Славейков“ – 2002 г.
„Училище и литература“ – 2003 г.
„Литературата през нормата“ – 2004 г.
„Литературата – топоси и посоки“ – 2005 г.
„И на печат поставих...: книгата, езикът, литературата“ – 2006 г.
„Словесността и представите за миналото“ – 2007 г.
„Самобитност, заимствания и синтези в българското литературно и културно развитие. „И ние, зер, както правят хората“, посветен на Добри Войников“ – 2008 г.
„175 години от рождението на Любен Каравелов“ – 2009 г.
„Акад. П. Динеков и хуманитарната наука: идеи, позиции и концепции“ – 2010 г.
„Между изстрелите – посветен на 80-год. на Н. Драгова и П. Стефанов“ – 2011 г.
„Град/село в литературата и културата на Българското възраждане“ – 2012 г.
„Герои и героично“ – 2013 г..
„Просвещение и критика“ – 2014 г.
„Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове“ – 2015 г.
„Съмнението – феномен на Възраждането“ – 2016 г.
„Високите „идеологии“ на Възраждането: динамика и употреби“ – 2017 г.
„От литературната история към възприемателя на възрожденския текст“. По случай 90 години от рождението на проф. дфн Дочо Леков – 2018 г.
„Разногласията през/около Възраждането“ – 2019 г.
"Неизвестни, непознати, подминавани - български автори от ХІХ и ХХ век" - 2021 г.
"Измерения на любовта през Възраждането" - 2022 г.
Радостта и веселието през Възраждането - 2023 г.
Колегиумът по възрожденска литература е продължаващо във времето научно предизвикателство, което разкрива изследователско любопитство и стремеж за диалог.
