Секцията „Нова и съвременна българска литература“ е основно научно звено в структурата на Института за литература към БАН. При създаването на Института, тя е секция за изследване на българската литература след Освобождението. През 1956 г. е създадена и секция по съвременна българска литература. Следващите десетилетия тя е обект на редица административни и структурни промени. През 1970 г. двете секции – „Българска литература до Освобождението“ и „Българска литература след Освобождението до 1944 г.“ се обединяват, а през 1974 г. отново са разделени. От 80-те години на ХХ в. те отново се сливат в секция „История на българската литература от Освобождението до наши дни“. След 1989 г., без да променя своя изследователски обект, но с променена методология и съвременни литературоведски подходи, най-голямата секция в Института за литература изследва новата и съвременна българска литература.
Ръководители на секцията са били: акад. Людмил Стоянов (1948 – 1950); акад. Георги Цанев (1950 – 1975); проф. д-р Стоян Каролев (1975 – 1981); проф. дфн Иван Сарандев (1981 – 1989); доц. д-р Магдалена Шишкова (1990 – 1993); доц. д-р Катя Бъклова (1993 – 1999); проф. дфн Елка Константинова (1999 – 2003). От 2004 г. неин ръководител е доц. д-р Елка Трайкова.
През първите години от създаването на секцията изследването на литературната история и литературната критика са силно идеологизирани, подчинени на догмите на класово-партийния подход в литературата. Водещо изследователско направление е издаването на литературни архиви, документи, академични издания на класици на българската литература. Най-сериозният бунт срещу догматичната критика през 60-те години на ХХ в. се осъществява от членовете на секцията Тончо Жечев, Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров като представители на така нареченото импресионистично направление в критиката. Те имат важна роля в утвърждаване на свободната, есеистична форма на критическия стил, които в известна степен разчупват ограниченията на социалистическия реализъм.
През 70-те години на ХХ в. на секцията е официално възложено написването на том трети и том четвърти от „История на българската литература“ (1962 – 1976), както и „Очерци по история на българската литература след 9.IX.1944 г.“ (1979 – 1980) в два тома. Подходът към литературната история и съвременност в тези академични издания е подчинен на идеологическите канони на социалистическия реализъм, което ги прави исторически недостоверни.
В края на периода секцията разширява полето на литературноисторическите изследвания с поредиците „Периодика и литература“ и „Литературни анкети“. Създадена от Йордан Василев, „Периодика и литература“ е замислена в 10 тома като пръв опит за цялостно литературоведско проучване на българския литературен периодичен печат от Освобождението до края на Втората световна война (1878 – 1944). Излезлите от печат 5 тома (1985 – 1999) имат съществен принос в откриването и включването в научно обращение на десетки неизвестни или забравени автори и творби. От биографично-документалната поредица „Литературни анкети“, замислена от Иван Сарандев, досега са издадени 40 книги. Те осмисля творчеството на редица съвременни български писатели чрез изключително богат психобиографичен и литературноисторически материал, който дава възможност за интердисциплинарни изследвания в областта на психологията, социологията, социалната антропология.
През 80-те и 90-те години на ХХ век излизат редица важни обзорни трудове и монографични изследвания: „Време, литература, човек. Наблюдения върху съвременната българска проза“ (1986) от Сабина Беляева; „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ (1986) от Иван Сарандев, „Българският разказ от вчера и днес“ (1987) и „Въображаемо и реално. Фантастиката в българската художествена проза“ (1987) от Елка Константинова; „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986) от Вихрен Чернокожев; „Атанас Далчев“ от Свилен Каролев (1988); „Българският експресионизъм“ (1988) от Едвин Сугарев; „Иван Хаджийски и българската култура“ (1988) от Йордан Василев, „История на българската литература 1878 – 1944“ (1990) от Светлозар Игов; Кръгът „Мисъл“ (1991) от Цветанка Атанасова и др.
Краят на ХХ в. и началото на ХХI в. бележат нов етап в историческото познание за новата и съвременна българска литература и в научната дейност на секцията. Основен приоритет в съвременната научноизследователска дейност е издирване и аналитично интерпретиране с актуална литературоведска методология на класически автори и творби, но и на забравени културни фигури и литературноисторически факти, проследяване на естетическите направления и развойните тенденции в българската литература.
В „Речник по нова българска литература“ (1994) е събрана библиографска и аналитична информация за творци на българската литература от Освобождението до 90-те години на ХХ в. е поставен акцент върху поети, писатели и критици, чието творчество е тенденциозно тълкувано или поради идеологически причини забранявано и подценявано преди 1989. Поредицата „Критическото наследство на българския модернизъм“ Т. І – ІV (2008 – 2011) събира автентични манифестни текстове и критически интерпретации върху естетическите направления на модернизма и авангарда.
През последните десетилетия научните изследвания на секцията са насочени към съхраняване на културната памет като знак на националната идентичност, но разбирана не като национална самодостатъчност, а като диалог и съизмерване с други култури. Секцията обединява хуманитарната общност в страната не само за участие в научни конференции, а и за създаване на интердисциплинарни научни колективи за разработване на фундаментални и приложни международни и национални проекти.
Важно място в работата на секцията има провеждането на научни конференции по повод годишнини на български писатели, литературни историци и критици или основополагащи литературни направления и културни събития. Научните сборници, подготвяни в резултат на провежданите конференции, сесии и дискусионни кръгли маси, очертават мястото на секцията в полето на съвременното литературознание: „Пенчо Славейков – 150 години от рождението му“ (2017); „Димитър Талев – кодът на историята и лабиринтите на настоящето в литературата“ (2019); „Яворов – литературни и биографични сюжети“ (2009); „Стоян Михайловски, Пенчо Славейков – ракурси на модерното“ (2009); „Случаят Димитър Димов – литературни разследвания“ (2003); „Вапцаров – вяра и самота“ (2012); „И пак напред сама аз тръгвам... Сборник с научни изследвания от национална конференция „100 години от рождението на Яна Язова“ (2013); „Българско и модерно“ Ч. І-ІІ (2014 – 2015); „Димчо Дебелянов. Нови изследвания“ (2009); „Алеко Константинов. Вечният съвременник“ (2006) и др. Юбилейните сборници: „Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев“ (2004); „С възрожденски дух и модерен поглед. В чест на проф. Милена Цанева“ (2012); „Пространства на словото. В чест на проф. Светлозар Игов“, Т. І-ІІ. (2012 – 2013); „Мостове“. В чест на Йордан Василев“ (2005); „Модерният наратив. В чест на проф. Елка Константинова“ (2006); „Класика и авангард. В чест на проф. Иван Сарандев“ (2006). Тези и редица други тематични сборници, открояват измеренията на националната ни културна идентичност в контекста на европейската модерност.
В дигиталните проекти на секцията, разработвани от началото на ХХІ век, литературната класика, съвременната поезия и проза имат своето интригуващо виртуално битие. В тях всеки любознателен читател би могъл да открие малко известни факти или съвсем непознати архивни документи, да прочете любопитни биографични и творчески сюжети, да се запознае с актуални литературнокритически интерпретации. Те са свободно достъпни дигитални продукти, които постигат сложния синтез между наука и въображение, между познание и атрактивни визуални форми, между литературноисторическо познание и практическо приложение. Чрез тях показваме дългия път на познанието от академичния Институт до обществото. Провокираме широк кръг от потребители да осмислят значението и полезността на този огромен и високопрофесионален труд, да оценят колко значима е българската литература не само в национален, но и в световен контекст.
