Секция „Теория на литературата“ е създадена през 1948 г. заедно с основаването на Института за литература при БАН. Пръв неин ръководител е акад. Пантелей Зарев, чийто период на управление продължава от 1948 до 1970 г. От 1970 до 1991 г. секцията се ръководи от проф. дфн и д.изк. Атанас Натев. По негово време секцията започва да работи по двата си основни проекта – „Методологически проблеми на литературознанието“ и „Историческа поетика“. Тези проекти се развиват заедно с интензивно международно сътрудничество с Академията на науките на ГДР, на Чехословакия, на Унгария и на Полша. Белег за значимостта на това сътрудничество е фактът, че проектите с Унгарската АН и с Полската АН продължават и до днес. Що се отнася до проекта по историческа поетика, той започва във връзка с поставената по онова време пред Института за литература задача да се напише многотомна история на българската литература. В рамките на този проект се развива и идеята да се проследи историческото развитие на литературата на равнище поетика. За цяло едно десетилетие този проект дава основната насока в развитието на българското литературознание, за което свидетелства изключителната представителност на проведените през 1987 и 1988 г. две национални конференции по историческа поетика. От 1991 до 2012 г. секцията се ръководи от ст.н.с. дфн Радосвет Коларов, от 2012 до 2018 г. – от доц. д-р Миряна Янакиева, от 2018 до 2021 г. – от проф. дфн Александър Панов, от 2021 до 2022 – от доц. д-р Андрей Ташев. В момента временно изпълняващ длъжността ръководител на секция „Теория на литературата“ е д-р Николай Генов.
Проблемите, с които се занимава секция „Теория на литературата“, са сравнително устойчиви. Те са: oбща литературна теория; методологически проблеми на съвременното литературознание; обща и историческа поетика; литературна антропология; семиотика; поетика на българската литература; отношения на литературата с другите изкуства. Различни конкретизации и аспекти на тази основна проблематика се разработват в рамките на основните научни проекти на секцията, както и в двустранните международни проекти.
В продължение на 40 години секция „Теория на литературата“ провежда значими научни форуми, в резултат на които се появяват колективни издания, представящи резултатите от работата по основните теоретични проблеми. Най-съществени за характеризиране постиженията на секцията са следните:
Граници и възможности на литературознанието. София: Издателство на БАН, 1986.
Изпитания на теорията. София: Александър Панов, 2004.
Memory and Text. Cognitive and Cultural Aspects. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2005.
Words and Images. Iconicity of the Text. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2008.
Цветан Тодоров – теоретик и хуманист. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2009.
Vision and Cognition. Literary, Linguistic and Cultural Aspects. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2011.
Маргиналното в/на литературата. / Marginality in/of Literature. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2011.
Images of the Other in Literary Communication. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2012.
Извънлитературното. / L’extralitteraire. София: Издателски център „Боян Пенев“; Парадигма, 2012.
Resemblance and Difference. The Problem of Identity. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2015.
The Thing. Conceptual and cultural Aspects. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2018.
Recycling in Literature and Culture. Sofia: Boyan Penev Publishing Centre, 2021.
Към този списък могат да се добавят и сборниците, посветени на изтъкнати членове на секцията. Сред тях са:
Да отгледаш смисъла. Сборник в чест на Радосвет Коларов. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2004.
Невидимата школа. Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014.
Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2015.
Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева. Пловдив: Контекст, 2012.
Статутите на мисълта. Сборник в чест на Иван Младенов. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“; Издателски център „Боян Пенев“, 2016.